Стамен Панчев е от онези българи, които през 1912 година от интелектуалци и културни дейци се превръщат в смели войни. Овладян от чувство на патриотизъм и себеотрицание, той се  впуска в боевете, но наред с бойния вик „Ура“ и желанието да отблъсне неприятеля, от неговото съзнание никога не  изчезва човещината и любовта към ближния.

Именно на ужасът от войната, Стамен посвещава почти цялото си творчество. В неговите стихове на преден план изпъква личната трагедия на обикновения войник, отделен от всичко любимо, но съпричастен със съдбата на своята родина. Може би най-прочувствената и нежна творба на Панчев е заветът към неговия тригодишен син „Сине мой“.

Тригодишният Павел – синът на Стамен Пенчев

Всеки един ред от това блестящо стихотворение сякаш извира от душата на поета, за да докосне сърцето на невръстното дете и да го насочи в правилния път. Скоро след написването на „Сине мой“ Стамен Панчев е тежко ранен край Чаталджа. Няколко дни по-късно той издъхва в лазарета, държейки в ръце портрета на своя тригодишен син Павел.

 


Сине мой


 

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който те милува твой баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой,

може би не ще те веч прегърна,

теб не ще продумам, сине мой!

 

Сине мой, аз те благославям,

нека Бог закриля теб в света.

На теб сал един завет оставям –

свет завет на грижовен баща.

С него расти, възмъжавай, сине,

моето богатство ти е той,

с него татко ти не ще загине –

ще живее в тебе, сине мой!

 

Сине мой, живей със светлий спомен

на родинолюбците деди,

гражданин бъди ти всявга скромен,

честен в мисли и в дела бъди.

Вярвай в идеали благородни,

с тях окрилен в мирен труд ил в бой,

дай живота си за края родни –

българин бъди горд, сине мой!

 

Сине мой, надежда скъпа моя,

радост в грижи, грижа в радостта,

може би последен ден е тоя,

в който виждаш своя ти баща.

Аз отивам, за да се не върна,

дълг отечествен зове ме в бой –

дай да те целуна и прегърна,

може би за сетньо, сине мой!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Ивомир Колев
Ивомир Колев е бакалавър „Политология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършва магистратура в същия университет в специалност „Религия и образование“. Продължава образованието си във втора магистратура в Историческия факултет на СУ. Той е автор в „Българска история“, а също и сценарист на няколко филмови документални поредици. Има специфичен интерес към историята на средновековна България и българската следосвобожденска демокрация.