„Линее нашто поколенье” е стихотворение на народния поет Иван Вазов. Творбата е написана през 1883 година и е публикувана в стихосбирката „Поля и гори”.

Жанрът на стихотворението е гражданска елегия, която носи универсални послания, като самата липса на заглавие също спомага за това.

Лирическата изповед на поета е наситена с искреност и драматизъм.

Реторичният похват (2 обръщения – към съвременниците си и към Бог) представя Вазов и като обвинител, и като понасящ вината на своето поколение.

Разкривайки отношението народ – водачи, поетът представя мотива за изгубения идеал. Новото поколение е „линеещо”, различно от „здравото”, към което принадлежат архетипните образи на Бабата и Дядото и на самия Вазов.

„Линее нашто поколенье”

 

Линее нашто поколенье

навред застой, убийствен мраз;

ни топъл луч, ни вдъхновенье

  не пада върху нас.

 

  Къде вървим, не мислим твърде,

посока няма в наший път,

спокойно бият тесни гърди,

кога от злоба не кипът.

 

  Стресни се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

 

  Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?

 

  Недей оставя, мили боже,

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

 

  Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите – без идеал.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.