Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Когато стане въпрос за история, особено за нашата собствена, често изниква въпросът за произхода. „Откъде идваме? Колко стар е нашият народ“? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. Едва ли някога ще узнаем със сигурност, но напредъкът в науката и нейните методи ни позволяват да надникнем все по – дълбоко в мъглата на миналото.

Най-сигурният начин да разберем кои сме е да погледнем в нас самите и то съвсем буквално. Телата ни носят в своята ДНК генетичната памет на предците ни. Чрез нейното изследване, можем да добием представа за общия ни произход. Подобни изследвания, от генетична гледна точка, датират още от времето на Чарлз Дарвин, но модерният подход за изследване на ДНК става популярен едва през 90-те години на XX век. От тогава до сега проучвания в тази насока са правени в не малко европейски страни. От тази годинa и България е сред тях. Екип от БАН с ръководител Йордан Йорданов, наскоро публикува статия с интересни открития в тази област. Ние се срещнахме с тях и в следващите редове може да прочетете какво ни споделиха академик Ангел Гълъбов и Сена Карачанак на база на научни изследвания по някои много наболели за българската история въпроси.

Какво представлява проекта и каква е целта му?

Проектът се нарича „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” и е договорен през 2009 година с фонд „Научни изследвания”. Негов ръководител е Йордан Йорданов – един от водещите ни антрополози. Финансиран е от фонда, но за пълното му завършване са необходими още близо 100000 лева. Помощ при реализирането му оказаха и университетите в Павия и Перуджа (Италия). Идеята на проекта е да се види генетичния статус на съвременния български народ. За целта бе взет генетичен материал от 900 българи, разпределени равномерно по съвременната българска територия.

Кои стоят зад реализацията на проекта?

Професор Драга Тончева е ръководител на генетичните излседвания. Другата основна фигура е Сена Карачанак, докторант на проф. Драга Тончева. От италианска страна активно работеха професор Антонио Торони от Павия, който е един от европейските корифеи по митохондриална ДНК и професор Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. В момента се работи върху антропологичната част на проекта като идеята е да се изследват 120 проби (60 от тракийския период и 60 от Първа Българска Държава(Аспарухова България)) от костно-зъбен материал.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

По каква методика протече изследването?

bcВсеки човек е генетично различен от другите и целият генетичен материал, който носим е наследен от родителите ни. Има един участък от генетичния материал, наречен митохондриална ДНК, който винаги се наследява от майката. Има и един участък – Y-хромозомната, която се предава само по мъжка линия – от баща на син.(б.р. от целия генетичен код на човека, това са най – удобните за подобен анализ, места, които съдържат генетичен код с хронологично подредени мутации, за разлика от останалата част от ДНК, което подлежи на промени в следствие на смесване на майчиното и бащиното ДНК, което води до смесване и на мутациите. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е, че въпросните мутации са неутрални, с други думи не са значими за еволюцията.) Всичко това представлява един запис на миналото, който може да ни покаже генетичната история, на всеки отделен човек. Първоначално, преди близо 100 000 години, всички хора са живели в Източна Африка. С течение на тяхното разселване са възниквали различни мутации, които водят до различни генетични варианти. Така, ако днес се изследват вариантите в съвременни хора, може да се установи техният генетичен произход. На всеки от тези 900 души се изследваха индивидуално генетичните им варианти по майчина и бащина линия и след това се установи за всеки от коя хаплогрупа е.

Какви са резултатите от изследването?

По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските

Karachanak et al.,PLoS One, 8(3),2013
Българският народ спрямо африканските и евразийските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните нямат общ произход с алтайските и тюрските популации. Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от Югоизточната или Северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и че се характеризира с една крайно висока честота на западно-евразийски тип. С други думи – българите се локализират между източно-европейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че средиземноморската така да се каже принадлежност може да се препише на траките, то източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средия изток и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа.

Можем ли да кажем в такъв случай, че тези изслседвания са още едно доказателство, че тюркско-алтайския произход на българите е до голяма степен измислица?

Karachanak et al.,PLoS One, 8(3),2013
Българите в контекста на европейските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

Нека повторим отново какво ни казва науката – излседването на Y-хромозомните вариации на съвременния българин са представени от западно-евразийски хаплогрупи (хаплогрупата представлява всички генетични варианти, които споделят една обща мутация). Хаплогрупите пък, характерни за алтайския и централно-азиатски тюркски говореща популация са в пренебрежимо малка честота от 1,5%. Освен това трябва е хубаво да развенчаем още един мит – за славянското море, в което са се „удавили“ българите скоро след идването си на Балканите. Да, славяноезичен народ сме, но твърдението, че славяните са успели бързо да претопят древните българи е далеч от реалните събития, случили се по нашите земи. На исторически език можем да кажем, че древните българите идват с култура и икономика на Балканите, което ярко контрастира с картината, показана ни във филма „Хан Аспарух“ например. Там българите са представени като един номадски народ, живеещ в юрти, което е много далеч от истината. И до днес не са открити следи от юрти нито на нашите земи, нито в днешна Румъния. Друго доказателство, оборващо тезата за тюркско-алтайския произход на българите е, че новите анализи на протобългарските епиграфски източници (исторически надписи, „Именника на българските ханове) показва, че древният български език не принадлежи на тюрксата лингвистична група. Поради това водещите тюркозоли (главно американци и французи) не разглеждат българите като тюркски народ. Друго доказателство, което науката скоро откри бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогерманки и хедро-хазарски единодушно описват древните българи като един многоброен народ. Да не говорим за десетките градове, които оставят след себе си като Биляр и Болгар по Волга, Плиска, произведения на изкуството като Мадарския конник, които несъмнено няма как да се направят от един номадски народ. Археологичните изследвания пък, които са направени наскоро, показват че протобългарите представляват между 32% до 60% в ранната българска популация.

Споменахте, че трябва да се довърши излседването. Какво още трябва да се направи?

Трябва да се анализират такива варианти в митохондриалната ДНК в кости, за да може пряко да се види какви са били хората в миналото.

Оригиналната статия може да видите тук (на английски език):

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Библиография:

Karachanak, S., Grugni, V., Fornarino, S., Nesheva, D., Al-Zahery, N., Battaglia, V., Carossa, V., Yordanov, Y., Torroni, A., Galabov, A.S., et al. (2013). Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry. PLoS ONE 8, e56779.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кръвта вода не става или един разговор за генетичната история на българите
4.4 от общо 134 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

10 КОМЕНТАРА

  1. …“Друго доказателство, което науката скоро откри бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогерманки и хедро-хазарски единодушно описват древните българи като един многоброен народ“….
    Не цяла редица – един непознат автор да посочите, ще направите революция в науката!
    Само че лесно се плещят врели-некипели, трудно се прави наука!

  2. Има много автори от различните епохи изразяващи мнение кои са българите.Естествено мненията на много от тях се различават,но няма нито един средновековен или античен автор твърдящ че българите произлизаме от монголците,татарите (нов термин), африканците или други пришълци …Напротив… Всъщност 60-70% от тях твърдят че ние сме мизийци,хуни,кимерийци,мирмидони или СТАРО АВТОХТОННО НАСЕЛЕНИЕ ОТРПЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 8000-9000г. Както днес му казват от индоевропейските народи.Аз бих повярвал повече на хората които са живяли по онова време , защото са били много по-близко до събитията от днешните псевдо историци.А и как няма… днес пред очите ни сменят историята по най-нагъл начин.Да ни наричат татари или тюркаалтайци си е чиста подигравка за българите с българско самосъзнание .
    „Татарите“ или по-точно БЪЛГАРИТЕ,които Сталин нарече „татари“,все още живеещи там където са живяли и преди 1000 години ,а именно Волжка България , все още много голяма част от тях са с БЪЛГАРСКО САМОСЪЗНАНИЕ.ТЕ ЗНАЯТ ЧЕ СА БЪЛГАРИ И НЕ ГО КРИЯТ.
    Също така имаме „Именник на българските ВЛАДЕТЕЛИ“ , а не „ХАНОВЕ“ …. „Хан“-Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките.

    От „Кроватова България и покръстването на българите“, д-р Ганчо Ценов :

    „Най-старите автори, които са споменали името българи, казват, че българите са скити: Стара България не е нищо друго, освен най-старото селище на скитите, което опирало до Босфора; самият Босфор е лежал в скитска земя; българите са живели покрай Тракийския провлак, преди той да получи името Босфор, т.е. преди Троянската война.
    Старите автори казват, че Мизия е България или че българите са мизи, а мизите са не само стар тракийски, но и троянски народ.
    Старите автори казват също, че българите са мирмидони, а мирмидоните са живели в Тесалия преди и по време на Троянската война.
    От тези мирмидони-българи Ахил бе събрал наемници, за да се бие против северните им братя. С една дума, старите автори са единодушни в това, че българите са стари тракоилирийци; че са по-стари поселници на своето отечество, отколкото гърците на своето, защото гърците се разпространиха или увеличиха за сметка на българите, а не българите за сметка на гърците. Тракоилирийците пък принадлежаха към расата, която днес се казва славянска раса. „

  3. Не е лесно народът да вярва когато е лъган хиляди пъти. Нещата ще си дойдат на мястото макар и късно. Бавно ще е, но славно когато науката и технологиите покажат недвусмислено това, което си е.

    Историци стоящи напълно зад тезата, че българте сме траки
    – Венцислав Бъчваров – живеем тук от 7 хил. години – skandalno.net/lazha-e-che-sme-prabalgari-zhiveem-tuk-ot-7-6…
    – доц. д-р Костадин Кисьов – директор на археологическия музей в Пловдив
    – Александър Мошев – историк, преподавател в НБУ – segabg.com/article.php?sid=2016011100040001501
    – д-р Чавдар Бонев – придобил докторска дисертация с автохтонна тезата, дава аргументи ,че славяните са траки
    – д-р Тодор Чобанов – млад историк
    – проф. д-р Асен Чилингиров – завършва история и история на изкуствата, живее в Берлин. Траки, българи и славяни е едно и също – youtube.com/watch?v=DJI_zzJGKO4
    – проф.Пламен Цветков – професор по нова история – българите са по-стар народ и от славяните, и от тюрките
    2.Историци които нанасят силен удар върху масовите глупости и легендите, представяни ни в училище като древна история на България
    – проф.Божидар Димитров – „думата „славяни” е измислена от хърватски историци през 17 век.“
    – проф. Лиляна Симеонова – византолог – славяните не са това за което са ни представяни – http://www.youtube.com/watch?v=VxUqBRf3Jzk – мин 22:30
    3.Историци от близкото минало поддържащи автохтонната теза
    – д-р Ганчо Ценов

  4. Д. Нешева (2016 г.) в своя автопеферат публикува и 12 резултата от костни проби, взети от некрополите Шекердже могила (с. Камен до Сливен) и Берекетската могила (Стара Загора), на индивиди живели в ранната бронзова епоха (III хил. пр. н.е.). Въпреки, че ги определя като „тракийски“ всъщност е пределно ясно, че става дума за представители на Ямната култура проникнали на Балканите. Общото при всички некрополи е овалната яма в която се поставял починалия в ембрионална поза, или поза на ездач (хокер), посипан с червена охра, сравнително беден погребален инвентар, дървено покритие с могилен насип. Даже през 90-те год. на ХХ в., археолозите въвеждат термина „Долнодунавски вариант на Ямната култура“ или културата Черна-вода-3. Появата на прагетотракийската общност е доста по-късно, свързано с културата Бабадаг (1200–1100 г. пр. н.е.). Преди това, в резултат от завладяването и асимилирането на долнодунавските ямници, от носителите на културата Усатово-Коцофени (3500–3000 г.пр. н.е.), възниква културата Езеро (3300—2700 г.пр.н.е.). Според някои учени, това са носителите на хето-лувийските езици, в периода пред да се заселят в Анатолия. След края на културата Езеро, следва един времеви хиатус от 2400 до 1300 г. пр. н.е., в който Балканите се обезлюдяват почти напълно. Установено е че са настъпили промени в климата, затопляне и засушаване, което е принудило това скотовъдно праиндоевропейски (прахето-лувийско (?) население да търси нови по-добри места за живот. След 1300 г. пр. н.е. от района на Сабатиновската култура в Украйна, в Северна Добруджа проникват племена които формират културата Кослоджени, за която е характерно развитото металопроизводство, и завършващият нейн етап е културата Бабадаг (Планината бабадаг е била богата на руда). Оттук прагетотракийците заселват Източните Балкани.
    А изследваната мт-ДНК на тези долнодунавски ямници е съотв.: H6a1a, H7a1a, N1a1a1a, T2e2a, HV0, HV1a’b’c, J1c (2 проби), K1c1, H (2 проби), U5a1. Личи си степното влияние от хаплогрупите N1a1a1a и K1c1.
    Нека разгледаме всяка една хаплогрупа открита от Д. Нешева и съавт. в древнобългарските кости:
    Н1 – Древна Европа.
    H1r1 – типична за баските, Северна Испания и Южна Франция.
    H1t1a1 – типична за баските, H1t е открит само сред баските и у древните българи (проба от „манастира на Мостич“).
    H1a2 – клъстър Н1а е свързан с Мегалитната култура и културата на Фуниевидните съдове, и днес се среща в Скандинавия.
    H1an2 – Испания, Франция, Италлия.
    H2a2a1 – днес има има широко разпространение, но H2а, е разпространена основно в Средна Азия (открита е и в ДНК от Катакомбната култура), H2a1 е откирта от сарматско погребение (Ростов на Дон).
    H5 – най-често срещаният подтип на Н в Кавказ, среща се в 20% от балкарците, и грузинците, както и на населението обитаващо в непосредствена близост до двата склона (южния и северния) на Кавказ. H5a е открита в костна ДНК от скитските погребения от Казахстан.
    H7f – Закарпатието, Подолия, неолитен произход.
    H13a2c1 – Кавказ, Иран, Анатолия, и Сардиния.
    H14b1 – Кавказ и Иран.
    HV1 – древна неолитна хаплогрупа, разпространявала се е съвместно с мъжките Т родословия.
    J, J1b1a1 – Катакомбна култура, Унетицка култура, това е хаплогрупата на античните индоевропейци от културата на Бойните брадви и Шнуровата курамика, идентифицирана в погребенията в Ойлау. Носителките и са били в контакт предимно с R1b мъжки родословия. В момента J1b1a1 е с най-висока честота в Австрия, Швейцария и Германия
    Т, T2 – Ямната култура, култура на Шнуровата керамика, сибирските култури (Пазарик, Тагарска, Таштъкска), при погребения на скити на територията на Казахстан, тя е праиндоевропейска, свързана с разселването на мъжките родословия R1a от северните руски степи, и на мъжките родословия R1b родословия от Унетицката култура, на територията на съвр. Германия. В България е извлечена T2a1b1a в костни останки от Ямната култура (5000 г. пр. н.е., некропол Голямата могила, Попово). Днес се среща също в цяла Европа, Поволжието, Централна Украина. Т2 е открита и при тохарските мумии в Синцзян.
    T2g2a – среща се в Германия, Швеция, Великобритания (Уелс).
    U3 – Носители на U3 са около 6 % от населението на Кавказ, което е показателно предвид наличието и` у древните българи. Открита е и при тохарските мумии в Синцзян и при носителите на Андроновската култура.
    U4a2b, U4c1 – древни индоевропейци, Унетицка култура, Катакомбна култура, срещат се в славянските страни, Германия, Иран, разпространявали са се основно с мъжките R1a родословия.
    Както се вижда, клъстърите на мт-ДНК хаплогрупа Н1 има субстратен произход, паралелите с баските, с мегалитните култури са очевидни, същото се отнася и за хаплогрупа HV1. Но хаплогрупа H2 показва индоевропейски поризход, същото се отнася и за хаплогрупите J, T, U4. Хаплогрупите Н5, Н13, Н14, U3 показват недвусмислен паралел с Кавказ. Или казано най-общо, според мт-ДНК, прабългарите или древните българи, са формирани от древни индоевропейски и кавказки родословия.
    Древните българи показват един подчертан средиземноморски компонент, които се е загубил у съвр. българи, в резултат на по-късните смешения и миграции. И изхождайки от изворите може да смятаме, че този компонент е свързан със Западен Кавказ и Източното Черноморие от епохата на късната античност и ранното средновековие. Съвр. бългапи са изместени в посока на по-северните народи – чехи, славяни и унгарци. Не е трудно да се досетим, че причина за това е славянския поток, с който българите са се смесвали. През VІІІ – Х в. обаче това още не се е случило, защото прабългарите не се групират със славянските народи – те се групират с медитеранските (средиземноморските). 13 века по-късно, българите са по средата между един подчертано медитерански народ – прабългарите от една страна, и славянските народи чехи и хървати, от друга, т.е., с течение на времето в България славянския процент е нараствал. Но не дотам, че да се слеят в една група със славяните. Съвременните българи, са по-близо до прабългарите от VІІІ в., отколкото до славяните от ХХ в., което показва че през вековете се е добавил и дял от славянски гени. Това обаче не се е случило по време на Първото Българско царство. Българите от ПБЦ не се групират със славяните, т.е. двете групи са живеели в една държава, но поотделно, и броят на смесените бракове не е бил голям. Но след падането под византийска власт, падат и социалните бариери между българи и славяни и през тези два века се осъществява синтеза на съвременната българска народност, а именно, българи, славяни, местни автохтони. Поради това, при съвременните българи, „южните гени“, са по-слабо представени, отколкото при прабългарите – те са разредени от славяните. Към този логичен анализ на учения антрополог Светослав Стамов , ще добавя, че освен окончателното смесване със славяните се добавят и нови компоненти, печенего-куманското заселване, което води до поява на източноевразийски хаплогрупи у съвр. българи, при липсата им у древните. Както посочих, по-горе, в Унгария е направено изследване на костна ДНК от кумански погребения, и са установени следните мт-ДНК хаплогрупи: H, V, U, U3, JT и D, като само последната е източноевразийска. У съвр. украинци в 20% се срещат несвойствените за славяните мт-ДНК хаплогрупи М, С, D, Z, А, В, които са куманско наследство, при съвр. българи също има M, C, D, Z.
    Също прави впечатление отдалечеността на българите и древните българи от гърците, при които наследството на Близкия Изток е много по-изразено. Или по време на византийското владичество, смесване с византийско (местно гръцко) население няма, или дори да е имало, то е незначително.
    Липсата на източноевразийски хаплогрупи показва и още нещо. Древните българи не са участвали във вихъра на евразийските преселения от епохата на Атила. Те не са и сред племената водени от Атила, и нито един извор не ги съобщава там, въпреки неистовите напъни на много историци да обясняват появата на българите към 475-80 г. (при това само на Панонските българи, повечето историци изобщо не правят разлика между Панонските българи на Бузан и българите създали Кубратова България), в полезрението на византийските хронисти, с остатъците от хунските племена, след като гепидите ги прогонват от Панония.
    И при скити/саки и при алани, въпреки преобладаването на западноевразийските хаплогрупи се откриват и източноевразийски, има ги при съвр. българи, но липсват в изследваните костни останки на древните българи. Това показва, че българите вече са били в Европа, поне няколко века преди голямата евразийска миграционна вълна, оглавена от хуните на Атила. И съобразено с изворите (арменски, сирийски) се вижда, че българите са в „клисурите на Кавказ (Западен)“, срещу прохода Дарял (Каспийски врати, Торайски врати) поне от І в., а вероятно и поне век по-рано.
    От друга страна публикуваните оскъдни изследвания на костна ДНК извлечена от тракийски погребения, показват, че траките са били „северен“ народ, по-близък по генотип със съвр. келти, германци и руси, отколкото със средиземноморците, което съвпада с описанията на гърци и римляни за траките като рижи, светлокожи, русоляви и синеоки – поне аристокрацията им изглежда е точно такава. Това се доказва от антропологията – западнобалтийският тип у съвр. българи е тракийско наследство, и от лингвистиката – езикът на траките е бил сходен с балтийските езици.
    Колкото им да се иска на автохтонците, съвр. българи са доста далече от траките, и повече са „средиземноморци“ благодарение на древните българи. От тракийски погребения са открити следните мт-хаплогрупи: H, HV, U1, U3b, W. А относно Y-ДНК са открити хаплогрупите E1b1b1a1b (Z1919), J2a (M410) и R1b1a1a2a2 (Z2103).

  5. Но за съжаление България чувствително изостава в изследванията на древна ДНК извлеченаот кости. Например международен екип е извършил извличане на костна ДНК от 26 скитски погребения от територията на Казахстан. От направеният анализ на мт-ДНК се вижда, че древните саки са принадлежали основно към европеидните хаплогрупи HV, H, T, T1, I, U, U1, U5, U5a1 и W, които както видяхме се срещат и при българите, вкл. и при древните българи. При съвр. казахи се срещат хаплогрупите B, F, C, Z, D, R, J и Y, които не се откриват при древните саки. Костни останки от Афанасиевската култура в Минусинск принадлежат към U5a1a1 и Y-хром. хаплогрупа R1b. Изследвани са мумифицирани трупове от Пазирик, резултатите са съотв. хаплогрупа HV – при 3 проби, U5 – 3, С – 10, D – 3. Преобладава сибирската група С. „Принцесата от Укок“ представителка на Пазарикската култура е принадлежала към мт-хаплогрупа U4. Като цяло са известни следните хаплогрупи при носитлетите на Пазарикскита култура (IV – II в. пр. н.е.): N1a, F2a, D, A, C, G2, H, HV2, HV6, J, K, T1, U5a1.
    В некропола Сяохе, изследването на тохарските мумии показва че мт-ДНК е представена основно от С4, M, K, R, H, което показва че въпреки изразения европеиден антропологичен тип, древните индоевропейци (тохари) са встъпвали в бракове и с местни жени от Южен Сибир (С4, M, К). За носителите на Андроновската култура (и нейни локални подварианти: Кротовска, Одиновска, Уст-тартарска култури) в Западен Сибир, според изследваните костни останки, са били характерни следните мт-хаплогрупи: A10*, U1а, U2e, U3, U4, U4d1, U5а1, U5b, Т, K, K2b, H, H6, J, W, Z1. За местното неиндоевропейско заварено сибирско население, впоследствие погълнато от андроновци, са били характерни източноевразийските групи: A, C, Z, D, G. Хаплогрупите A, C, Z, се откриват и при носителите на Саргатската култура в Западен Сибир (V в. пр. н.е. – V в. от н.е.). Изследването на костни останки от известните южносибирски култури, свързани със „сибирските скити“, от могилните некрополи (кургани) по горното течение на Енисей и Минусинската котловина, от С. Keyser и съавт., 2009 г., обхваща 10 проби от Андроновската култура (XV – XIII в. пр. н.е.), 4 проби от Карасукската култура (XIII – VIII в. пр. н.е.), 12 проби от Тагарската култура (края на VIII в. пр. н.е. – I в. пр. н.е.) и 6 проби от Таштъкската култура (II в.пр.н.е. – V в. от н.е.), и дава следните резултати: на 26 от пробите е изследвана мт-ДНК, от които съотв. 20 принадлежат към западноевразийските хаплогрупи U2, U4, U5a1, T1, T3, T4, H5a, H6, HV, K, и I, и само 6 – към източноевразийските хаплогрупи Z, G2a, C, F1b и N9a. А останалите 10 проби са изследвани са Y-хром. ДНК, от които 9 принадлежат към R1a и само 1 – към източноазиатската С3. Анализът на автозомната ДНК, е показал, че всички индивида са били с европеидни белези, синеоки и светлокоси.
    От погребения на скити в района на Ростов на Дон (IV – II в. пр. н.е.), за извлечени следните мт-хаплогрупи: източноевразийски A4, C, D, D4b1, D4j2, F1b, F1d, M10a1a1a, N1b1a, и западноевразийски Н, H2a1, H5b, H8c, I3, J1c2, J2b1a6, T1a, T2b, U2e, U5a, U5a1a1, U5a1a2b, U5a1b, U5a2a1, U5a2b, U7, W3a.
    Вече са публикувани и изследванията на мт-ДНК, извлечена от 31 аварски погребения в Унгария. Установено е аварите са били носители на източноевразийските мт-хаплогрупи C, M6, D4c1, F1b, и на западноевразийските H, K, T, U. (7)
    Също унгарските генетици изследвахо древноунгарска костна ДНК, от погребения от Х в. (некропол Karos-Eperjesszög III), и извлечени източноевразийсикте мт-хаплогрупи A12, B4d1, B4/5 (неясно), X2f, и от некрополите Ormenykut – Х, Szegvar-Oromdulo – K1c1d, Mozs-Szarazdomb – М, Oroshaza-Gorbics tanya и Szabadkigyos-Palliget – N1a1a1a1a, Besenyotelek-Szorhat – N1a, Szarvas – N9a, Fadd-Jegeshegy – R.
    От катакомбни (алански) некрополи принадлежащи към Салтово-маяцката археологическа култура, от кости са извлечени следните мт-ДНК хаплогрупи: I4a, D4m2, H1c21, K1a3, W1c, X2i. Всички те присъстват у съвр. българи. Направено е и изследване на костна ДНК взета от некрополите Красная горка, Верхный Салтов и Нетайловка (Салтово-маяцка култура), от погребения преценени като древноунгарски. Четири от пробите принадлежат към мт-ДНК хаплогрупа U (U*, U2, U5, K), една – H, и една D.
    Също в Унгария е направено изследване на костна ДНК от кумански погребения, и са установени следните мт-ДНК хаплогрупи: H, V, U, U3, JT и D, като само последната е източноевразийска. У съвр. украинци в 20% се срещат несвойствените за славяните мт-ДНК хаплогрупи М, С, D, Z, А, В, които са куманско наследство, при съвр. българи също има M, C, D, Z.

  6. Днес са известни изследванията на българи живели през ПБД, в безименната крепост до античното селище Капидава, на р. Дунав в Сев. Добруджа. Установени са 8 мт-ДНК хапплогрупи: U5a1c2a, V1a, R0a2’3, H1, U3a, N9a9, H5e1a1 и H13a1a3. Хаплогрупа N9a9 е източна, има я при алани, сармати, унгарци, R0a2’3 се среща в Кавказ, така че пресилените изхвърляния „колко сме западноевропейци“ са доста комични. Лошото е че нашите генетички работят изолирано не се консултират с историци и археолози и се водят по изкуфелия акъл на проф. Ангел Гълъбов – почитател на Петър Добрев, което е смешно все една да поканят лудия Спараток за консултант. А самите генетички от история нищо не разбират. Затова и работата им изобщо не е нито изпипана, нито меродавна.

  7. Имам навика да изчитам отначало до край, за да дам компетентен коментар, който се изразява в желанието да цапардосам поддръжниците на тия измислени професорски хаплогрупи с ЯКА ДРЯНОВА ХАПЛОТОЯГА. Защо ли ? Защото т.н. изследователи не са се съобразили с наблюдението на Гр.Мендел, че през две поколения- в третото се повтаря особен рецесивен белег. Е, и с каква хапка да захапем биологията? Днес естествено генетично ще се отдалечаваме от прадедите си, защото 90% млади българи забягнаха , а малкият остатък се жени за множеството арабоидни цигани, дошли през анадола в 14 век с османци и тюркути за „яма“ да колят, бесят и крадат, па се размножават неконтролируемо. Индоевропейските цигани, дошли с Аспарух като налбанти и калайджии, отдавна са се интегрирали!

Вашият отговор на irationalism Отмяна на отговора