Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Копривщица е китно българско градче, известно със своята богата история и архитектура. Докато се разхождате по тесните калдъръмени улички и се любувате на възрожденските къщи, непременно ще забележите високата камбанария на църквата „Свети Николай” или както местните я наричат „новата черква”.

Неофит Рилски
Неофит Рилски

Дълги години копривщенци имат само една църква – „Успение Богородично”,  но с течение на времето тя все по-трудно събира нарасналото население за празнични литургии. Идва и идеята за построяването на нов храм. По онова време в Копривщица преподава йеромонах Неофит Рилски, който силно подкрепя идеята. На 29 юни 1839 г. той, йеромонах Игнатий, поп Павел, Найден Геров и други граждани изготвят протокол за построяването на новата църква. Оригиналът на протокола се пази в храма и днес.

Църквата „Свети Николай” е построена изцяло с дарения. За да  съберат пари за строежа, копривщенци правят „дискосъ” в „Света Богородица”. Оказва се, че събраните пари не стигат. Тогава Петко Хр. Доганов  събира чорбаджиите на селото и нарежда кой колко пари трябва да даде. Парите за църквата събира главният касиер Лулчо Дебелигруев, а комисия от първенци следи за правилното им разпределяне.

Постъпления за строежа идват и от съседните села, а който не разполага с пари, дарява съдове, икони и труд. Значителни суми внасят Петко Хр. Доганов, Рашко и Петко Моравенъ, Петър Генчов и др.  Доктор дядо Тодор Мирчев подарява царските двери. В знак на благодарност той има собствен трон в църквата, а също така е зографисан в цял ръст отдясно на входа на храма. На престолния камък са изписани имената на 642 дарители, а в църковната кондика има пълен списък на всички благодетели.

На 8 май 1842 г. е  издаден султански ферман, който позволява изграждането на църквата. Главен майстор на храма е Уста Гавраил от Одрин. В построяването му вземат участие майстори от Брацигово, Пондьо от Мирково и 20 души копривщенци от дюлгерския еснаф.

снимка: photo-forum.net автор: ravy
Снимка: photo-forum.net. Автор: ravy

Църквата има кръстовиден план и се състои от трикорабна средновековна базилика, при която средният кораб е по-висок. Корабите са разделени от шест чифта дъбови колони, измазани с хоросан, за да приличат на мраморни. Източната фасада е с пластична абсида, където е разположен олтарът. Страничните фасади са декорирани и имат в ъглите скулптури на малки гълъби, символизиращи Светия Дух. Храмът е двуетажен, с обща площ 500 кв. м и капацитет около 1500 души. Безкуполната масивна конструкция на храма е от светлосиви каменни блокове с блестящи люспици по тях. Стрехите са дървени – типично за Копривщица. С льок (смес от вар, счукани керемиди и врял зехтин) са фугирани и декорирани външните фасади.  Настилката в храма е от бели мраморни плочи, специално поръчани от остров Мармара. Просторната църква е окъпана в светлина от големите си прозорци. Най-осветен е престолът. В храма се помещава галерия – отделение за жени. Въпреки че е построена по турско време, когато църквите не трябва да бъдат по-високи от турчин, възседнал кон, „Свети Николай” не е вкопана. Води се катедрална църква.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Изградена е в левантински стил,  съчетание от турски мотиви, италиански ренесанс и виенски барок. Таванът е декориран с ромбове от дърво, има изобилие от дървени орнаменти – типично български елементи. Галерията е заимствана от изтока. Тя е украсена с извивки в бароков стил. Средният таван на храма е повдигнат, има елипсовидни прозорци, а по горната част на страничните стени има медальони. Иконостасът е с дървени рамки, а архиерейският трон и царските двери са с дърворезба. Прозорците и портите са повдигнати с каменни прагове в турски стил.

снимка: poblizo.com
Снимка: poblizo.com

Според църковните описи в храма има 147 икони. От Йерусалим са донесени иконата на Рождество Христово и двата архангела на олтара, Йоан Попович от Елена рисува иконите на св. Спиридон, св. Богородица, Исус Христос, Александър Димитров от Одрин – св. Мина, а западната стена е зографисана от Христо Енчев от Копривщица. Като най-ценен се определя символът на дванадесет сцени. В този вид може да се види само в пет храма в България.

Строежът на църквата е завършен през 1844 г. Храмът е осветен на 12 юли (29 юни по нов стил) 1844 г.  Петровден. Освещаването е извършено от митрополит Никофор Филипопски, в присъствието на Архиерей Доротей, Неофит Рилски, Йеромонах Игнатий  и други църковни лица.

Копривщенци разказват, че когато църквата е завършена, идва пловдивският паша да види новия храм. Огромната постройка много го ядосва и иска да я срине до основи. Българите с малка хитрост успяват да спасят църквата. Кръглото прозорче над входа на храма е украсено с метални орнаменти, част от които изобразяват турския герб. Копривщенци обясняват, че гербът е символ на щедростта и доброто управление на султан Абдул Азис. Така опазват църквата си.

По-късно Хаджи Ненчо Палавеев, заможен копривщенски чорбаджия, дарява немалка сума за изграждането на камбанария и чешма. Неговият ктиторски портрет се намира отляво на входа на храма. След време се събират средства и се построява и метох.

Приносът на църквата „Свети Николай”  за обществената дейност е огромен. В периода 1844 -1861 г. работи съвместно със „Света Богородица” и създават църковна община и устав. Църковната управа поддържа килийните училища и събира пари за девическо училище. През 1858 г. се открива общо училище. Осигуряват се учители и се приемат църковници. Събират се дарения в помощ на Хилендарския манастир и други храмове в нужда. Парите, които църквата успява да спести, се дават на джелепи, абаджии и еснафи. Щом се замогнат, помагат на църквата. Всички дарения за Копривщица минават през църковната община и се разпределят според нуждите на града. През 1886 г. църквата „Свети Николай” е посетена от княз Александър Батенберг. Той споделя, че рядко е виждал толкова голям, светъл и красив  храм.

02_bigКтитори на църквата са Тодор Мирчев и Хаджи Ненчо Палавеев. Настоятели са Лулчо Дебели Груев, Петко Христов, Любен Стойчев и други. Свещеници на храма са Панчо Разложков, Бойко Пинджелов, Илия Кацаров, Георги Узунов и други. Узунов дава своя принос за развитието на храма. Той събира пари и преустроява метоха, привлича Хаджи Ненчо Палавеев като дарител и подпомогна построяването на чешмата и камбанарията, както и поддръжката на музея. Участва в издаването на списание „Родна речъ”. По-късно става част от комитета за подготовка на Априлското въстание заедно с други свещеници. След провала на въстанието Узунов и други свещеници са затворени в пловдивския затвор, където са измъчвани, а „Свети Николай” е обстрелван със снаряди. За щастие църквата не е улучена.

По време на Априлското въстание в зандана – малка стаичка в храма, са затворени въстаници. Един от тях е Георги Тусунов. На стената все още се вижда клетвата му, в която пише, че за род и държава живота си дава.

В двора на храма могат да бъдат  разгледани идентични надгробни плочи. Твърди се, че са донесени от Пловдив. По тях се откриват различни символи, заимствани от други религии. Двуглавият орел, изобразен на някои от плочите, е руски православен елемент, символизиращ безсмъртие. Навлиза и тенденцията да се описва личността и професията на починалия. В църквата се съхраняват и две изключително ценни евангелия. Открити са и фино изработени самоковски щампи на свети Николай чудотворец. Предполага се, че те сa дар за освещаването на църквата.

Построяването и опазвaнето на  църквата „Свети Николай” са резултат от вярата и любовта на цял народ. Храмът е интересен не само с историята и архитектурата си, но и с атмосферата си. В него човек се чувства на сигурно място, сякаш е в родния си дом. През 1974 г. е обявен за паметник на културата. Днес „Свети Николай” тъне в забрава. Богомолци няма. Рядко е посещаван от туристи, случайно попаднали пред портите му, а времето с всеки изминал ден краде от красотата му.

Автор: Иванина Михайлова

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

„Свети Николай“ в Копривщица – забравеният храм
4.7 от общо 9 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор