Когато България пада под османска власт, всички достижения на политическата, културната, образователната и обществената сфера потъват в забрава и доминиращ фактор в културното ни развитие остава традицията. Народът ни се оказва в ситуация на сблъсък на цялостни ценностни модели, които ще определят характера на обществото през следващите векове. Не е трудно да се досетим, че въпросът за просветата слабо е ангажирал изоставащото във всички области аграрно население. Остатъците от българската култура и духовност се намират в манастирите в страната, а килийното образование дава нищожни знания и трудно може да навакса световните достижения.

Паисий Хилендарски
Паисий Хилендарски

В тази „тъмна“ епоха, както я определя Иван Вазов, през 1762 година Паисий Хилендарски завършва своята „История“. Родена сред архивите на атонските манастири, тя се превръща в книгата, призвана да пробуди националното съзнание на българина, да изгради у него отношение към родния език, история, култура, традиции, да напомни за достиженията на миналото и да формира нови идеали към настоящето.

След Паисий прохождащото просвещение у нас дава на българите личността на Софроний Врачански. През 1806 година на новобългарски език излиза „Софроние“ –  първата печатна книга. Сложната, многолика и начетена личност поп Стойко Владиславов въплъщава с цялостната си дейност сложните проблеми на ранното Българско възраждане.

През периода XV-XVIII век единствените училища в българските земи били килийните. Тези образователни средища събирали ученици около манастирите и метосите, в дюкяни и частни домове. Учители били монасите, а децата се научавали на елементарни знания като четене, писане и дори смятане. Обучението ставало на гръцки или черковнославянски език. Колкото и ниско да било нивото на добитите знания в килийното училище, то изиграло своята съществена роля за формирането на една сравнително образована народна маса.

В началото на XIX век постепенно се засилвал светският елемент в образователната система у нас. Общините поели голяма част от учебния процес, появили се нови учебници, а развиващите се в духовно отношение гърци и сърби също подтикнали постепенния възход на образованието сред българите. Не трябва да забравяме и Османската империя. Бързо разпространилите се из целия европейски континент идеи на Просвещението, достигат до висшите ѝ сановнически кръгове.

Новото духовно и интелектуално течение оказва силен стимул в процеса на реформирането на българското килийно образование. Заради продължаващите успехи на гръцките училища, много известни по онова време българи се учат по гръцки образец. По-плътната и по-разнообразната откъм знание гръцка образователна система дава и сериозен стимул за необходимата реформа в изоставащото българско килийно училище.

Преходът към светски знания е продиктуван и от необходимостите на деня. Но постепенното навлизане на гръцката просвета и култура в българските училища създава сериозно основание за опасение от елинизиране и асимилиране на българските образователни достижения. За подобни основателни страхове алармират неколкократно нашите възрожденци, а Петко Р. Славейков посвещава много броеве на своя вестник „Македония“ по темата за гръцкото културно влияние. 

Килийно училище при Златоград
Килийно училище при Златоград

Редица автори коментират точната поява на елино-българските училища у нас и приемат различни дати и местоположения. Трябва да кажем, че повечето мнения се обединяват около 1815 година и град Свищов, където Емануил Васкидович открива първото елино-българско училище. След тази повратна точка в образователната реформа, елино-български училища се откриват последователно в Карлово, Сливен, Самоков, Смирна, Велико Търново, Шумен и Видин.

В новите образователни средища знанието било на по-високо ниво. Изучавали се повече предмети, учителите били по-образовани и с по-широк поглед върху преподаваната материя.

Новият етап в процеса по развитието на образованието и просветата у нас се свързва с личността на Петър Берон. Придобил знания и умения на Запад, той успява да популяризира у нас т.н. бел-ланкастерска или взаимоучителна метода, която позволявала на учителите да включват в обучението на по-малките ученици своите най-добри възпитаници. В своя малък буквар Петър Берон фактически разяснявал тази система, а книгата се превърнала в най-използваното учебно помагало за времето си. Тя разширявала тесния кръгозор на малките ученици и давала сведения за необятния свят на биологията, физиката, историята и географията. Бел-ланкастерската система на обучение е един от пътищата за появата на нов тип училища у нас.

Васил Априлов
Васил Априлов

През 1835 година със съдействието на родолюбиви българи Васил Априлов отваря в Габрово първото взаимно училище. Някои историци дори изтъкват особената роля на габровското училище като първото светско взаимно у нас. В интерес на истината в новите училища взаимоучителната система започнала да дава много добри резултати. След взаимните училища, дошъл ред на развитието и на класните, където се преподавали повече предмети и откъдето излизали бъдещите „даскали“.

Ако българите чрез собствени образователни реформи и привнасяне на опит от чужди образователни системи успяват да се справят с гръцкото просветно влиание след 30-те години на XIX век, не така стоят нещата със засилващия се руски културен и духовен натиск. Постепенно укрепващите българо-руски връзки били до голяма степен споени с помощта на нашата емиграция и по-точно- Одеския кръг. Млади българи заминавали да се учат в Москва, Санкт Петербург, Одеса, а в българските училища масово се разпространявали руски учебници, художествена литература и педагогически способи. От Русия идвало и финансиране за по-голямата част от училищата у нас.

Като страна в „Източния въпрос”, Русия влияела на образователните политики, защото в това виждала засилване на позициите си сред българите. В определени моменти от развитието на българското просветно дело опити за силно влияние оказвали също така Франция, Англия и Австрия. Чуждите културни и духовни влияния у нас формират интелигенция от нов тип, която живеела с убеждението, че нейно призвание е да се превърне в основен ключов политически фактор за извоюване на свобода и независимост.

През 50-те и 60-те години на XIX век продължило ускореното развитие на българското образование. Някои училища се специализирали, а до Освобождението на страната били открити и три гимназии в Пловдив, Габрово и Болград. След кримския конфликт възникнали и първите читалища у нас, които били уникална полифункционална културна институция, допринасяща изключително много за българската просвета. В страната се изгражда сериозна мрежа от училища, макар това да е съпътствано с различни трудности. Създават се ученически и учителски дружества, цели се съхраняване на българския дух в училищата, стремежите са насочени към духовна еманципация. Българските възрожденски дейци работят активно за народната просвета и остро се противопоставят на опитите за образователни реформи от страна на Османската империя.

„Портрет на Петър Берон“ на Николай Павлович
„Портрет на Петър Берон“ на Николай Павлович

Говорейки за епохата на националната просвета, която бележи повратни точки в Българското възраждане, трябва да кажем и няколко думи за формирането на говоримия и писмения новобългарски език. Още Петър Берон застъпва тезата, че в училищата децата трябва да четат и пишат на говоримия си език и неговият „Рибен буквар“ е категорично отражение на убежденията му. Възрожденските езикови въпроси поставят обаче сериозна дискусия, в която се формират гледни точки и се изчистват наслагвани противоречия.

Считайки, че църковнославянският е първообраз на старобългарския език, Неофит Рилски настоявал  новобългарският език да се изгради на този принцип. Васил Априлов и други възрожденци подкрепят Петър Берон в идеята му народните говори да станат основа на новия български език. Появили се и компромисни предложения за съчетание на народен език с църковнославянски. В крайна сметка след  множество дебати народният говор на Североизточна България постепенно се превърнал в структуроопределящ за новия писмен и говорим език.

Бегло очертаните до този момент етапи от българската национална просвета показват сложните пътища, през които преминава обществото ни по пътя на неговата духовна и културна еманципация. За времето от Паисий до откриването на първите гимназии у нас, българинът претърпява сериозен обрат в своето интелектуално развитие. Големият проект за просвета моделира националното съзнание на народа ни и подготвя почвата за новите предизвикателства на времето.

Автор: Румен Скрински

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.