Кимон Георгиев или историята на гениалния политически хамелеон

1
1896
Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934г.

Кимон ГеоргиевВсяка история крие личности, които може да не са незаменими, но затова пък са неповторими. На страниците на нашето минало откриваме безброй такива имена, които пораждат и до днес разнопосочни чувства именно поради уникалността си. Един от най–оспорваните и изявени български политици на ХХ век е Кимон Георгиев. За едни той е голям политик, общественик и патриот с наистина дългогодишна и запомняща се политическа кариера, продължила цели 50 години (повече дори от тази на Тодор Живков). За други той е перфектният превратаджия и службогонец, потъпкващ всички политически ценности у нас. Трудно е да си представим толкова противоречива личност, но ето как Гиньо Ганев описва Кимон Георгиев:

„Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл“.

Превратаджия или не, всеки негов съвременник признава умението му да омайва и да привлича хората на своя страна. А не са ли това нужните качества за един добър държавник?

Кимон Георгиев е роден на 11 август 1882г. в Пазарджик. Син е на скромен държавен чиновник и майка гъркиня, поради което получава и прякора „Гърка“. Завършва Военното училище в София през 1902г след което започва да расте във военната йерархия и по време на Балканската война е капитан и командир на рота в трети резервен полк. През Първата световна война е командир на дружина в Двадесет и седми пехотен полк. През 1916г. на фронтовата линия се проявява като храбър офицер, но загубва едното си око, което му донася още едно прозвище, „Кьоркимон“. В началото на 1919г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство, а на 3 декември 1920г. е уволнен от армията като подполковник. През целия си живот не спира да се издига във военната йерархия, като след 9 септември 1944г. достига до чин генерал-полковник от запаса.

Ръководителите на Деветоюнския преврат
Ръководителите на Деветоюнския преврат

Кимон Георгиев е участник в създаването на Демократичния сговор през 1922г. Включва се в добре подготвения Деветоюнски преврат срещу Стамболийски през 1923г. Не след дълго обаче в „Сговора“ му става тясно  и през 1927г. заедно с Димо Казасов създава политически кръг „Звено“. Кимон Георгиев става министър на железниците, пощите и телеграфите в първия кабинет на Ляпчев от 1926 до 1928г.

През 1934г. Кимон Георгиев е един от организаторите на преврата на 19 май, изпреварвайки цар Борис III, Александър Цанков и Никола Мушанов. Той поема властта в свои ръце и започва да работи за създаването на нова държавно-политическа система, като влиза в конфликт с монархическия институт и полага основите на авторитарния режим у нас.

На министър-председателското място се задържа за по–малко от година, като едновременно с това е външен министър до 23 май 1934г. и министър на правосъдието до 22 януари 1935г. Макар, че управлява кратко време, Кимон Георгиев упорито и систематично работи за ликвидирането на парламентарната система и за създаването на нова – елитарна. Под негово ръководство е суспендирана и Търновската конституция. Като министър на външните работи и изповеданията установява дипломатически отношения със СССР и работи за подобряването на отношенията с Югославия. Също така прави опити за политически контакт с Франция и Великобритания.

Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934г.
Цар Борис III и Кимон Георгиев, 1934г.

Правителството не търси подкрепа в традиционните политически партии, а се стреми към установяване на безпартиен режим и затова кръгът „Звено”  се саморазпуска и забранява политическите партии. Това става с издаването на Наредба-закон за разтурянето на политически организации, Наредба-закон за ликвидиране на имуществата на разтурените политически организации и Наредба-закон за отнемане в полза на държавата имотите на нелегалните организации. Може да се каже, че тези промени са прецедент в нашата политическа история, защото никой до този момент не е отричал необходимостта от съществуването на каквито и да е партии. Това ликвидиране на партийния плурализъм, разбира се, не е безцелен, а много добре премислен ход на деветнадесетомайците, който предвижда формирането на нови организации, една от които е  Обществена обнова. Нейната цел е да изгради държавен младежки съюз.

Правителството на Кимон Георгиев извършва радикални промени и в сферата на местното общинско управление. Общинските съвети се превръщат във второстепенни органи за управление и самоуправление, като на преден план излиза общинската управа, а българският гражданин е лишен от гарантираните му в конституцията права – избирателно право, право на събрания и свобода на сдружаване. Правят се промени още в две области – стопанската и банковата.

Макар правителството на Кимон Георгиев да развива непрекъсната и разностранна дейност, то не получава голяма подкрепа от народа именно, защото тя е насочена само към определени слоеве на обществото. Републиканските възгледи на част от управляващите създават опасност за властта на Царя, който с помощта на монархически настроени членове на Военния съюз принуждава Кимон Георгиев да си подаде оставката. Впоследствие, на 22 януари 1935г., се създава служебно правителство с премиер Пенчо Златев.

Заради несъвместимост на интереси с новите управници около ген. Златев, Кимон Георгиев и Александър Цанков са заточени за кратко на остров Света Анастасия. Тази случка бива умело използвана от Царя, който на 21 април 1935г. отстранява от власт неуспелия автократор Пенчо Златев, а неговия пост заема Андрей Тошев. Този политически ход не е случаен. Дейността на двата служебни кабинета позволява на Борис III да концентрира политическата власт в ръцете си. На хоризонта обаче отново се появява Кимон Георгиев, който през 1935г. се насочва към сътрудничество с БЗНС „Пладне“, а през 1936г. и с БКП, за да може две години по-късно да бъде излъчен като кандидат-депутат на изборите.

Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто отечествено-фронтовско правителство, 1946г. www.lostbulgaria.com
Министър-председателят Кимон Георгиев чете декларация на второто отечествено-фронтовско правителство, 1946г.
www.lostbulgaria.com

Решителността и неумолимият дух на Кимон Георгиев не спират до тук. На 7 август 1944г. той подписва декларация до правителството, начело на което е Богдан Филов, с искане за коренна промяна на външната ни политика, а именно излизане от войната и повторно сближаване със СССР. Планът му предвижда и създаването на ново правителство. Не след дълго Кимон Георгиев отново е на върха, постигайки заветната си цел, като заедно с Червената армия на 9 септември 1944г. завзема властта за втори път.

До 1946г. Кимон Георгиев е министър-председател, министър без портфейл и военен министър. Освен това е и депутат без прекъсване от 1945 до 1969г. и заместник-председател на Народното събрание от 1962г. до смъртта си през 1969г.

Заемайки поста премиер за втори път, Кимон Георгиев предприема няколко важни действия. На 28 октомври 1944г. сключва примирие с Антихитлеристката коалиция. На 10 февруари 1947г. участва в подписването на Парижкия мирен договор, с който успява да спаси Южна Добруджа, а на 8 сепрември 1946г. правителството на Кимон Георгиев провежда референдум, с който страната е обявена за република.

Министър-председателят Кимон Георгиев и други официални лица.
Министър-председателят Кимон Георгиев и други официални лица.
www.lostbulgaria.com

От 1946 до 1950г. Кимон Георгиев е вицепремиер. Впоследствие заема постовете на външен министър и министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство в кабинета на Георги Димитров. За кратко е и председател на комитета по строителство и архитектура в правителството на Антон Югов. Георгиев отново става вицепремиер от 1959 до 1962г. Годините му на този пост са важни за развитието на атомната енергетика у нас, тъй като именно той полага основите й. Два пъти е носител на званието „Герой на социалистическия труд“ и пет пъти на ордена „Георги Димитров“. Умира на 28 септември 1969г. в София. С неговата смърт си отива един от последните преки участници в дълбоката промяна, осъществила се на датата 9 септември.

Кимон Георгиев настина е една от сложните фигури в историята на българската политика. Признат за „специалист“ по военни преврати, той със сигурност има и своите заслуги към страната, в частност сключения Парижки мирен договор, изграждането на водни каскади, полагането на основите на атомната енергетика. Ако трябва да дадем определение за личността на Кимон Георгиев, то то би било политически хамелеон. Такъв е, защото твори историята в две взаимно изключващи се по идеи епохи, които обаче произлизат една от друга. Той не може да бъде поставен нито сред „нашите“, нито сред „вашите“, защото преминава през прага на една социална революция. Личността му не е незаменима, но със сигурност е неповторима, защото с действията си той влияе дори и на днешната история.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кимон Георгиев или историята на гениалния политически хамелеон
4.5 от общо 31 глас(а)
Елена Гиздавкова
Елена Гиздавкова е пета година студент по „Право” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Най-голям интерес за нея представлява историята на Българското възраждане и тази от Следосвобожденска България. Вдъхновена от красотата на страната ни, обича да пише за нея и да разказва за непознатите ѝ места.

1 коментар

  1. ПОЛИТИЧЕСКИ КРЪГ ЗВЕНО – МАЙСТОР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРЕВРАТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
    или КАК ЕДНИ И СЪЩИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ УЧАСТВАТ В ТРИ ПРЕВРАТА ДОВЕЛИ ДО ТРИ АВТОРИТАРНИ РЕЖИМА. (от Уикипедията) МОЖЕ БИ И ПРЕВРАТА 1990 ГОДИНА Е ТЯХНО ДЕЛО? Не случайно еднопартийните управления имат тоталитарен характер и сходни идеологии. Оказва се, че те могат да намерят общ език въпреки противоречието на идеологиите си!? Това доказва нашата най-нова история на 20 век! Излиза, че едни и същи хора начело с един и същи човек – Кимон Георгиев, извършват 3 преврата! Не е изключено и четвъртият преврат 1990 година да е извършен от тях! И в тези 3 преврата участва една и съща политическа сила – Политически кръг „Звено“. ВЪЗНИКВА УМЕСТНИЯТ ВЪПРОС ДАЛИ ТЯ НЕ ЗАВЗЕМА ТИХОМЪЛКОМ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА СЛЕД 9.9.19944 И НИ УПРАВЛЯВА ВМЕСТО КОМУНИСТИТЕ, А КОГАТО ПОДКРЕПАТА НА СССР ОТПАДА, РЕШАВА ДА ПОЕМЕ НЕОЛИБЕРАЛЕН ПЪТ! Защо не? Промяната на нейните политически платформи е неин политически „патент“?
    ЕТО НАКРАТКО НЕЙНАТА ИСТОРИЯ: Тя е КРАЙНО ДЯСНА ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ, съществувала в България от 1927 до 1949 г. В идеологическо отношение тя е силно повлияна от фашизма и се ПРОТИВОПОСТАВЯ ОТКРИТО НА ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЛИБЕРАЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ, КАТО МНОГОПАРТИЙНАТА СИСТЕМА И СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА. От фашизма я отличава преди всичко ОТСЪСТВИЕТО НА СТРЕМЕЖ КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА ЕДНОПАРТИЕН РЕЖИМ С ХАРИЗМАТИЧЕН ЛИДЕР. Основни нейни политически действия:
    1. Политическият кръг „Звено“ е създаден през юни 1927 г. от група общественици и политици, главно от УПРАВЛЯВАЩИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ СГОВОР (извършил 9-юнският преврат, свалили демократично избраното правителството на Стамболийски), но също РАДИКАЛИ, ДЕМОКРАТИ и ШИРОКИ СОЦИАЛИСТИ.
    2. Първоначално „Звено“ е създадена като непартийна организация, която си поставя за цел КОНСОЛИДИРАНЕТО НА РАЗДРОБЕНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ В СТРАНАТА. Организацията не се стреми към масовост, като при най-голямото си разрастване през 1934 година достига около 3 хиляди членове.
    3. Основателите на „Звено“ си поставят задачата ДА ВЪЗПРЕПЯТСТВАТ „ГРУПИРАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ В ДВА РЯЗКО ВРАЖДЕБНИ ЛАГЕРА“ и на преден план да излязат обществено-икономическите и културните въпроси на страната.
    4. „Звено“ се обявява и срещу действията на ВМРО – най-вече СРЕЩУ ЛИПСАТА НА ДОСТАТЪЧНО ДЪРЖАВЕН КОНТРОЛ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ И СРЕЩУ БРАТОУБИЙСТВЕНИТЕ БОРБИ в различните крила на организацията и честите убийства по улиците на българските градове.
    5. На 28 юни 1930 година „Звено“ публикува своя програмна декларация, която поставя началото на преобразуването в политическа организация. В нея се критикува обществено-политическата система в страната и се предлага НЕЙНОТО РАДИКАЛНО РЕФОРМИРАНЕ ПО ФАШИСТКИ ОБРАЗЕЦ – намаляване на състава на изборните органи, удължаване на мандатите им, въвеждане на корпоративни форми за избора им.
    4. По време на управлението на Народния блок (1931 – 1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението, Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз.
    5. През 1933 година „Звено“ води активни преговори за коалиция с фашистката партия Национална задруга за политическо възраждане, но двете организации не стигат до съгласие по отношение на политиката към Югославия.
    6. През януари 1934 групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на професор Александър Цанков.
    7. НАЧЕЛО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗАСТАВА БИВШИЯТ ВОЕНЕН И МИНИСТЪР КИМОН ГЕОРГИЕВ.( Кимон Георгиев се посвещава на политическа дейност, като остава близък до офицерската организация Военен съюз. Участва в Деветоюнския преврат през 1923 г. и е сред ръководителите на основания след него Демократически сговор.) Неговата биография е преинтересна, но извън темата, макар и главно действащо лице! Затова прочетете още на : https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2
    8. С активното участие на армията привържениците на „ЗВЕНО“ ИЗВЪРШВАТ НА 19 МАЙ 1934 ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ и завземат властта. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ В НОВИЯ КАБИНЕТ НА ДЕВЕТНАДЕСЕТОМАЙЦИТЕ Е КИМОН ГЕОРГИЕВ (до януари 1935 г.). След преврата Търновската конституция е отменена, Народното събрание разпуснато, а парламентарното управление е ликвидирано. В страната се установява авторитарно безпартийно управление, а „Звено“ се саморазпуска.
    9. След отстраняване от власт на правителството на ген. Пенчо Златев през април 1935 г. и успеха на цар Борис III да изтласка от властта звенарите и републикански настроените лидери на Военния съюз, „ЗВЕНО“ МИНАВА ИЗЦЯЛО В ОПОЗИЦИЯ НА МОНАРХИЧЕСКИЯ РЕЖИМ. ОТКАЗВА СЕ ОТ АВТОРИТАРИЗМА И ПРИЕМА НЯКОИ ИДЕИ ЗА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ. Някои негови дейци стават привърженици на републиканските възгледи. „Звено“ успява да привлече и някои бивши активисти на ВМРО от нейното протогеровистко крило.
    10. След избухването на Втората световна война „Звено“ се обявява против включването на България във военния конфликт.
    11. ПРЕЗ 1941 – 1944 Г. НЕГОВИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ СЕ ВКЛЮЧВАТ В НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ (СЕПТЕМВРИ 1943).
    12. Политическият кръг „ЗВЕНО“ ВЗЕМА УЧАСТИЕ В ПОДГОТОВКАТА И ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКИЯ ПРЕВРАТ ПРЕЗ 1944 Г. ДОШЛОТО НА ВЛАСТ НА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ОГЛАВЯВА ОТ КИМОН ГЕОРГИЕВ – ЛИДЕРА НА „ЗВЕНО“, и включва още трима представители на организацията – външния министър Петко Стайнов, военния министър Дамян Велчев и министъра на просветата Станчо Чолаков.
    13. „Звено“ официално възстановява дейността си на 18 септември, а на 1 октомври е проведена национална конференция, на която организацията е преобразувана в политическа партия – Народен съюз „Звено“.
    ВЪЗНИКВА УМЕСТНИЯТ ВЪПРОС ДАЛИ ТЯ НЕ ЗАВЗЕМА ТИХОМЪЛКОМ УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА СЛЕД 9.9.19944 И НИ УПРАВЛЯВА ВМЕСТО КОМУНИСТИТЕ, А КОГАТО ПОДКРЕПАТА НА СССР ОТПАДА, РЕШАВА ДА ПОЕМЕ НЕОЛИБЕРАЛЕН ПЪТ! Защо не? Промяната на нейните политически платформи е неин политически „патент“?

Отговор