„Обесването на Васил Левски“ е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана  под лика на Васил Левски в „Стенен календар за 1876“. Ключови мотиви са страданието и плачът, чрез тях е представена безмерната загуба за България. Стихотворението създава поетическия образ на националния герой – човека, отдал живота си за свободата на родината. Основните символи в текста са майката (изобразява скръбта на цялата родина), бесилото (асоциация с Христовия кръст) и гарванът (предшественик на смъртта). Съвкупността от тези образи е необходима, за да представи физическата смърт в един много по-мащабен смисъл, като изкупление за робското страдание на народа, но и за греховете му, страха и предателството, съпътстващи порива за свобода. Това е едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. В оригиналния си вариант то има още един куплет, който бива премахнат при редакцията му от Захари Стоянов през 1888 година:

                                            Умря той вече! Юнашка сила
                                         твойте тиране скриха в земята!
                                           О, майко моя, родино мила,
                                         плачи за него, кълни съдбата!

 


Обесването на Васил Левски


 

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.