Основано през втората половина на размирния XIV в., от българския деспот Йоан Комнин (брат на цар Иван Александър), Валонското княжество бързо приема ролята на търсен търговски и политически партньор от могъщите средиземноморски републики Венеция и Дубровник.

Стратегическото разположение на Валона върху Адриатическия бряг и контрола върху Онтарския провлак позволяват на българското владение да просперира в условията на засиленото търговско корабоплаване, преминаващо през неговите акватории. Този период на разцвет е доведен обаче към своя край със смъртта на Александър Комнин – синът на Йоан Комнин, в полетата на Черномен през 1371 г., където българинът дава живота си в защитата на Балканите от османците.

Кончината на Александър довежда до политически вакуум и властови сътресения, които скоро хвърлят Валона в дълбините на сложната геополитическа обстановка на Балканите.

Наследник на Александър на валонския престол е личност, останала в историята само като Комнина. За тази мистериозна владетелка се знае много малко и нейните връзки с валонските Срацимировци са обект на дебати. Според някои медиевисти въпросната Комнина е представителка на албанската фамилия Музаки и вдовица на покойния валонски деспот Александър.

Други виждат в нея дете от първия брак на самия основател на Валонското княжество – Йоан Комнин и съответно сестра на последния валонски владетел. Двете хипотези всъщност не са взаимоизключващи се, тъй като е възможно въпросният първи брак на Йоан Комнин да е бил именно с благородничка от фамилията Музаки, което и обяснява техните по-късни претенции за произхода на Комнина от техните среди.

Карта на региона

Завоевателните походи на сръбския крал Стефан Душан, в служба на когото е бил българския деспот през 40-те години на на XIV в., на териториите на Албания със сигурност са предоставили на Йоан Комнин възможността за такава връзка с фамилията Музаки. Скромните сведения, с които историографията разполага в момента се базират основно на кратката хроника на фамилията Музаки, съставена през 1515 г. от Джовани Музаки, която обаче, според скорошни тълкувания, е пълна с неточности и преувеличения и може да се окаже съзнателен опит за мистификация от страна на албанския благородник. Подобни опити за „изграждане“ на родословие далеч не са били прецедент през периода последвал османското завоюване на Балканите, в който без нужните средства за проверка на достоверността на претенциите на даден род, тяхното родословие било приемано „на доверие“.

Несигурна в своята власт във Валона, както изглежда, Комнина търси подкрепа в лицето на амбициозния зетски княз Балша II. Бракът на българската благородничка с Балша е осъществен през 1372 г., като с този династичен съюз Валона и Зета стават една държава, макар парадоксално да нямат обща териториална граница.

Самата Комнина явно подхожда с известни резерви към своя нов партньор, защото не се примирява с ролята на консорт на Балша, оставайки равноправен владетел и изрично договаря властта във Валона да се прехвърля само по линия на нейните потомци. По всичко изглежда обаче, че жителите на Валона не са били във възторг от своя нов господар или от съюза със Зета, тъй като във венецианските архиви е засвидетелстван наплив от валонци напуснали родината си и търсещи протекции от републиката на Сан Марко.

Ситуацията в новата държава още повече се усложнява, когато през 1378 г. почива братът на Балша и така съпругът на Комнина се оказва единствения владетел на Зета. Решен в отсъствието на обща граница между Валона и Зета да прокара такава, налагайки същевременно властта си в Албания, Балша поема на поход срещу херцогство Дурацо, което смята да покори в името на амбициите си. В хода на тригодишна кампания от 1382 до 1385 г., Балша успява да овладее столицата на Дурацо – Драч и да надвие съпротивата на неговия владетел Карло Топия.

Самопровъзгласявайки се за херцог на Албания, Балша е на върха на своя триумф, който обаче скоро е помрачен от появата на османците на границите на владенията му. Тяхната интервенция в този момент всъщност не е случайна – измъкналият се от рухващите си под ударите на Балша владения, Карло Топия търси помощ от емир Мурад в желанието си за реванш срещу Балша. Вероятно без необходимостта от някакви сериозни убеждения, османците откликват на поканата и още през 1385 г. Хайредин паша разгромява силите на Балша в битката при Савра, където албанският херцог намира смъртта си.

Появата на османците в непосредствена близост до нейните владения и разгромът на Балша, отрезвяват Комнина, която скъсва всички отношения със Зета, в надеждата, че нейните владения няма да бъдат замъкнати към дъното на гибелта заедно с тези на съпруга й. В отчаян опит да се измъкне от безизходната ситуация, Комнина търси помощта на дългогодишния партньор на Валона в търговски и политически начинания – Венеция. Разчитайки могъщия флот на републиката на Сан Марко да спаси владенията ѝ, валонската господарка е готова на значителни териториални отстъпки към средиземноморската република. Венецианският съвет взема под внимание предложението, но отговорът им е колеблив, а впоследствие и отрицателен. Твърде вероятно е на този етап Венеция да не е желаела да се въвлича в едно рисковано начинание с много неизвестни и трудно прогнозируем изход.

Крепостта Драч

В този тежък за Валона период, Комнина намира съюзник единствено в лицето на своята етърва Теодора, вдовица на брата на Балша – Джурадж. Сходната съдба на двете благороднички и общите интереси го подтикват към идеята за сключването на династичен съюз между дъщерята на Комнина – Ружина и сина на Теодора – Мръкша. Подобно действие обаче определено не се харесва на православната църква, в очите на която Мръкша и Ружина се падат първи братовчеди, макар синът на Теодора да е от неин предишен брак и реално е просто припознат от втория ѝ съпруг Джурадж. След известни убеждения Охридският архиепископ дава разрешението за брак „по снизхождение“, който бива сключен през 1391 г.

Виж още: Валонското княжество – българският диамант на Адриатическия бряг

Макар да осигурява съпруг на дъщеря си, който да ѝ оказва подкрепа в бъдещите изпитания, Комнина далеч не бърза да се оттегли от властта. Дори нейното замонашване през 1393 г. под името Ксения не отказва валонската господарка от светските дела. По това тя значително се доближава по съдба до своята предполагаема леля – Елена Българска, владетелката на Серското княжество. До смъртта си през 1396 г., Комнина продължава да се опитва да изтъргува владенията си в договорка с Венеция, с надеждата да продължи аристократичните привилегии на семейството си на териториите на републиката на Сан Марко. По всичко изглежда, че валонската владетелка е считала княжеството си за обречено и се е опитвала по-скоро да осребри стойността му за негов еквивалент във Венеция.

След смъртта на Комнина, на валонския престол застава нейната дъщеря Ружина, известна още в изворите като Рузина, Ругина, Ружица и прочее. Някои изследователи са склонни да виждат в нейното необичайно име променената транскрипция на гръцкото женско име Ефросина, докато други акцентират върху подозирителните сходства между нейното име и това на княз Фружин – синът на Иван Шишман, което и посочват като поредното доказателство, че Ружина и майка ѝ Комнина са от българската династия на Срацимировците.

Подобно на Комнина, и Ружина продължава да зове Запада в лицето на Венеция да се притече на помощ на княжеството ѝ, но за разлика от майка си не се опитва да го изтъргува в името на личната си безопасност. Когато през 1415 г. съпругът ѝ Мръкша умира, Ружина остава като самотен стълб на стабилност за поданиците си в условията на разпадащите се Балкани. През 1416 г. към владенията ѝ започват да проявяват апетити вече не само османците, но и представителите на албанските фамилии Балшичи и Музаки, които по същото време водят своя борба срещу нашествениците от Мала Азия. Венецианците от своя страна продължават да отговарят на молбите на Ружина за помощ с уклончивост и несигурност.

Според преданията, на края на силите си, обградена отвсякъде от врагове, Ружина се сбогува с поданиците си в Канина и Валона и отплава през 1416 г. към Зета на дубровнишки кораб от пристанището Химара. Трюмът на плавателния съд бил напълнен с пръст от владенията ѝ, тъй като тя, последната валонска господарка, отказвала да живее на друга освен на родната си земя.

Църквата Ружица в Белград

Краят на Валонското княжество настъпва през 1417 г., когато в лятната си кампания османците без особени трудности преодоляват вялата съпротива на малкото останали защитници на Валонското княжество. Вероятно едва тогава Венеция с ужас осъзнава, значението на това османско завоевание за търговските ѝ интереси в региона и се опитва да откупи владенията на Ружина от новите им притежатели, но това така и не се случва.

Останала без владения, Ружина намира убежище в земите на баща си, където племенникът ѝ Балша III ѝ предоставя управлението на град Будва. След нейната смърт през 1430 г., около личността ѝ се създава цял епос от легенди, като в българския фолклор, Ружина става известна като Будимската кралица.

Нейното име се среща и в така наречените бугарщини, които представляват юнашки песни на народите от западните Балкани. В днешна южна Албания редица географски топоними носят името на накогашната валонска владетелка, а през XV в. в сръбския Белград ѝ е отдадена почит с построяването на църквата Ружица, съществуваща и до днес.

Според митовете, заобикалящи смъртта на Ружина, неиният последен дом е манастирски метох на гръцкия остров Понтикониси, в близост до Корфу. Там тленните ѝ останки били положени в гроб, чиято пръст била заменена с тази откарана от нея през 1416 г. от Валона. Обикновен кръст маркирал мястото с епитаф: „Тук лежи Ружина, рабиня Божия – положена в собствената си земя“.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Веселин Асенов
Веселин Асенов е бакалавър „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“. Следва магистърската си специалност „История и съвременно развитие на страните от Източна Азия“. Занимава се с джудо, ММА, карате, стендов моделизъм, PS 4 ProSuite проекти, но най-вече с обогатяване на библиотеката си от исторически книги.