Българският спорт е имал своите велики мигове на европейската, световна и олимпийски сцена, но нито едно събитие не е предизвикало толкова голям обществен отзвук колкото четвъртото място на националния отбор по футбол на Мондиал’94. В период, в който икономическата нищета, политическа поляризация и цялостна несигурност са доминиращи в България, играчите на Димитър Пенев  пишат може би най-красивата приказка в историята на световните финали. България се превръща в „Пепеляшката на първенството“, както я определя журналистът от „Ню Йорк Таймс“ Лоури Мъфлин.

Пеневата чета, с каквото прозвище се сдобиват българските футболисти, успява да използва един модел, който ще е характерен и за други държави от бившия Източeн блок със силни генерации през 90-те години. Всички родни играчи са започнали кариерата си в периода на стария строй, когато спортът все още е държавна политика и системата от спортни училища функционира напълно.

За разлика от своите предшественици, те обаче получават възможност да излязат в чужбина в началото на кариерата си и да играят в някои от водещите европейски отбори. Нападателното трио на ЦСКА от края на 80-те години Христо Стоичков – Любослав Пенев – Емил Костадинов са най-печеливши от ситуацията, отивайки съответно в Барселона, Валенсия и Порто. Красимир Балъков и Ивайло Йорданов биват привлечени от португалския Спортинг директно от Етър и Локомотив Горна Оряховица, без да им се налага да използват трамплина на столичните грандове.

От всички „легионери“ най-големи успехи постига Христо Стоичков, който печели 4 титли на Испания и Купа на европейските шампиони с Барселона. Към играчите от чужбина се добавя и седмина от доминиращия в българското първенство Левски, като с основна роля в състава са Емил Кременлиев, Цанко Цвеанов, Златко Янков и Наско Сираков.

В квалификациите националите са отлични на собствен терен и неузнаваеми при гостуванията, поради което два мача преди края съдбата не е в техните ръце. Франция се нуждае само от точка при домакинствата си на Израел и България, за да придружи Швеция до американския Мондиал. Чудото започва, когато евреите шокиращо печелят с 3:2 в Париж, което дава надежда на българите. На 17 ноември 1993 г. до последните секунди на редовното време резултатът е 1:1, което означава край на надеждите. Една подарена на Емил Кременлиев дава възможност за последна атака, при която гениална комбинация между Пенев и Костадинов завършва с кинжален удар във вратата на Бернар Лама – 2:1. Цяла България ликува, а „Господ е българин“.

„Пиянството на един народ“, както впоследствие ще се нарече незабравимото американско лято, обаче започва с махмурлук – 0:3 от Нигерия. Последвалата медийна кампания срещу националите сякаш ги събужда и с 4:0 срещу Гърция те изпълват програмата минимум – първа победа на световни финали след 17 изиграни мача. Наказанието на легендата Диего Марадона за употреба на допинг дава отличен шанс на националите в последния мач от групата и те се възползват от него – 2:0 срещу Аржентина и място на осминафинал. Там, както и 8 години по-рано съперник е Мексико. 1:1 след продължения и идва ред на дузпите, където Борислав Михайлов прави чудеса, а победният удар на Йордан Лечков ознава едно – четвъртфинал срещу действащия световен шампион Германия.

Там психически освободените българи правят нов подвиг и обръщат Бундестима от 0:1 до 2:1 след безощадно изпълнен фаул на Стоичков и отличен удар с глава на Лечков. Мечтите за световен финал са реални, но загубата с 1:2 от Италия след два гола на Роберто Баджо и неотсъдена втора дузпа от съдията Жоел Киню праща българите в малкия финал. Дори и след загубата с 0:4 от Швеция, те са посрещнати в родината като герои. Народното събрание взима решение футболистите да бъдат наградени с орден „Стара планина“, който преди това се е давал само на чуждестранни граждани.

Христо Стоичков си поделя голмайсторския приз на първенството с руснака Олег Саленко с по 6 гола и заедно с Красимир Балъков е включен в идеалния отбор на първенството. В края на годината Камата печели и „Златната топка“, като и до ден днешен е единствения играч на Балканите с подобно постижение.

Инерцията от големия успех бива използвана за класиране на Евро’96 в Англия, където след победа, равен и загуба националите отпадат в груповата фаза. Това довежда до смяната на селекционера Димитър Пенев с Христо Бонев. Въпреки серията от конфликти с водещи играчи от златното поколение, Зума класира отборът за Мондиал’98 във Франция, където с 1 точка от 3 мача официално е сложен край на Четвъртите в света.

И до ден днешен това поколение български футболисти и техния успех са визитна картичка на страната ни в чужбина, а изживелите този триумф си го спомнят по-ясно, отколкото всички проблеми в първите години на Прехода.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.