Често българите твърдим, че не помним и познаваме историята си, която несъмнено е богата и пъстра. Винаги даваме примери, които доказват това, като паметници в лошо състояние и потъпкване на културно наследство, но си затваряме за очите за онези положителни неща, които показват обратното. Именно на днешната паметна дата ще ви разкажем за едно събитие, което се провежда ежегодно и твърдо демонстрира, че България помни своите герои.

„По пътя на Ботевата чета“ е поход, който се провежда от 1946 година насам, без прекъсване. Ежегодно той събира стотици, а през годините и хиляди, българи, спомнящи си за делата на големия революционер и неговите съратници. Ентусиастите тръгват от Козлодуй на 27 май, а целта им е достигането на връх Околчица – лобното място на героя. Там те посрещат честванията по случай „Деня на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България“.

Походът е от III категория на трудност. В маршрута са включени обекти от движението „Опознай България – 100 национални туристически обекта“. Общата му дължина 120 км. В похода имат право да участват всички туристически дружества от страната, клубове и секции по туризъм с неограничен брой туристи. По маршрута могат да се включат, както индивидуални участници, така и самостоятелни групи, които не принадлежат към определената организация.

Тази година не прави изключение. Над 800 души тръгнаха от Козлодуй на 27-ми май. В 67-мото провеждане на похода взеха участие и нови групи, като сред тях са ОУ „Христо Ботев”, с.Търнава, СОУ „Отец Паисий”, гр.Кнежа и ПУ „Петър Берон”, гр. Лом. Това еднозначно ни показва, че интересът към това изключително положително и смислено събитие не намалява, а напротив. Тъй като вече е късно и не можете да вземете участие ви съветваме отсега да освободите графика си за периода 27 май-2 юни следващата година и да се присъедините към стотиците прекланящи се пред повдига и делото на героите от Ботевата чета.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.