Стихосбирката „Сън за щастие” излиза през 1907 година. В нея Славейков включва 93 малки лирически стихотворения, предимно с пейзажно-съзерцателен характер. Лирическата миниатюра „Спи езерото…” е призната за един от шедьоврите на поета. В нея авторът убедително утвърждава копнежа по тишина и покой и невъзможността той да бъде осъществен напълно. Двата основни художествени образа в творбата са езерото и буките. Те са въведени още в първия стих на творбата и до края се срещат, разминават и окончателно се събират в тишината на копнежа и копнежа по тишината.

 


Спи езерото…


 

Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва…
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.