Главни герои в рубриката „Историческите 5“ са личности от публичния живот. Макар с различни професии и призвания, общото между тях е, че са добре познати на широката аудитория и като такива те често са отговорни за формирането на обществените мнения и интереси. Това бе и причината да ги потърсим – защото вярваме, че за българската история трябва да се говори и то от хората, в които често се вслушваме.

В този брой на рубриката задаваме пет исторически въпроса на Миролюба Бенатова – една от емблемите на разследващата журналистика с над 20 години опит в най-авторитетните български медии. Тя винаги е била символ на човек с ясна позиция, отстояващ я до последно. При нея интересът и влечението към българската история не е от днес и е насочен най-вече към посланията в нея.

 

Aко трябва да посочите една личност от българската история, чийто житейски път ви вдъхновява на коя ще се спрете и защо?

Димитър Пешев от Кюстендил. Заместник – председател на Народното събрание по време на правителството на Богдан Филов в Царска България. Пешев е блестящ юрист, чийто път в политиката е пример, макар и рядък, че дори и в политиката, човек може да запази умението си да различава добро от злото и да не заглуши съвестта си. Пешев е тъжен пример за самотата на личностите с принципи. Но е и пример, че винаги има фигури, които съумяват да излязат от рамката на клишето, което успешно банализира злото – „такова беше времето. Пешев е гласувал и одобрил приемането на т.нар. Закон за защита на нацията, който узаконява антисемитизма. През същата година – 1941, управляващите, част от които е и Пешев, вкарват България в съюз с Германия. Като един от лидерите на парламентарното мнозинство, Пешев не се противопоставя нито на Закона за защита на нацията, нито на присъединяването към нацистката Ос. По-късно обаче, когато Хитлер иска българските евреи да бъдат депотрирани, България успява да спаси тези, които се намират на нейна територия.

В драматичната история за спасяването на 50 хиляди евреи, ключова роля играят Димитър Пешев и няколко негови съграждани – мъже с влияние, които искат да не са обикновени наблюдатели. На 9 март 1943 година при Пешев пристига делегация от родния му Кюстендил. В нея са депутатът Петър Михалев, търговецът на кожи Асен Суичмезов, учителят по история Владимир Куртев /между другото, един от най-видните членове на ВМРО тогава/ и адвокатът Иван Момчилов. Те идват от името на местни евреи, техни приятели и съобщават на Пешев, че тайно се подготвя депортиране евреите от техния край – Кюстендил, за което в София не се знае. Пешев реагира незабавно. Министър-председателят Филов отказва да приеме него и кюстендилските пратеници, но Пешев успява да потвърди информацията и да се противопостави. Димитър Пешев изготвя, а още 42 депутати подписват, писмо до Богдан Филов, с настояване да се спрат действията срещу евреите, за които до този момент има само слухове и умишлена липса на информация.

Не е много известен фактът, че след натиск от управляващите, 17 от първоначалните 42 депутати, оттеглят подписа си от писмото. А тази постъпка коства на Пешев цялата му политическа кариера. Свален е от зам.председателското място от „своите и е изолиран. Но публичността на подготовката на депортацията не може да бъде спряна. Заповедта за депортиране на 8000 евреи от най-различни градове на България е отменена в последния момент. Димитър Пешев рискува и губи всичко. Враговете му откровено го заплашват, че ако Германия се съвземе от поражението при Сталинград, той ще бъде предаден на Гестапо.

Но по ирония на съдбата ударите идват от друга посока. През септември 1944 на власт идва просъветското правителство на Отечествения фронт. Започва търсене на отговорност от всички, при чието управление България се е намирала в съюз с нацистите. Пешев е съден за антисемитизъм, а няколко от видните адвокати – евреи, отказват да поемат защитата му. Един все пак става негов адвокат. Пешев не е разстрелян, защото на съда е припомнено, че в средата на 30-те години той спасява от смъртна присъда конспиратора Дамян Велчев, военен министър при новата власт. Димитър Пешев е пратен в затвора, където излежава присъда, а до смъртта си през 1973 година, живее в забвение, без право да работи. Историята на Димитър Пешев не е вдъхновяваща, а тъжна. Но е пример за това, че човек винаги избира – дали да бъде подлец, убиец, конформист… или да живее според Божиите закони. По този повод препоръчвам книгата „Човекът, който спря Хитлер на Габриеле Нисим.

Кое българско постижение или събитие може да определите като истински повод за гордост?

Българската азбука и българският език.

Кое историческо място у нас обичате да посещавате?

Крепостта Царевец във Велико Търново.

Ако трябва да посочите една мисъл на личност от родната история, извор на мъдрост за вас, коя ще е тя?

„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитата за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш, когато нищо не можеш да отговориш за тях. –  Из „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски

С какво българската история може да ни бъде полезна в настоящето и кой според вас е най-ценният урок от нея?

Уроците от историята са много, но не са научени.  Може би, защото не знаем много от историята, а съвсем умишлено сме повлияни от пропагандния прочит на различни събития.

Заглавната снимка е дело на Александър Михайлов

Вече 8 години разказваме българската история по достоверен и увлекателен начин. Обеднихме стотици хиляди последователи в нашите образователни платформи и канали, които четат, гледат и дискутират съдържанието ни.

Включи се в дейността ни, като станеш наш благодател.

Нека заедно разкрием богатството на родното минало!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Историческите 5: Миролюба Бенатова
3.8 от общо 25 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

2 КОМЕНТАРА

  1. Въпросната недоучила „журналистка“ е „емблематична“ само с едно нещо – гаврат ас българския народ в село Катуница. С ниииииищо друго.

  2. Миролюба Бенатова е доста неподходяща личност за този сайт.
    Тази платена циганолюбка е срам за това че я е раждала Българска майка.
    За парите за които слугува е готова да продаде и родина и майка и бъдеще на България
    и да защитава циганското съсловие, отглеждано за да гласува за който трябва.

Отговор