През Втората световна война България се изправя пред едно сериозно изпитание – разрушителните англо-американските въздушни бомбардировки от есента на 1943 – лятото на 1944 година. В такива трудни моменти обществената подкрепа е много важен елемент за формиране на висок боен дух у пилотите, а разглеждайки свидетелства от онова време, изглежда тази подкрепа е налице. Така на страниците на списание „Летец“, бр. 5 от януари 1944 година, откриваме четири писма от български ученици, посветени на подвига на родните летци.

Заглавната страница на януарския брой от 1944 година.

Януарският брой на списанието е посветен на капитан Димитър Списаревски, загинал във въздушния бой на 20 декември 1943 г. (т. нар „Черен Никулден“). На страниците обаче е изразена почит и към много други летци, сред които поручик Георги Кюмюрджиев (загинал в същото сражение), майор Павел Павлов (загинал на 10 декември), подпоручик Йордан Тодоров (загинал на 14 ноември) и др.

Писмата на учениците са поместени в специален раздел, където се публикуват писма на признателност от всякакви хора – висши военни, общественици, обикновени поданици, а някои от малчуганите изглежда изпращат и малък подарък на своите герои.  Впечатление прави приповдигнатия тон и желанието на младите българи един ден да продължат делото на своите „батковци“. За удобство в настоящия материал писмата са обозначени с цифри, съгласно поредността, в която са дадени на страниците на  „Летец“.

1. Скъпи български герои,

В историческото време, изпълнено  с величавите битки, които светът преживява на Вас съдбата отреди да бъдете пазители на скъпото ни Отечество, на светлото българско небе. Нашите вечни врагове, недостойни да бъдат борци в рицарската борба на мъж срещу мъж, решиха да рушат семейните ни огнища, домовете ни, нашите градове. Решиха да избиват беззащитни български деца, майки, старци.

И в тези решителни и тежки моменти, смели и неустрашими като стоманени орли излетяхте Вие в светлите лазури. Презрели смъртта вашите храбри сърца и мощни мишци сразяваха подлия противник. В тази борба вие дадохте ценни жертви. Ваши свидни другари загинаха геройски и доказаха за сетен път на света величието на българския дух.

Скоро всички българи ще празнуваме рождението на Богочовека, рождението на Правдата и светлината. Нека нашия малък подарък Ви напомня в тези светли часове, че както нашите милиони други български сърца милеят за Вас и пушейки изпратените ви цигари спомнете си за българските китни полета, за светлата тракийска земя, чиито чеда сме ние.

Пращаме Ви коледен привет с обета ни, че ще следваме светлия път, който ни посочиха вече безсмъртните герои-летци.

Ученичките от VI-а клас на Ямболската девическа гимназия

Ямбол, 28.12.1943 г.

 

 

2. Смели български орли,

С преизпълнени от гордост и признателност сърца спомнящи си с всеки миг за вашите геройски подвизи, с които учудихте даже и неприятеля, ние младите български синове се чувстваме задължени да изкажем по някакъв начин нашите чувства на възхищение и благодарност.

Със свити от скръб сърца ние научихме за последната бомбардировка над столицата, но с гордост чухме и за безпримерният в историята подвиг на българските орли, които в мирно време пореха с гордо разперени криле родните небеса и оглеждаха красотите на милото ни отечество, в дни тревожни и неспокойни, като днешните, разпериха още по-гордо своите криле, издигнаха се още по-високо и по-смело отправиха зорки погледи над целия български рай.

Възхитени сме от вас български роли! Възхитени сме от вашата жертвоготовност и себеотрицание!

Възхитени сме от всеки ваш полет, защото знаем, че вие не ще допуснете над българско селище неприятеля. Не ще допуснете и неговите бомби, носещи само смърт, разрушения и сълзи.

Знаем и сме сигурни, че вие няма да допуснете, няма да оставите безнаказано и без отплата всяка скъпа българска сълза, отронена от страдащ българин. Вие, които следвате заветите на Топракчиев и десетки негови другари, дадохте скъпи жертви – жертви, на които признателна България ще бъде вечно благодарна. А ние, вашите братя и синове даваме обет, че ще следваме примера на майор Павлов, капитан Списаревски, поручик Дисов, поручик Кюмюрджиев и подпоручик Тодоров. Те загинаха като самураи, затова ще бъдат нашите пътеводни звезди и вдъхновители. Те ще ни посочат пътя към саможертвата и подвига.

А сега, когато наближават Светлите Христови празници и вие се намирате далеч от братя и сестри, майки и бащи, а може би и от скъпи рожби, ние младежите си спомняме за вас.

Спомняме си за вашата самотност и тъгата ви по родната стряха. Затуй пък, със скромните подаръци, които можахме да съберем ние искаме да направим вашата Коледа малко по-весела и по-радостна.

Приемете подаръците ни и знайте, че те са дадени от сърце. Дадени са от благодарност и признателност. Приемете и нашите най-искрени благопожелания за новата 1944 година и Христовите празници! Желаем ви весело прекарване на празниците, като се молим Бог да ви закриля всякога и навсякъде.

Уверени сме във вас – български орли, благоговеем пред вашите подвизи и се оставяме под вашата закрила!

Бдете над България!

Пазете я от чуждо посегателство и след време искайте същото и от нас!

Ние ще ви следваме.

Не забравяйте, че нашите погледи са обърнати към вас, български герои!

От ученичките и учениците

на Харманлийската смесена гимназия „Неофит Рилски“

Харманли 3.1.1944 г.

Горното писмо, израз на възторга и искреното родолюбие на учащите от Харм.см. г., се получи в щаба на В.В. заедно с един пакет цигари – дар за летците изтребители от орляците за отбраната на София.

 

Български летци с командира на ВВС ген. Васил Бойдев, вер. преди 1941 г.

 

3. Храбри български летци,

Дълбока е народната вяра във вашата смелост и героизъм. Те всякога са ви кичили с безсмъртни подвизи и всякога погледите на целия народ са били отправени към волните владетели на синьото небе – към вас, непобедимите орли. Нека нашето възхищение ви вдъхнови и вие с още по-голяма жар да пазите милата ни Родина от лошите замисли на враговете ни.

Вие, велики синове български, сте гордост за нас! Ние, малките ученици от III-о отделение на училището „Генерал Кесяков“ изказваме дълбока признателност вам и изпращаме сърдечните си поздрави и обещаваме, че ще запазим светло името на Сливен – родното място на Хаджи Димитър. Всякога ще сме готови да се жертваме за милата ни Родина. Да живеят българските летци!

Васка Иванова

Ученичка от III-о отделение

Сливен

 

4. Мили батковци,

Здравейте крилати храбреци!

Здравейте безстрашни български летци!

Малките ни детски сърца бият до спукване от радост пред вашата мощ и сила…

Безсилни сме да изразим голямата благодарност към вас. Отправяме гореща молитва към Бога да ви закриля и пази. Сълзи струят от очите ни за нещастните наши другарчета, толкова невинно пострадали. Защо не сме големи, та заедно да отмъстим на злия враг. Страшна е омразата ни към тоя жесток подъл демон, който толкова много се е забравил, че без вина разсипва красивата ни столица и избива добрите деца. Не ще забравим никога това безчовечно дело и справедливо ще си отмъстим.

Ще чуят всички, ще чуй светът за българската мощ, ще си отмъстим!

Но, мили крилати борци, ние не ще хвърляме бомби върху невинни и радостни дечица, а ще осъдим на жестоко презрение виновниците на тази безчовечност.

Бъдете все така безстрашни, храбри и здрави, а скоро и ние ще бъдем във вашите редици, за да пазим безкрайно обичното ни отечество.

Да живее България!

Да живеят нейните храбри чеда!

Ученици от IV-о отделение на училище „Г.Н.Кесяков“,

гр. Сливен

гр. Сливен, 16.12.1943 г.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.