Когато стане въпрос за история, особено за нашата собствена, често изниква въпросът за произхода. „Откъде идваме? Колко стар е нашият народ“? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. Едва ли някога ще узнаем със сигурност, но напредъкът на науката и нейните методи ни позволяват да надникнем все по-дълбоко в мъглата на миналото.

Най-сигурният начин да разберем кои сме е да погледнем в нас самите и то съвсем буквално. Телата ни носят в своята ДНК генетичната памет на предците ни. Чрез нейното изследване може да добием представа за общия ни произход. Подобни изследвания от генетична гледна точка датират още от времето на Чарлз Дарвин, но модерният подход за проучването на ДНК става популярен едва през 90-те години на XX век. От тогава досега работа в тази насока е правена в немалко европейски страни. От тази годинa и България е сред тях. Екип от БАН с ръководител Йордан Йорданов наскоро публикува статия с интересни открития в тази област. Ние се срещнахме с тях и в следващите редове може да прочетете какво ни споделиха академик Ангел Гълъбов и Сена Карачанак на база на научни изследвания по някои много наболели за българската история въпроси.

Какво представлява проекта и каква е целта му?

Проектът се нарича „Характеризиране на антропогенетичната идентичност на българския народ” и е договорен през 2009 година с фонд „Научни изследвания”. Негов ръководител е Йордан Йорданов – един от водещите ни антрополози. Финансиран е от фонда, но за пълното му завършване са необходими още близо 100 000 лева. Помощ при реализирането му оказаха и университетите в Павия и Перуджа (Италия). Идеята на проекта е да се види генетичния статус на съвременния български народ. За целта бе взет генетичен материал от 900 българи, разпределени равномерно по съвременната българска територия.

Кои стоят зад реализацията на проекта?

Проф. Драга Тончева е ръководител на генетичните излседвания. Другата основна фигура е нейния докторант Сена Карачанак. От италианска страна активно работеха проф. Антонио Торони от Павия, който е един от европейските корифеи по митохондриална ДНК и проф. Орнела Семино, която работи в областта на Y-хромозомата. В момента се работи върху антропологичната част на проекта като идеята е да се изследват 120 проби (60 от тракийския период и 60 от Първа българска държава) от костно-зъбен материал.

По каква методика протече изследването?

bcВсеки човек е генетично различен от другите и целият генетичен материал, който носим е наследен от родителите ни. Има един участък от него, наречен митохондриална ДНК, който винаги се наследява от майката. Има и един участък – Y-хромозомната, която се предава само по мъжка линия – от баща на син. (б.р. от целия генетичен код на човека, това са най–удобните за подобен анализ, места, които съдържат генетичен код с хронологично подредени мутации, за разлика от останалата част от ДНК, което подлежи на промени в следствие на смесване на майчиното и бащиното ДНК, което води до смесване и на мутациите. Друго важно нещо, което трябва да се отбележи е, че въпросните мутации са неутрални, с други думи не са значими за еволюцията). Всичко това представлява един запис на миналото, който може да ни покаже генетичната история, на всеки отделен човек. Първоначално, преди близо 100 000 години, всички хора са живеели в Източна Африка. С течение на тяхното разселване са възниквали мутации, които водят до различни генетични варианти. Така, ако днес се изследват вариантите в съвременни хора, може да се установи техният генетичен произход. На всеки от тези 900 души се изследваха индивидуално генетичните им варианти по майчина и бащина линия и след това се установи за всеки от коя хаплогрупа е.

Какви са резултатите от изследването?

По женска линия българите са най-близки с източноевропейските и средиземноморските популации. По мъжка линия пък най-близки до нас са гърците (по-специално Северна Гърция) и сме доста далеч от алтайските

Karachanak et al.,PLoS One, 8(3),2013
Българският народ спрямо африканските и евразийските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

и тюркските популации. От това може да заключим, че както древните българи, така и съвременните нямат общ произход с алтайските и тюрските популации. Друг интересен резултат от изследването е, че няма разлика между хората от различните краища на България – дали са от Югоизточната или Северозападната част на страната. От всичко това може да заключим, че наблюдаваният образец на митохондриална ДНК показва, че българският митохондриален пул е географски хомогенен в страната и че се характеризира с една крайно висока честота на западно-евразийски тип. С други думи – българите се локализират между източно-европейските и средиземноморските популации, което е в съответствие и с историческите данни. От тях може да предположим, че средиземноморската принадлежност може да се препише на траките, то източните приноси се дължат на древните българи, произхождащи от Средия изток и на славяните, мигриращи от Североизточна Европа.

 

Можем ли да кажем в такъв случай, че тези изследвания са още едно доказателство, че тюркско-алтайския произход на българите е до голяма степен измислица?

Karachanak et al.,PLoS One, 8(3),2013
Българите в контекста на европейските народи.
Karachanak et al.,PLOS One, 8(3),2013

Нека повторим отново какво ни казва науката – излседването на Y-хромозомните вариации на съвременния българин са представени от западно-евразийски хаплогрупи (хаплогрупата представлява всички генетични варианти, които споделят една обща мутация). Хаплогрупите пък, характерни за алтайския и централно-азиатски тюркски говореща популация са в пренебрежимо малка честота от 1,5%. Освен това е хубаво да развенчаем още един мит – за славянското море, в което са се „удавили“ българите скоро след идването си на Балканите. Да, славяноезичен народ сме, но твърдението, че славяните са успели бързо да претопят древните българи е далеч от реалните събития, случили се по нашите земи. На исторически език може да кажем, че древните българите идват с култура и икономика на Балканите, което ярко контрастира с картината, показана ни във филма „Хан Аспарух“ например. Там българите са представени като номадски народ, живеещ в юрти, което е много далеч от истината. И до днес не са открити следи от юрти нито на нашите земи, нито в днешна Румъния. Друго доказателство, оборващо тезата за тюркско-алтайския произход на българите е, че новите анализи на протобългарските епиграфски източници (исторически надписи, „Именника на българските ханове“) показва, че древният български език не принадлежи на тюркската лингвистична група. Поради това водещите тюркозоли (главно американци и французи) не разглеждат българите като тюркски народ. Друго доказателство, което науката скоро откри бе цяла серия от непознати извори, написани на четири езика – старобългарски, гръцки, старогермански и хедро-хазарски единодушно описват древните българи като един многоброен народ. Да не говорим за десетките градове, които оставят след себе си като Биляр и Болгар по Волга, Плиска, произведения на изкуството като Мадарския конник, които несъмнено няма как да се направят от един номадски народ. Археологичните изследвания, които са направени наскоро, показват че протобългарите представляват между 32% до 60% в ранната българска популация.

Споменахте, че трябва да се довърши изследването. Какво още трябва да се направи?

Трябва да се анализират такива варианти в митохондриалната ДНК в кости, за да може пряко да се види какви са били хората в миналото.

Оригиналната статия може да видите тук (на английски език):

Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry

Библиография:

Karachanak, S., Grugni, V., Fornarino, S., Nesheva, D., Al-Zahery, N., Battaglia, V., Carossa, V., Yordanov, Y., Torroni, A., Galabov, A.S., et al. (2013). Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about Their Ancestry. PLoS ONE 8, e56779.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.