„Помни войната — съвети за строеви офицери“ е най-значимата част от писменото наследство на легендарния български офицер полковник Борис Дрангов. Той, както и генерал Колев, са личности, при които историческата истина и легендата се сливат в едно, за да ни разкажат за силата и величието на българския дух.

Прочитайки книгата на бележития полковник, можем да разберем частица от онази мощна и всепобедна харизма, заради която един от неговите войници с нож пише на една скала „Аз служих при Дранговъ“ и заради която неговият началник пише „Мечтая за деня, в който ще служа под командването на Дрангов“.

За съжаление, на 26 май 1917 година незабравимият български герой преминава във вечността, умирайки от раните си, получени при артилерийски обстрел на противника на кота 702, на Завоя на Черна. Можем спокойно да приемем, че заветът му към бъдещите поколения българи е записан в тази малка негова книжка — „Помни войната“. Докато тя се чете и се помнят думите на нейния автор, ще са живи и уроците по лидерство и човечност на този великан на българския дух.

Каним ви на едно кратко пътешествие из Дранговите мисли, което ще спомогне да опознаем благородната му душа на българин и войник. Вярваме, че това пътешествие ще помогне на читателя да открие за себе си истинската стойност на един живот, изживян в служба и с мисъл за България.

Книгата е написана във вихъра на Първата световна война и е издадена в родния град на Дрангов — Скопие, през 1916 година. От страниците личи, че е писана на един дъх, но е дълбоко премислена и дълго подготвяна. Като всяко голямо произведение, тя се появява в точното време. Целта на автора е пределно ясна — да подготви читателите да бъдат твърди и смели защитници на Отечеството, силни лидери и истински големи хора, какъвто е и самият Дрангов.

Грабва ни още текстът на първата заглавна страница — там е цитат от „Под игото“ на Иван Вазов, макар думите да се приписват на легендарния офицер — „Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертвуване.“ Тези думи са в основата на цялото съдържание на „Помни войната“. В желанието си да укрепи душите на българските офицери, Дрангов ни оставя един морален кодекс и една система от ценности, които да служат за ориентир и за източник на сила и смелост при всякакви обстоятелства. Чрез книгата си той кове характери, дава наставления, изгражда водачи!

На 15 март 1872 година в град Скопие е роден Борис Дрангов. Днес неговото име носят три български села, а на мястото на старите пловдивски конни казарми е изграден паметник в негова чест.

„Помни войната“ е отражение на самата Дрангова личност, тя е ода за живота, посветена на висшата цел — добруването на род и Родина. Четящият редовете на тази малка книга сякаш вижда пред очите му да израства образът на българския офицер от началото на XX век — такъв, какъвто той е трябвало да бъде, за да поведе чедата на своя народ в борба за националния идеал — обединена, могъща и честита България. Един народ се нуждае от водачи, водачи силни, волни, честни и храбри, водачи, които умеят да разпалват души и сърца.

Делата на безброй български офицери и войници ни показват, че системата от ценности, за които говори Дрангов, е била в основата на тогавашния мироглед на българския народ.

Над всичко полковникът поставя Отечеството, това е и целта на съществуването на воинското братство — защита на Отечеството и народа — „Спасението на отделната личност е в спасението на обществото. Ако всичко умре, ти за какво си?“ За да се изпълни тази цел, Дрангов изтъква ролята на себеотричането — „Самоотверженост! Само тая основа е възвишена. Само тая добродетел е всесилна. Всичко друго е лицемерно, безнравствено, недостойно, пагубно.“ Отреклият се от себе си е добър офицер, който спокойно води битката, преодолява препятствията пред целта — такъв човек е страшен за противника. „Побеждава само оня, който не се бои да погине, да свикнем с мисълта да мрем с чест е в основата на велики подвизи“, „За смъртта цяр няма — две смърти няма, без една не бива.“ — това са само част от мислите на автора на „Помни войната“ за себеотрицанието.

Важна е ролята на  подготовката и закаляването на волята и характера — „Помни войната значи бъди силен, много силен, по-силен, отколкото трябва. Прави са силните. Живеят достойните. Господствуват победителите“. Полковник Дрангов утвърждава и ролята на човека като основен фактор за победата в една битка. Според него военното изкуство всъщност е начин да се победят хората — собствените войници първо, а после и противниковите, защото битките се печелят от юначни сърца.

Друг важен урок на Дрангов е създаване на чувство на общност межу командира и неговите войници. Но не общност на фамилиарничене, а тази на истинско бойно братство и осъзната и безкористна грижа за другарите. „АЗ е нищожно, НИЕ —всемощно!“, „Искаш ли войниците да те обичат, сам ги обикни искрено и чистосърдечно. Искаш ли да владееш чуждите сърца, дай своето. Сърце след сърце върви“ и „Умри, но другаря си спаси“ — пише той. Постоянното проявяване на грижа за войника е в основата на неговото послушание. „Във всички бойни войски, във всички времена любовта, доверието, взаимната преданост на началници към войници и на войници към началници твориха безсмъртни дела. Имай мъжественото, бидейки началник на служба, да бъдеш другар вън от служба.“

Личният пример е ключов, скромен е и самият Дрангов приживе — винаги с войниците, винаги споделяйки храната им и несгодите им. Настаняването и храната на войниците са по-важни от тези на командира и той първо за това трябва да мисли. Да работиш повече от всички други е въпрос на чест — „Работи повече от подчинените. Не брой часовете.“

За да бъде добър един водач, той трябва да е и добър психолог, да усеща настроенията на бойните си другари и да не позволява да ги обхване страх или да загубят вяра — „Човек не иска да мре, той се ужасява от смъртта. Той се изхитрява да убива, избягвайки да бъде сам убит. Той отива на бой не за борба, а за победа. Той се бие дотогава, докато вярва, че ще победи.“, „Да усещаш страх не е срамно, срамно е да не го надделееш“. Чрез присъствието си командирът, лидерът трябва да  вдъхва сила, спокойствие и увереност в подчинените си. Духът на войската трябва да е силен, и това е задачата на всеки командир, да накара подчинения си да вярва в себе си. Който вярва в себе си, той е готов за велики дела, той вече е юнак. — „Юначеството е най-необходимото качество на воина. То решава боя.“

Излишнно е да споменаваме дисциплината — тя е в основата на успеха, Дрангов отделя много внимание на нея в „Помни войната“, както и на редица важни теми като придвижване, охрана, настъпление, ред във войнишкия лагер, нападение и отбрана. Трудно е да напишем нещо за тази книга, превърнала се в легенда в следвоенните години. Тя говори сама за своята голяма стойност, преиздавана е многократно и е наръчник на много български офицери до края на Първата Световна война и в следвоенните години. Искрено вярваме, че съветите на Дрангов са актуални за лидерите и в днешния  забързан XXI век. Защото както пише в книгата — „Времето не измени човешкото сърце“.

Нашето пътуване по страниците на една малка, пожълтяла, стогодишна книжка приключва. Надяваме се, че сме ви подтикнали да я прочетете и да намерите в нея частица от Дранговия дух. Полковникът и сега е сред нас, българите, чрез безсмъртните си думи и геройския си подвиг, с мъдрите си съвети, с безкрайната си любов към Отечеството. Уверени сме, че във всеки от нас има частица от гения и духа на Дрангов и всеки от нас е способен да прилича на него в своите думи и дела. Това би била най-великата победа на падналия за Родината офицер — заветът му за беззаветна, самоотвержена и безкористна обич към България да живее вечно в сърцата на нейните чеда. Великият български дух на полковник Дрангов посочва пътя към щастието и благоденствието на родната земя:

„За тази цел насъщно необходими са нравствени великани, мъже волни, предприемчиви, храбри, упорити, възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самоотверженост — българи с характер, железен, непоколебим, възвишен.“

Нека тези три малки реда винаги бъдат пред очите ни и винаги да осветяват мислите и делата ни. Тогава може би ще заслужим онова типично Дрангово, екзалтирано и мощно  — „Отлично, юнак!“

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Стоян Тачев
Стоян Тачев е на 42 години, по образование и професия икономист. Дългогодишен изследовател на българската история с фокус върху войните за национално обединение в периода 1912-1918 година. Автор е на три книги.