Те са млади, амбициозни и образовани. Рядко ще ги чуете да се оплакват. Предпочитат да действат, вместо да цъкат с език, а тяхната мисия е да променят средата, в която живеят. Никак не харесват апатията и гражданското бездействие, но още повече не одобряват невежеството на властта. Те са момчета за пример. Те са „Спаси София”.

Срещаме Ви с Христо Илиев – едно от главните действащи лица в настоящия разказ. 27-годишният младеж е завършил европеистика в Софийския университет и магистратура по териториално развитие в Мадрид. Именно едната година, прекарана в испанската столица, му дават необходимата експертиза да отделя свободното си време за подобряване на града, в който е отраснал.

Бях много разочарован от случващото се в България и затова заминах. Исках да се откъсна от заобикалящия ме негативизъм, а чужбина ми предлагаше тази възможност. Когато завърших обаче, прецених, че трябва да се върна и да направя нещо за града, за държавата.

Дела, а не думи

В началото на 2015 година, Христо, заедно с Борис, Гергин, Андрей и Виктор, създава „Спаси София” – инициатива, която е естествено продължение на каузата им от 2009 година „Спаси метрото”.  Тогава те успяват да убедят Столична община, че идеята за наземна лека железница по третия метродиаметър е неприемлива. Натискът, който младежите оказват, довежда до промяна в плановете на софийската управа, така че към днешна дата строежът на новия метродиаметър да е започнал и той да предвижда изграждането на класическо подземно метро.

Окрилени от успеха си, както и мотивирани от факта, че всеки млад човек трябва да допринася за общото благо, момчетата се обединяват около инициативата „Спаси София” и започват ежедневно да се борят за свои каузи. Твърде вероятно е, ако живеете в столицата, да сте чували за някоя от тях –  нощен транспорт, трамвайни ограничители, значително намаляване на изискванията за изграждане на БУС ленти и „Спаси метрото” (виж карето).

Въпреки ограничения си членски състав и липса на финансиране, момчетата се изправят пред множество проблеми за разрешаване. Всички належащи разходи покриват от личния си джоб, а цялото си време извън постоянната си заетост посвещават на каузата. „Ако трябва да калкулирам постъпленията ни, то за тази една година сме имали разходи от над 1000 лева и само 2 долара приход, които дори не можем да изтеглим от youtube”, казва с ведра усмивка Христо. Към днешна дата неформалната група е на път да бъде регистрирана като фондация, а с това работата им да стане по-мащабна и да позволи привличането на по-сериозно финансиране.

Общината – враг или съюзник

Задаваме съвсем логичен въпрос на събеседника си, а именно дали в работата си ентусиастите срещат яростна съпротива от страна на властта. „Понякога от Столична община ни се подиграват и ни питат какво е това „Спаси София“ и от какво толкова имаме да я спасяваме”, разказва Христо. Една година по-късно обаче, момчетата доказали, че не са просто временно явление, а имат намерение трайно да се намесят там, където има несправедливост. „Имаме пробив с комуникацията. Съгласиха се на работни срещи с нас по някои въпроси, но понякога се случва да проявяват надменно отношение към нас.”, с гордост заявява той.

Битката за нощен градски транспорт

Една от най-големите каузи на „Спаси София” е нощният градски транспорт. Създателите на проекта, заедно с експерти, са направили проектоплан, калкулирали са разходите и са начертали примерни маршрути, максимално удобни за гражданите и икономически изгодни за общината. Срещат отпор за тази си идея, а от „Московска“ 33 твърдят, че няма необходимост от нощен транспорт, защото няма нощен живот в София. „Една община трябва да създаде стимули за нощен живот. В една топла съботна вечер не може да срещнеш никого по улиците на почти двумилионния град. Това трябва да се промени”, обобщава Христо.

Бутафорията е традиционна за София

Говорим си за некачествените проекти в града, захващайки и актуалната тема за съхранението на археологическите обекти. Поводът за разговора е сдобиването на източната порта на Сердика с ролетна щора. Обединяваме се около идеята, че „гаражната врата” не е единствената причина да определим реставрацията на останките от античния град за неуспешна. Христо се обосновава:

За един от най-видимите обекти в София, който може да привлича милиони туристи, никой не иска да поеме отговорност. Обектът е стопанисван от Министерство на културата, но тук е мястото местната управа да вземе отношение и да каже, че така не се прави, а не да вдига ръце от проекта, защото не е нейна отговорност. В крайна сметка останките от античния град се намират в центъра на столицата, а не извън нея. Най-лошото е, че подобни изпълнения не са български патент, а софийски, защото в един Пловдив например може да видите много по-добра реставрация на историческите обекти. Античният театър е направен точно такъв, какъвто трябва да бъде, за да се запази автентичността му, но и да привлича туристи.

Обществените обсъждания

Питаме събеседника си дали скандалните решения се взимат прибързано или има възможност гражданите да се намесят своевременно. „Както имаше обсъждане за спирането на трамвай №6, така имаше и за съдбата на Сердика. Просто нямаше. В последния момент се взима решение и постфактум трябва да се разрешават проблемите”, споделя опита си Христо. Той допълва, че пример за подобна практика е изграждането на бул. „Витоша” като пешеходна алея, където скорострелно настъпи нужда от нов ремонт.

Отчет на свършеното за първите 6 месеца от съществуването на "Спаси София".
Отчет на свършеното за първите 6 месеца от съществуването на „Спаси София“.

Много труд, но и бързи резултати

С работата си момчетата доказват, че водата пробива камъка не със сила, а с постоянство. Освен, че от общината реагират, било то положително или отрицателно, на всяка тяхна проява и са добре запознати с дейността им, „Спаси София” е разпознаваема и за не малка част от активните граждани. Инициативата е успяла да канализира обществената енергия и да я насочи, така че само за една година страницата им привлича 11 000 последователи, а към екипа се включват много доброволци.

Вероятно скептицизмът, залегнал във всеки един от нас, би ни накарал да се усъмним в намеренията на групата ентусиасти и набързо да ги обвиним в политически пристрастия и съответно липса на обективност. Истинското доказателство за безкористната работа на „Спаси София” се крие във факта, че те не проявяват преднамереност в своите нагласи. Споделят, че все пак има много съвестни хора в общината, които ги подкрепят. От друга страна, момчетата неведнъж са публикували в страницата си примери за добре свършена работа от страна на Столична община, което доказва, че даден проект може да се реализира качествено, стига да има желание от страна на чиновниците. „И все пак, в повечето случаи, трябва да се намесим ние или друга организация, за да се случат нещата. Това е голям проблем”, отбелязва Христо.

Има редица установени практики в Западна Европа, от които можем да се поучим. И не просто това – в столици като Белград, Сараево и Скопие градоустройството е на по-високо ниво.

Това становище е определящо за работата на „Спаси София“ и осмисля всичко свършено от тях до този момент. Момчетата не очакват чудеса от общината и гениални градоустройствени решения, а искат само едно – качество. Качество, което може да се постигне, когато този, от когото зависи реализацията на проект, свърши работата си старателно и най-вече в името на обществото.

Днес, когато казваме, че българинът се е превърнал в пасивен наблюдател на случващото се и намира за далеч по-лесно единствено да се оплаква от средата, момчетата от „Спаси София“ са тук, за да ни изнесат открит урок по гражданска и лична отговорност. Защото точно това е мисията на младия човек – да бъде енергичен и смел, да мечтае, да се бори с несправедливостите и да вярва, че може да промени ако не целия свят, то поне заобикалящия го.

 

Повече за „Спаси София“ ще откриете в техния уебсайт, както и на страницата им във Facebook.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Марио Мишев
Марио Мишев е на 29 години от София. Завършва Френската гимназия в София, а впоследствие и бакалавър по Политология в Софийския университет. Съосновател е на „Българска история“, автор на пет книги, както и сценарист на няколко документални филми и поредици. От две години заема длъжността маркетинг директор в издателство „Българска история“. Лектор в инициативата „Уроци по родолюбие“, чрез която е посетил над 300 училища в цялата страна.