На 20 януари Българската православна църква чества паметта на свети Патриарх Евтимий. Той е един от Тринадесетте поименни безсмъртни българи, изведени от Ваклуш Толев с прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта. Начело с цар Борис III, в листата на безсмъртниците са: кхан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон I, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Баба Тонка, княз Александър Батенберг, Пенчо Славейков, Ванче Михайлов

Свети Патриарх Евтимий – Мистикът-воин

Изразява мистичния дух на българина чрез исихазма!

Патриарх Евтимий не позволява да угасне огънят на българската вяра. Той търси вътрешната светлина и опорност в съприкосновеността човек – Бог!

Още преди да стане патриарх, Евтимий прави преобрат – първата езикова реформа, и поправя свещените книги с всичкото богатство на старобългарския език. Уточнява понятия, свързани с етиката, с абстракцията и пр., като пише и изключителни панегирични трудове. А когато става патриарх, въвежда в нашето християнство учението за безмълвната молитва, която ни служи в пет века – без официална църква и олтар, да си палим кандило за несмутена бъднина. Патриарх Евтимий извежда в душите мистичния, аскетичния дух на българина (за разлика от евтината етика на Европа).

Той е върхът на българската култура и държавност, родени от религията. Не е само духовно лице, той е и културен деятел от най-неизмерими величини! Той е, който изгражда прочутата Търновска школа – третата голяма школа в българската история.

А когато царят е извън столицата ни при превземането ѝ от турците, той, духовният баща, поема меча и показва жертвоготовност. Евтимий остава жив, но е пратен на заточение. Целият народ с един нестихващ поплак го изпровожда от Търново не като страдалец, а като загубена опора: „На кого ни оставяш, добрий пастирю?“ – „На Светата Троица ви оставям – и сега, и навеки!“.

Патриарх Евтимий оставя в душите ни вътрешното съзерцание на исихастката култура!

Тя е опорната устойчивост на българския народ, погребан, но очакващ възкресение. Това е великото предназначение на Патриарха – светостта да поеме, като воля на Бог и народ, вибрацията на националния дух и да го брани.

Ние носим отговорност за съпоставка между историчност и реалност, а те наистина най-добре са въплътени в образа на този велик мистик и пророк на исихазма. Той е неизмеримо голям – и по божествено вдъхновение, и по възможности.

Свети Патриарх Евтимий – Мистика воин ни дарува с нетленната светлина както за храма, така и за трона – чрез културата на великото безмълвие ни съхранява в идеята за нашата национална същност!“

Ваклуш Толев
из книгата „Духовните дарове на България“, том. II

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Едно величие на духовност и една водаческа жертвеност – и все в името на Националния ни Дух! За да се запази българската душевност и през робството ни, а и да поучи самите оробители.

  2. Изключителна публикация! За исихазма в днешно време почти не се говори, и то не от кой да е, а от самата БПЦ. А това е повече от странно в предвид и на обстоятелството, че исихасткото учение е не просто официално утвърдено по времето на патриарх Евтимий като официално учение на БПЦ, а то е и в сърцевината на културата, която поднася Търновската школа, припозната в историографията като Второто южнославянско влияние след поробването България от Османската империя. Дай, Боже, повече такива истини да намират достолепно място чрез сайта на „Българска история“.

Вашият отговор на Алеко Отмяна на отговора