Със своите седем тепета Пловдив се родее с Рим и Атина. Според древна легенда хълмовете край Марица са огромни камъни, които титанът Балкан хвърлял по Посейдон. Враждата между двамата била заради красивата Родопа.

При разкопките под тепетата са разкрити и най-старите свидетелства, че древният град е бил създаден далеч преди второто хилядолетие преди Христа. Латинското име Тримонциум отговаря на Трихълмието, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпрострял и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и  Джендема.

Джендем тепе - със своите 283 м. н.м то е най-високото тепе. Снимка: monitor.bg
Джендем тепе – със своите 283 м н. в. е най-високото тепе. Снимка: monitor.bg

 За повечето пловдивчани тепетата, които се извисяват над града, са известни предимно с турските си названия. Малцина са чували имената на хълмовете, дадени от траки и римляни. Най-често е кръщаван най-високият връх в Пловдив – Джендем тепе (от турското „в ада“). Суеверните турци му казвали и Джин тепе, защото вярвали, че там бродят духове, и Чигдим тепе (хълм на минзухарите) заради красивите цветя, обсипвали склоновете му. Предполага се, че най-старото име е дадено от траките  – Кендросис, тъй като хълмът бил покрит с кедри. Друго название от древността пък го провъзгласява за “хълм на нимфите дриади”. Според легендите по склоновете му са пръснати множество жертвеници на митичните същества. След 1944  г. общинската управа обявява тепето за Младежки хълм.

В центъра на Пловдив се извисява Сахат тепе („хълм на часовника“). Възвишението носи това име от римската епоха – в източната му част се намира общественият воден и слънчев часовник. В “Пловдивска хроника” Никола Алваджиев отбелязва, че са наричали хълма и Орфеев. Хората, родени в началото на XX в., пък още го помнят като Дановия хълм, кръстен така в чест на книжовника Христо Г. Данов.

От двете страни на Античния театър се извисяват Джамбаз тепе и Таксим тепе. През Средновековието първото е наричано „хълм на акробатите“. Според преданието от скалите на върха е спускано въже, по което смелчаците опитвали да се изкачат. Името на Таксим тепе също има стара история (от турски таксим е „разделяне, разклонение на водопровод”). Навремето римляните построили акведукт от близкото село Марково до пловдивския хълм, откъдето водите се разпределяли във всички посоки на града. Чуждите пътешественици отбелязват в своите съчинения и името Сарай тепе заради великолепните сгради, строени някога там. Дори предполагат, че на тепето се е издигал палатът на Филип Македонски. Някои летописци наричат хълма Евмолпиев като символ на града, чието най-старо име е Евмолпия.

Петото тепе в Стария град се извисява като страж и затова носи името Небет тепе („стража“). По склоновете му могат да се открият каменни останки от тракийското величие. Някои стари писатели му  дават названието Музеев хълм в чест на тракиеца Музей, един от най-даровитите ученици на Орфей.

Бунарджика; снимка: Plovdiv.bg
Бунарджика. Снимка: Plovdiv.bg
Владимир Сис посвещава „Критичните дни на България“ на българския народ, дълбоко убеден, че следващите поколения трябва да знаят истината и никога да не я забравят.

КЪМ МАГАЗИНА

Сред най-предпочитаните места за разходка в Пловдив безспорно е Бунарджика, известен още с имената Хълм на освободителите или просто Альоша заради каменния войник. Макар коренът на думата да е отново турски, бунар е превод от старогръцко име за извор, кладенец. След Освобождението тепето става любимо място за излети, където човек може да избяга от градската шумотевица. По този повод Никола Алваджиев пише в своята хроника: “Възрастните идваха рядко, само в празнични дни, пролет или в началото на лятото, докато още не бяха започнали жегите, просваха шарените черги на тревата, слагаха пиперлията тюрлюгювеч, марулите, краставиците, едрите като малка диня домати, дамаджаната с “червеното”. Ядене, почерпки, смях, песни на двайсет гласа с щракане на палеца и средния пръст, та да се излее натежалият възторг.”

В близост до Бунарджика още могат да се намерят останки от седмото тепе, наричано Марково или Марково коляно. Легендата разказва, че Крали Марко, яхнал коня си Шарколия, преследвал Муса Кеседжи и направил огромен скок от Бунарджика върху тепето. Затова по-късно то е наречено на негово име.

Някои изследователи упорито твърдят, че Пловдив има не 7, а 9 тепета. На мястото, където днес се намира бирената фабрика “Каменица”, при Освобождението са установили останки от осмия хълм, известен под името Петрица. А за деветия се счита възвишението Лаут тепе, намиращо се на 4 километра от града.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Седемте тепета на Пловдив
4.3 от общо 96 глас(а)
Ася Сократова
Ася Сократова е родена на 8 февруари 1979 г. в Стрелча. Завършва български и френски език в Пловдивския университет „Паисиий Хилендарски”. Говори френски, нидерландски и немски език. През 2009 г. издава първия си роман „Сезони”. През 2013 г. издателство Сиела издава романа й „На другия бряг”. Още нейни текстове може да откриете в уеб сайта www.mecumporto.org

2 КОМЕНТАРА

Вашият отговор на Димана Керемидчиева Отмяна на отговора