Цикълът „Децата на града” на Христо Смирненски представя съдбите на най-унижените и оскърбените в света на социалното неравноправие човешки същества. Старецът е един от основните образи, познат от стихотворението „Старият музикант”. Външният портрет на героя внушава представата за мъка, немощ, загуба на сили и приближаване до неизбежния край. Животът и смъртта в стихотворението са слети, защото животът е лишен от пълноценност и смисъл, старостта е безрадостна и печална, равносилна е на смъртта. Образът на смъртта идва съвсем естественото в творбата, постепенно изземвайки знаците на живота: „И по цигулката старческа/ тя тегли полекичка лъка”. Така тъжна и лишена от смисъл е авторовата представа за съдбата на малкия човек, изгубен в топоса на града.

 


Старият Музикант


 

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач –
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там – от скованата в мраз висина –
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.

800×600

800×600

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.