Настоящият текст не отразява позиция на уеб сайта или научна такава, а представя откъс от книгата „Духовните дарове на България“, том II на Ваклуш Толев.

На 27 юли преди 1100 години почива свети Климент Охридски, наречен „Азбучник“ в редицата на 13-те безсмъртни българи от едноименната идея на Ваклуш Толев. Изведени от духовния ръст на 13-вековното ни битие, тези безсмъртни личности са не само минало величие, но и идеи и път за бъдеще, от които днес се нуждаем повече от всякога.

13-те поименни безсмъртни българи са: Цар Борис III – Обединителя, Хан Аспарух – Основателя, Княз Борис – Покръстителя, Цар Симеон – Просветителя, Св. Климент Охридски – Азбучника, Св. Иоан Рилски – Покровителя, Св. Патриарх Евтимий – Мистика воин, Отец Паисий – Будителя, Васил Левски – Иконата на българската свобода, Баба Тонка – Майката на безстрашието, Княз Александър Батенберг – Съединителя, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воина на оскърбените българи.

Историята се гради от проницание, което е Духът на нацията!

Илюзорна е идеята, че имаме от братята Кирил и Методий азбуката, с която правим култура. Те никога не са писали азбука за България, създават я за други…

Глаголицата на братята е написана по повелята на император Михаил III и с искането на княз Ростислав, благословена е от папата, като е предопределена за великоморавците, но тя е била предназначена в дълбочината на Божието лоно за българския народ! Великоморавия не ползва азбуката, която е поискала – не опазва нито книжнината, нито езика на славянина. Прогонените ученици на Кирил и Методий са приютени в храма на българите и оттук се всява семето на културата на славянските народи. Учениците на братята намират не само приют, а и школа, в която разгръщат своите възможности. Дарението получава своето причастие – претворява се Духът в материя и материята в Дух. Така се създават двете големи български културни школи – Охридската и Преславската. Тогава, когато обособените държави в Европа се срамуват от собствения си език и пишат на латински, изповядат се на латински, на олтарите си правят моление на латински – българският народ има собствен език и писменост!

Това е едно голямо чудо в историята на България – приема се и се съхранява онова, което другите не са могли да оценят. Тогава най-забележителната личност в нашата култура – свети Климент Охридски, осветява писмеността ни! Не можем да не изведем провиденцията на българския дух в този ученик на братята Кирил и Методий.

Климент Охридски извежда от нашата душевна вибрация кирилицата, която и досега обслужва езика ни!

Така делото на Кирил и Методий – дарованието Божие да бъде написана славянска азбука, е довършено от техните ученици.

Трябвало е да се даде на ръката динамика, за да напише знака, буквата, която да запечати душевността на миналото и провиденцията и откровението на бъдещето. Ние сме покръстени и имаме нужда от книжнина, за която безспорно трябва да бъде намерена фонетиката на българска азбука. Защото азбуката на светите братя – глаголицата, има повече фигурен образ, който не съответства на нашата артикулация. А свети Климент Охридски, познавайки психологията и артикулацията на българската реч, приспособява глаголицата (която е от 38 букви) в кирилица (от 24 букви, към които прибавя още няколко букви, обслужващи говора ни)! Кирилицата вече е покълналото семе на духовната ни просвета.

Прозрението на Климент Охридски е, че не чертежьт на буквата ще ни накара да четем, а изговорността и гъвкавостта на нашата словесност трябва да намери своя фонетичен образ. Тя дава дихание на мисълта ни!

Така че нашият Азбучник – св. Климент Охридски, е бащата на българската култура! Той, преобразявайки азбуката на Кирил и Методий, създава славянската азбука. Трябва да сме наясно с тези научни отговорности!

Ние и преди Покръстването сме имали своя много голяма и устойчива култура в идеята за един Бог, имали сме писменост – „чертами и драсками“, но са я чели малцина, и на историческия хоризонт остава онази, която изведе Аз, Буки, Веди… Нашата писменост е не само дарение на творчеството, но и социалнодадена истина – една конституция на битието ни, която ще осъществим в една планетна социология!

Тайната на българската писменост е историческата ни съдба!

Най-голямата духовна клада на българите е сонмът от Светите Седмочисленици – нещо, което другите християнизирани народи нямат. После вече ще сложим и всички онези, които са правили културата на България, за да имаме Златен век на българската книжнина. Той създава облика на българската писменост и култура и остава ненадминат! В света има „златни епохи“ като материални и като социални формации, но няма Златен век на книжнина! Той не е подражателство, защото подражателството е без творческо дихание. Българското просветление и Златният век са една динамика в лична физиономия и с плодове на собствен дух в голямата битка да пребъде България! Създаваме си една от най-мощните духовни сили – собствена култура!

Българската култура не е отражение, тя е раждане!

Културата ни е фиксирана благодарение на Азбуката и така можа да изрази духа ни! Българската азбука като потреба от мистична реалност чрез перото я правим реална култура.
Затова е възхитително, че първите мъже на културата ни не кръщават българската Алма Матер „Св. св. Кирил и Методий“, а „Св. Климент Охридски“.

Азбучникът не само извежда словото и прави църковна книжнина, той създава и изключителната школа в Охрид – първия ни университет, имал е 3500 ученици. Гради манастири и църкви не поради това, че е един от учениците на братята Кирил и Методий и че по кръв и род е българин, а защото и по принадлежност, и по жертва носи величавия български дух!
Свети Климент Охридски – Азбучника е изключително просветен и всичките му дела са социална отдаденост и жертвен принос за България – и той не може да бъде откраднат от чужди амбиции!

Ваклуш Толев

Из книгата „Духовните дарове на България“, том II

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.