На 28 юни 1913 година в румънската столица е подписан Букурещкият мир, който слага край на Междусъюзническата война. С този договор България губи Южна Добруджа в полза на Румъния, която напада страната, за да си вземе „компенсациите“, дължими от Първата Балканска война. Новата граница е определена по линията Тутракан-Балчик. След този договор цар Фердинанд заявява „Свиваме знамената в раклите за по-добри дни“.

Граници на България според Букурещкия мирен договор от 1913 година
Граници на България според Букурещкия мирен договор от 1913 година

Въпреки че тази война приключва, съвсем скоро на хоризонта се задава нов конфликт, който назрява от дълго време – Голямата война от 1914-1918 година. И двата враждуващи блока се опитват да привлекат България на своя страна. Антантата предлага източна Тракия до линията Мидия-Енос, която да се окупира веднага; безспорна зона в Македония, която ще бъде получена след войната; Егейска Македония, ако Гърция получи компенсация в Мала Азия или се присъедини към Германия; Южна Добруджа, но след войната и ако Румъния бъде компенсирана с Трансилвания. Твърде много „ако“, а българите помнят какво им причиняват съюзниците и уж приятелски настроената Румъния.

От другата страна са немските предложения, които включват и земи, откъснати от българското землище през 1834 и 1878 година – Ниш, Пирот и Враня и западно от р. Тимок чак до р. Морава; половин Косово; цяла Вардарска Македония с част от Източна Албания; при намеса на Румъния и Гърция на страната на Антантата – Южна и Северна Добруджа и Егейска Македония. По-късно, при сключването на договора, Турция отстъпва 2000 кв. км. в Източна Тракия край Одрин.

България се присъединява на страната на Централните сили през 1915 година, в пореден опит да обедини изконните си територии.

На 17 август 1916 година Румъния се включва във войната на страната на Съглашението. Към изпратените срещу България войски се включват и две пехотни и една кавалерийска дивизия. Така в Добруджа и по брега на р. Дунав са разположени 136 дружини, 135 батальона и 24 ескадрона. Срещу тази сила се изправя Трета армия, начело с ген. Тошев., разполагаща с 63 дружини, 55 батальона и 24 ескадрона. Румънци и руснаци ни превъзхождат в съотношение 2:1. Интересното е, че генералът не знае за това огромно превъзходство, тъй като разузнаването съобщава за по-малка сила от българската. Все още не е известно, че руските сили вече са пристигнали и немският отбранителен план е отхвърлен. Решено е да се настъпи и Добруджа да се освободи. Планът предвижда незабавно превземане на крепостите Тутракан и Силистра, като по този начин да се пресече възможността румънската армия да получава подкрепления през пристанищата им.

Изходът от този сблъсък изглежда предрешен. Но на наша страна е бойният дух на българските войници, които отиват да се бият

Ген. Стефан Тошев
Ген. Стефан Тошев

за своята земя и семейства и горящи от нетърпение да си го върнат за вероломството отпреди три години. Новата ни история многократно доказва, че в такива случаи числеността на противника е без значение.

На 2 септември Трета българска армия навлиза в Добруджа, като главният удар е насочен срещу Тутракан. Атаката на крепостта е възложена на ген. Киселов, командир на 4-та дивизия. Към него временно е предадена и цялата артилерия на армията – време за дълга обсада няма.

На 3 и 4 септември българските части се разполагат срещу града, като се провеждат отделни схватки и започват подготовка за атака. Още на 3-ти към Тутракан е изпратено подкрепление, което е пресрещнато от конницата на ген. Иван Колев.

Крепостта е силно укрепена – изградени са 15 форта, дълбок овраг, картечни гнезда, оръдия, укрити в блиндажи и окопи. Гарнизонът ѝ се състои от 30 000 души и още 10 000 резерв. Бойното поле е разделено на 3 сектора. I сектор с фортове 1 до 5 е поверен за охрана на 9 и половина батальона, II сектор с фортове 6 до 9 разполага с 4 батальона и III сектор с фортове 10 до 15 е с 14 батальона. Главната атака е насочена срещу II сектор, където българите разполагат с 9 батальона, 80 оръдия, 12 картечници и 1 ескадрон – общо 18 000 войници срещу 6500 румънци.

Атаката започва точно в 6:30 сутринта на 5 септември. В 7:40 е забелязано отстъпление на румънски войници от фортове 5 и 6. В 8 часа е наредено настъплението на пехотата, лично ръководено от офицерите, за повдигане на духа и личен пример. Войските ни са посрещнати от картечен огън, но под символичното прикритие на артилерията в 10:30 успяват да пробият защитата и фортовете са превзети. Въпреки сериозния отпор, форт 7 също е пробит и превзет до 11 часа. До 13 часа пада и форт 8. В другите два сектора атаката също е успешна и това води до общо румънско отстъпление към втора отбранителна линия, която се превръща в бягство към спасението.

Противникът се опитва да се установи на слабо защитената линия, за да може на другия ден да контраатакува. Сутринта на 6 септември, в 4:40, българската артилерия открива огън. След това започва масирана атака от всички страни. В помощ на града от Силистра са изпратени 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона, които са разбити по пътя и не успяват да стигнат до защитниците. Румънците са изтласкани към самия град, а нашите части достигат до възвишението, от което Тутракан ясно се вижда.

Превземането на Тутракан- картина Гюдженов
Превземането на Тутракан- картина Гюдженов

Румънският командващ, ген. Теодореску, нарежда оттегляне през р. Дунав и лично се качва на първия шлеп. Отстъплението се превръща в бягство. Българската артилерия се разполага по брега на реката и започва обстрел по всички плаващи средства. Пламват дори петролните складове в отсрещния румънски град Олтения, а съвсем скоро и самият град.

За 36 часа армията ни успява да спечели една от най-големите си победи през войната. В крайна сметка от 40 000 войници около 28 000 се предават или са заловени в плен, заедно с тях и 400 офицери. В наши ръце попада цялото военно имущество на врага. От българска страна убитите и ранените са 8000 души.

С тази битка започва освобождението на Южна Добруджа и разгрома на Румъния. От нея остава и изразът „Власите се давят накрай Дунава“.

Мястото, където се разиграва битката, днес е военно гробище и е част от Стоте национални туристически обекта.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.