Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

През  70-те години на ХХ век светът става свидетел на няколко значими юбилея – Иран чества 2500-годишнината от основаването на Персийската държава, Полша 1000-годишнина, а САЩ отбелязва два века държавност. Междувременно в социалистическа България все по-отчетливо започва да се говори за грандиозно отбелязване на 1300-годишнината от създаването на българската държава, което трябва да се състои през 1981 година.

Днес, няколко десетилетия по-късно, честването на тринайсетвековния юбилей продължава да поражда спорове. За едни то е разорителна грандоманщина в период на финансови затруднения, а за други инициатива без аналог в родния летопис. Едно обаче е сигурно – „1300 години България” остава едно от най-сериозните културни събития в новата българска история и заслужава да бъде разгледано детайлно.

За първи път споменаването на големия юбилей като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на БКП от 1968 година във връзка с решение на Политбюро на ЦК за написване на многотомна история на България. По това време управляващият елит все още е далеч от идеята за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината продължават да са преди всичко в контекста на перспективите пред историческата наука, но с напредване на десетилетието това постепенно започва да се променя.

Дом-паметникът на Бузлуджа е построен от народа и разрушен от него. Само с дарения от граждани са събрани над 14 000 000 лева за грандиозния строеж, което е в унисон с с желанието на управляващите изграждането на паметника да е дело на народа. До завършването му през 1981 година са използвани общо над 300 километра арматура и 12 000 кубични метра бутон. Тържественото му откриване се състои на 23 август 1981 година и е в чест на двойния празник – „1300 години България“ и „90 години от създаването на БКП“. През следващите години милиони българи ще минат през знаковото за партията място, преди политическите промени да го оставят на произвола на народната любов, която го обрича на разруха.
Дом-паметникът на Бузлуджа е построен от народа и разрушен от народа. Само с дарения от граждани са събрани над 14 000 000 лева за грандиозния строеж, което е в унисон с с желанието на управляващите изграждането на паметника да е дело на всички българи. До завършването му през 1981 година са използвани общо над 300 километра арматура и 12 000 кубични метра бутон. Тържественото му откриване се състои на 23 август 1981 година и е в чест на двойния празник – „1300 години България“ и „90 години от създаването на БКП“. През следващите години милиони българи ще минат през знаковото за партията място, преди политическите промени да го оставят на произвола на народната любов, която го обрича на разруха.

На 3 юни 1976 година от решение №477 на Секретариата на ЦК на БКП става ясно, че на Комитета за изкуство и култура е дадена позиция на водеща структура в предстоящата всеобща организационна и ресурсна мобилизация, което е ясно доказателство, че държавният елит е узрял за идеята 1300-годишнината на българската държава да бъде тържествено отбелязана. Малко по-късно се създава и „Държавна работна комисия 1300”, която по-късно става „Национална координационна комисия 1300 години България”, с председател Людмила Живкова. Именно дъщерята на Тодор Живков е с основна заслуга замисленото грандиозно честване да се състои, тъй като в началото и средата на 70-те години не са малко онези партийни дейци, които виждат в „1300 години България” проводник на националистически идеи.

Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде отбелязана с еднократен тържествен акт, каквато е била традицията до момента, а с мащабна културна програма, предлагаща събития през цялата 1981 година. За целта са създадени координационни органи на вътрешно и международно ниво, в които участват близо 2800 души. През 1978 година комисията представя „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава”, която старателно описва всички инициативи, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени 7 ключови области – „Изкуство и култура”, „Просвета и образование”, „Наука и технически прогрес”, „Икономика”, „Непроизводителна сфера”, „Средства за масова информация” и „Международна дейност”, като във всяка от тях  ще има значително приготовления за историческия юбилей.

Решението за изграждането на паметник, който да бъде своеобразна композиция, представяща ключови моменти от историята на Първото българско царство, възниква през 1977 година. Самият строеж е започнат две години по-късно и е завършен точно по план – на 28-ми ноември 1981 година. Паметникът се състои от две групи бетонни форми, между които има малки пространства. Тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода от VІІ до Х век. Хронологично са изобразени най-бележитите моменти от историята на първото българско царство – от навлизането по тези земи на хан Аспарух, през управлението на хановете Тервел, Крум и Омуртаг, до покръстването на българите и Златния век. Освен множеството скулптури, монументът впечатлява и с размерите си - дължината му достига 140 метра, а височината 70 метра, което позволява при ясно време да се вижда от 25-30 километра разстояние. Днес, макар и състоянието му да е влошено, паметникът продължава ежегодно да се посещава от множество туристи.
Решението за изграждането на паметник, който да бъде своеобразна композиция, представяща ключови моменти от историята на Първото българско царство, възниква през 1977 година. Самият строеж е започнат две години по-късно и е завършен точно по план – на 28-ми ноември 1981 година. Паметникът се състои от две групи бетонни форми, между които има малки пространства. Тук се намира най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито, която заедно с 21 скулптури символизира идеята за създаването, развитието и възхода на българската държава в периода от VІІ до Х век. Хронологично са изобразени най-бележитите моменти от историята на първото българско царство – от навлизането по тези земи на хан Аспарух, през управлението на хановете Тервел, Крум и Омуртаг, до покръстването на българите и Златния век. Освен множеството скулптури, монументът впечатлява и с размерите си – дължината му достига 140 метра, а височината 70 метра, което позволява при ясно време да се вижда от 25-30 километра разстояние. Днес, макар и състоянието му да е влошено, паметникът продължава ежегодно да се посещава от множество туристи.

След като планът на действие е приет започва и практическото му изпълнение. През следващите няколко години трескавата подготовка за отбелязването на годишнината се вижда във всяка една сфера. Заснети са някои от най-известните български исторически филми като „Хан Аспарух” и „Мера според мера”, организират се най-различни изложби, като се предвижда да има такива и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на внушителни паметници, които и до днес остават едни от най-големите и мащабни на територията на България. Сред тях е Народният дворец на културата в София заедно с паметника „1300 години България”, паметникът на създателите на българската държава в Шумен, както и този на незнайния войн в София. Еуфорията е повсеместна, като дори се стига до куриозните от днешна гледна точка ситуации, в които ученици са карани да правят утринни кросове от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки работник е приканван да постигне „1300 лева годишна икономия на материали”.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Тържествените събития, посветени на юбилея започват още през 1980 година – по телевизията са представени 80 филма от поредицата „1300 години България”, а изложби отварят врати една след друга. Истинската кулминация на честванията обаче настъпва през 1981 година. През януари започва Панорама на българското кино, през март Обща художествена изложба – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики.

Дори трагичната смърт на основната движеща сила на културните събития – Людмила Живкова, не отменя празничната програма. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19-ти април до 20-ти декември, а на  20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Народен дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествен доклад.

Това са сухите данни, стоящи зад културното събитие „1300 години България”. До колко моментът е подходящ за изразходването на десетки милиони левове и дали партийните дейци не използват събитието за извличане на дивиденти и демонстриране на замаха и мощта на БКП, оставяме на всеки да прецени сам за себе си. За поколенията обаче, честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава завещава десетки паметници, които и до днес величествено съхраняват българския дух.  Днес единствено от държавата зависи дали те могат да бъдат превърнати в основа за развиване на успешния в голяма част от бившите съветски републики соц-туризъм и да привличат туристи от цял свят, или пък ще бъдат оставени на произвола на съдбата.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Проектът „1300 години България“ – разточителна грандомания или невиждано културно достижение?
4.6 от общо 48 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

3 КОМЕНТАРА

  1. Въпреки всичко това честване повдигна неимоверно духа на българите. Дори по времето, когато ни втълпяваха, че сме малобройна орда от нецивилизовани варвари самата мисъл, че сме най-старата държава от съвременна Европа ни даваше самочувствие. Време е да се заговори и за много други древни Българии, например за Балхара и Хунорската империя и тогава ще излезе, че сме много по-стар народ с държава от Иран, който е чествал 2500 години от създаването си през 70-те години на миналия век.

  2. Въпреки че, статията е фактологически достоверна, дълбоко в себе си е подчинена на блудкавото „промиване на мозъци“ относно истинската ни история. Всеки средно интелигентен българин знае, че историята на България е доста по-древна от 1300 години. За жалост тази „инерция“ на заблудата продължава да завлича все още младите. Тази статия спокойно може да мине за „тролска шмекерия“, тъй като „гъделичка“ родолюбието, достойнството и гордостта, а в същото време „премълчава“ най-важната част.
    Г-н Кънчев, ако не сте „трол“, моля коригирайте се.

    • И аз отдавна си мисля, сайтът Българска история е посветен на общопознатата ни от училище история, наложена и наредена по този начин именно през времето на социализма. Интересно е как дори не става и дума, че историята ни е дооста по-дълга от 1300 години. Липсата на всякакви сведения за вече доказаното присъствие на българи на територията на Балканския полуостров много преди 681-ва е странно. И Иран не се казва Персия в момента, нали? Обаче България и българите са си запазили името още от древността. Интересно ми е противоречието! От една страна тенденциозно във всички ваши статии и издания се изтъкват всички негативизми на социализма и грандоманията и фалша на партията и режима и, а в същото време всичко, което ни давате като информация е утвърдено, прието и написано през социализма. Източниците, на които се позовавате са социалистически. Много от нещата, за които пишете – не конкретно в този статия, а по принцип, са вече оборени и отхвърлени. Това на мен не ми харесва.

Отговор