Четете втора част на изследването, обхващащо щурма и превземането на Тутраканската крепост през Първата световна война. За да се върнете към първата, кликнете тук.

В края на деня на 5 септември българските полкове се укрепяват на 800-1000 крачки пред превзетите фортове, в близост до края на гората, която отделя първата от втората линия на отбраната. В 18 часа ген. Киселов издава заповед до поверените му части да се подготвят за атака на последната линия на отбрана на крепостта на следващия ден. Румънската 17-та дивизия получава подкрепления от около 10 000 души и организира линия на отбрана в близост до новите позиции на българите. Ген. Теодореску решава да контраатакува частите на ген. Киселов, предполагайки, че те са претърпели прекалено тежки жертви и няма да удържат една бърза повратна атака. В 23:00 ч. заповедта на румънския командващ е издадена. По заповед на командира на румънската Трета армия от Силистра трябва да тръгнат полковете на генерал Басарабеску, които трябва да ударят българите при Тутракан в гръб.

Настъплението на българите започва в ранното утро на 6 септември. В района на 1-ва бригада дружините от Преславския полк тръгват напред в 6:30 ч., като до 10:30 ч. настъпва бавно през царевични ниви. Огънят на румънската пехота и артилерия е безвреден, тъй като движението на българите остава скрито за тях. От заловен румънски офицер се получават сведения, че в редиците на противника цари хаос и деморализация. По заповед на командира на полка веригите навлизат в гората, където противникът е устроил засади. С нож и приклад румънците са избити и към 11:30 ч. полкът излиза в северния край на гората. В откритата местност противникът посреща храбрите Преславци с ураганен огън, който им нанася тежки загуби. Българите са приковани към земята и започват огнева борба със защитниците на Тутракан.Също в 6:30 ч. 31-ви полк започва настъплението си, преодолява съпротивата на румънските вериги и навлиза в гората, излизайки от нея почти едновременно с Преславци.

Батареите от 15-ти артилерийски полк подавят огъня на противниковите гаубични батареи и в 12:00 ч. те се оттеглят. Артилеристите заемат удобни позиции за обстрел на втората отбранителна линия, скоро към тях се присъединяват и две наши гаубични батареи. Всички български оръдия в полосата на 1-ва бригада откриват огън по румънските окопи и скоро противниковите войници започват да напускат окопите и бързо да отстъпват към Тутракан. Пехотата отговаря с „Ура!“ и в 12:30 ч. Преславци и Варненци прегазват защитата на Тутракан. Към 15:00 ч. войниците на двата полка се събират на гребена над града.

В района на 3-та бригада 19-ти полк настъпва в 7:00 ч. и влиза в гората, където дружините се размесват и в 12:00 ч. спират. В същото време румънците контраатакуват неочаквано и пленяват две картечници. Група войници се събира при офицерски кандидат Стилиянов и като лъвове се хвърлят, за да си върнат картечниците. В краткия бой с нож вражеските войници са избити до последния човек. В този момент огънят на румънската артилерия подпалва гората. Полк. Дяков организира гасенето на пожара и търси свръзка с бригадния командир с настояване съседният 48-ми полк, който закъснява с настъплението си, да осигури изложения му фланг.

В 12:00 ч. двата полка застават един до друг. 2-ра дружина от 19-ти полк се изгубва в гората и с бой успява да излезе от нея. Без да чакат другарите си, ротите на тази дружина откриват ожесточен огън по отстъпващия противник и в 13:00 ч. превземат окопите му в участъка пред себе си. По същото време останалите части от 19-ти полк се появяват в края на гората и започват престрелка с намиращите се в окопите румънци. В 15:30 ч. Шуменци настъпват, защото противникът напуска отбранителната си линия и се оттегля към града.

Румънски войници спасяват знамето си.

В участъка на 1-ва бригада от Софийската дивизия в 6:50 ч. румънците започват контраатака, обхванат е десният фланг на бригадата, полк. Недялков удължава бойния ред и заповядва на една от батареите да обстреля врага. С огън повратната атака на противника е отбита. Виждат се кораби, които отнасят ранените вражески войници на северния бряг на Дунав. Настъплението започва и в 11:30 ч. шопите са на 800 метра от втората отбранителна линия. Недочаквайки обещаното подкрепление от частите на 3-та бригада при Сарсанлар (днес Зафирово), в 12:30 ч. атаката продължава, достигайки на 400 крачки от румънската позиция. Там веригите са приковани от ожесточения огън на батареите на генерал Теодореску.

Подкрепени от мощния огън на нашите артилеристи, шопите в 17:00 ч. достигат до гребена над Тутракан. Отрядът на майор фон Хамерщайн преодолява съпротивата на противника в западния сектор на отбраната и войските му се приближават до града. Батальоните на генерал Басарабеску от Силистра са посрещнати от 3-та бригада на Софийската дивизия с командир полк. Атила Зафиров и след упорен и кървав бой са разгромени.

Виждайки разгрома и на втората отбранителна линия, в 12:30 ч. генерал Теодореску изоставя крепостта и минава отвъд Дунав. За комендант на крепостта той оставя полк. Николае Марашеску. Хаосът в румънските редици е пълен, войниците не слушат вече никого, а се насочват към брега на реката, изоставяйки оръжие, боеприпаси и раници. Те очакват да намерят лодки и кораби, които са докарвали подкрепленията. Но по-голямата част от лодките и корабите вече плуват към отсрещния бряг. Избухва паника, войниците препълват останалите лодки и преобръщат с тежестта си някои от тях. В отчаянието си някои от тях се хвърлят в реката и започват да плуват към Олтеница. Българите обстрелват с пехотен и артилерийски огън бягащите. Много румънски войници губят живота си, опитвайки се да стигнат до северния бряг на реката. Към 16:00 ч. полковник Марашеску  изпраща записка на немски език до генерал Киселов в която пише:

„Предавам се безусловно с моите офицери, войници и боеприпаси.“

В 16:30 ч. парламентьорите майор Калимат и поручик Попеску достигат до 1-ва дружина от 31-ви пехотен полк и предават писмо за безусловна капитулация от командира на 18-та бригада полк. Димитреску. Двамата са препратени към бригадния командир полк. Икономов, където пристигат в 17:30 ч. Щабът на дивизията е уведомен по телефона, а ген. Киселов приема предложението с условие румънските командири да излязат без оръжие пред казармите си в 18:30 ч. Поражението на румънците е страшно . В плен попадат 2 знамена, 420 офицери, 28 000 подофицери и войници, 151 оръдия, 62 картечници и цялото оръжие и боеприпаси на две дивизии. При отбраната на крепостта и в избухналата паника с преплуване на реката, противниковата армия губи 7500 души убити, ранени, удавени и пропаднали без вест. От гордата 17-та дивизия и подкрепленията от 15-та дивизия на отсрещния бряг минават едва 4000 души.

След битката при Тутракан.

Полковете на ген. Киселов губят 57 офицери и 2442 подофицери и войници загинали, ранени са 169 офицери и 7623 подофицери и войници, или общо около 20% от личния състав на частите, взели участие в щурма на крепостта. 7-ми пехотен Преславски полк губи около 50% от личния си състав.

Неизвестният автор на историята на 14-та рота от Преславския полк в Добруджанската кампания ни е оставил следните, написани с кръвта на сърцето му редове:

„Тутракан! За теб сложиха костите си много скъпи български синове. Името ти, някога неизвестно, ще бъде предмет на историята. Там, под твоите стени стърчат братски могили, творците на твоето име и слава.

Поклон Вам, самоотвержени български синове, поклон пред далечните Ви гробове. Скъпите сълзи на милите майки ще росят далечните Ви гробове. Теменуга, здравец и бръшлян ще растат и ги красят.

Българийо, за тебе те умряха,

Една бе ти достойна зарад тях,

И те за теб достойни, Майко, бяха!

И твойто име само кат‘ мълвяха,

Умираха без страх….“

Посвещава се на светлата памет на героите от Тутраканската епопея, падналите на полето на честта и на останалите живи техни бойни другари. Вечна слава на героите!

Не са забравени!

Признателните поколения българи

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.

4 КОМЕНТАРА

  1. Всяка европейска държава има своя собствена история на участие в Първата световна война, свои герои, успехи и поражения. Винаги уважавайте героизма на войниците, борещи се за свободата на своята страна

  2. Поклон пред доблестните храбри синове на България воювали за Обединението на Отечеството ни. Мнозина от тях не се завърнаха в роден дом. Пазя като светиня сабята на дядо ми участвал в битката при Карапелит. На нея е изписано С НАМИ БОГ.
    И колко жалко че тези на които дадохме азбуката и евангелието се биха срещу нас и заговаряха против нашите национали интереси.

Вашият отговор на Илиян Отмяна на отговора