Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Епизодите в българската история, върху които може да се постави етикетът „тероризъм“, са немалко. Това са отвличания, атентати, конспирации, събития, чиято цел е била да се постигне желаната от организаторите им промяна на статуквото. Днес ще Ви представим една от тези случки, а именно – отвличането на самолета, изпълняващ полета София – Варна, случило се на 7 март 1983 година. Събитие, останало в историята с названието „Виенският случай”.

Карта на двуполюсна Европа
Карта на двуполюсна Европа

През онези години мнозина се опитват да избягат от режима в България. Някои искат да го направят по вода, други – с влак или кола, а трети пресичат граници през нощта с риск някой граничар да ги застреля на място. Други проявяват още повече креативност, като избират да избягат със самолет. Имало е различни начини – някои самолети, например, пътували към по-далечни дестинации. Заради дължината на разстоянието се е налагало те да спират на определени летища, за да презаредят с гориво. Използвайки момента, докато самолетът е кацнал в друга страна (най-често страна от т.нар. „западен свят“), планиралите бягство хора успявали да слязат от самолета и да се предадат на тамошните власти, искайки политическо убежище. Подобен сорт планове са били много трудни за изпълнение и главен фактор за техния успех е бил късметът. Съществували са далеч по-крайни и брутални начини за бягство със самолет – начини, достойни за съвременна холивудска продукция. Отвличанията на самолети са модерни и до ден днешен и почти цялата авиационна сигурност е насочена към превенция на т.нар. „авиопиратство”.

Именно такъв е „Виенският случай” от 1983 година. Четирима младежи на възраст от 17 до 22 години се решават на бягство от родината. Това са Лъчезар Иванов, Красен Гечев, Ивайло Владимиров и Валентин Иванов. Три неща ги свързват – и четиримата са от София, и четиримата имат проблеми и сблъсъци с тогавашния строй, и четиримата търсят бъдеще далеч от България. Планът им за бягство е изключително дързък. Мотивирани от разказа за поляк, отвлякъл самолета Бургас – Варшава само година по-рано, четиримата младежи се решават да сторят същото. Техните намерения са да отвлекат самолета, изпълняващ полет София – Варна, и да пренасочат курса му в посока Виена. Там, стъпили на австрийска земя, да потърсят политическо убежище и да намерят спасение от комунистическия режим.

Започва подготовката на изпълнението. Първата задача на бъдещите „терористи“ е да се снабдят с паспорти. Това е голяма трудност, защото Валентин като войник не разполага с такъв, а Лъчезар е изгубил своя. В крайна сметка успяват да намерят паспорти за всеки. Другата трудност пред младежите е да намерят западна валута, която се е търгувала на черно през онези години. След търсене и посещаване на местата, където е вървяла незаконната търговия с валута, те разполагат с 300 долара и 100 марки – пари, с които да се установят след кацането си във Виена. За датата на бягство избират 7 март. Ето как се развива уреченият ден:

Неочаквано, ден по-рано, Валентин се озовава в ареста на поделението, където служи. Успява да избяга от ареста и с такси пристига в София. Преоблича се с цивилни дрехи и се среща с другите трима заговорници. Почерпват се обилно в ресторант и потеглят в посока летището. На самото летище отиват до барчето и изпиват по една голяма водка за кураж. Планът им за действие е следният – първо се разделят на две двойки, за да не събудят подозрение. Второ, уговарят се да минат проверката преди самолета през 15 минути, отново за да избегнат съмнения от страна на екипажа на летището. За самата проверка планират да скрият хладните си оръжия в катарамите на коланите си (оръжията им са джобни ножчета с остриета под 10 сантиметра, закупени само няколко часа по-рано от магазин в София). Двама от младежите обаче нямат колани на панталоните си и пускат оръжията направо в джобовете си. Успяват да минат проверката без проблем, тъй като през онези времена контролът по летищата е бил силно занижен. За място избират последните четири седалки в самолета, за да могат да следят всичко, което се случва на борда. Малката машина Ан-24 отлита от летище София точно в 18 часа.

Стоян Милков - един от преговарящите с "терористите"
Стоян Милков – един от преговарящите с терористите

Около петнадесет минути по-късно планът им се привежда в действие. След раздаването на сладки и кафе, стюардесата е повикана от Валентин, който започва да симулира повръщане. В момента, в който тя се приближава до него, той я сграбчва и опира ножа си в гърлото ѝ. Красен и Ивайло изваждат коланите си и ги увиват около вратовете на пътниците пред себе си. Лъчезар скача на пътеката и заявява, че ако някой се опита да ги спре, ще бъде наръган. За преговарящ с тях е изпратен един полковник от пътниците, който предава на пилотите исканията на похитителите. Ултиматумът им е самолетът да бъде пренасочен към Виена, инак те ще започнат да убиват пътниците един по един. Пилотът съобщава по радиоуредбата, че това е невъзможно, тъй като самолетът е зареден с гориво, достатъчно да стигне до Варна, но не и до Виена и предлага да отклони самолета към Истанбул. Това обаче не се харесва на четиримата младежи, които дори раняват стюардесата, за да покажат, че са твърди в техните искания и няма да отстъпят пред нищо. Заплашват дори, че разполагат с бутилки експлозивна течност, които ще взривят, не бъдат ли изпълнени техните желания.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Трябва да се действа бързо. Пилотът решава да продължи с курса към Варна. Тамошните летищни служители са уведомени за ситуацията само десетина минути след началото на отвличането. Вземат се мерки, подготвят се тактики за действие. Похитителите трябва да са убедени, че пътуват към Виена, а всъщност да кацнат във Варна, където да бъдат обезвредени от специалните служби. За да успее планът на МВР – Варна, целият ток в града е спрян. В противен случай заговорниците лесно биха разпознали морето заради градските светлини и планът на служителите би се провалил, а с това животът на пасажерите би бил в изключителна опасност.

Докато самолетът кръжи над Варна, за да изразходи гориво и за да симулира по-дълъг полет към Виена, във варненското летище кипи трескава подготовка за кацането. За „австрийски” служители са избрани двама служители от летището, владеещи безупречен немски език (това са Марта Константинова и Стоян Милков). Тяхната цел е да заблудят терористите, че вече се намират във Виена. Веднъж освободили заложниците, четиримата заговорници трябва да бъдат обезвредени от командосите по един или друг начин. Контрапланът на варненските служители от летището и МВР влиза в действие.

Минути преди осем вечерта самолетът захожда за кацане и каца на стотина метра от пътническия терминал на летище Варна. Вратата му се отваря и избраните служители влизат. Те се представят на тримата похитители (четвъртият – Валентин, през това време е заключен в тоалетната със стюардесата, заплашвайки, че ще я убие) като служители на австрийските авиолинии. Само секунди по-късно планът на служителите е осуетен. Лъчезар забелязва, че Стоян Милков е облечен с яке, произведено в България. Четиримата заговорници побесняват, а Валентин крещи от тоалетната „Излъгахте ни! Това не е Виена! Сега ще колим!”.

Налага се мигновената намеса на спец-частите, които щурмуват самолета. Те нахлуват през багажното отделение и обезвреждат тримата младежи в салона на самолета. Разбиват вратата на тоалетната, където стрелят по Валентин, секунди преди той да пререже гърлото на стюардесата, като дори успява да я нарани тежко, но не фатално. Пътниците, изпаднали в криза и шок, скачат да се саморазправят с похитителите и командосите едва ги спасяват от побеснелите пасажери. Така, благодарение на ловкото планиране и навременна намеса, спец-службите осуетяват потенциална трагедия.

Равносметката от отвличането на самолета е 10, 9 и 7 години затвор, съответно за Лъчезар, Красен и Ивайло. Екипажът на самолета и служителите, участвали в акцията по обезвреждането на похитителите, са наградени с почести и ордени. Единствената жертва на отвличането остава Валентин. Поради искането на четиримата самолетът да бъде пренасочен към Виена, този случай е кръстен от варненското МВР с названието „Виенският случай”.

Самолетът изпълняващ курса София-Варна
Самолетът изпълняващ курса София-Варна

Това е една изключително тъжна история. Най-тъжното в случая са мотивите на четиримата младежи да се решат на подобно деяние. Несъмнено обаче, въпреки мотива си да отидат на място, където са смятали, че ще намерят по-добър живот, с действията си те са поставили живота на невинни хора в непосредствена опасност и смело можем да ги наречем терористи.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Виенският случай“ или как през 1983 г. четирима младежи отвлякоха самолет
4.5 от общо 68 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

4 КОМЕНТАРА

  1. И на какви точно гонения и репресии е бил подложен през 1983 година келешът с ножа? Кажете, да знаем и да му направим и на него един паметник, като на жертва на тоталитаризма.

  2. Поне веднъж напишете имената на пилотите и стюардесите. Редно е. Най-важна е тяхната роля в този случай, преговарящият, който величаете е бил на земята. Говорете за това, какво се е случило във въздуха. „Пилотът“, както го наричате си има име, ранената стюардеса си има име. Помня награждаването им и превързаната и шия. Научете техните имена. Героите са те.

Отговор