Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Легендарният български войвода Петко Кирков (наложил се в историографията като Киряков), пред чиито подвизи прекланят глава не само българи, но и други балкански народи е роден през далечната 1844 година в село Доганхисар. Житейската му история сякаш е извадена от някоя народна песен, изпълнена със страдание и героизъм.

Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци заклали по-големия му брат Матю, заедно с неговия братовчед Вълчо. Около младежа се събират и други отмъстители, които раздават възмездие за нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.

Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителстваните от нея потисници, а войводата ѝ става легенда, която смразява кръвта на всеки негов враг. По следите на хайдутите тръгват заптиета, башибозук, често и редовна войска, но четниците печелят победа след победа, макар и почти винаги са по-малобройни от противника. Това е доказателството за естествения тактически талант на Петко войвода.

Славата на Петко Кирков се разпространява далеч извън пределите на юнашката планина Родопа и родната му Тракия. Из целия Балканския полуостров се чува за българина, чиято чета, действаща на едва няколко часа път от имперската столица, поставя на колене османската власт. Вероятно затова през 1864 година гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на остров Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Джузепе Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си при боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова.

Пребивава в Александрия, Марсилия и в Италия. Известно време се установява в Атина, откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.

Паметникът на капитан Петко войвода в Хасково
Паметникът на капитан Петко войвода в Хасково

Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 година начело на чета се връща в Тракия. Тя води много успешни сражения срещу османците. През 1872 година одринският валия изпраща срещу нея Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са помагачи и приятели на четата. Пашата в Одрин само ден след това освобождава всички тях от местния затвор, а на 30 юли 1872 година каймакаминът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринския валия. Дружината е структурира със свои бойна част – „четници“, тилова част – „ятаци“, разузнаване – „шпиони“, счетоводство – „каса“, снабдена е с добро оръжие и с палатки – „чадъри“, подобно на турските части. Тя фактически става въстаническа военна част в Беломорието.

Не пропускайте луксозното издание „Писмата на Левски“ с 40% отстъпка.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Петковата чета временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата не желае да предизвиква още зверства срещу християнското население след неуспешния бунт. Организираният в 1869 година отряд се включва в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). До края на годината четата има личен състав 300 души и активно действа в тила на турската армия, обезоръжава цели войскови части и пази населението от изстъпленията на „мажирите“ (дезертьори и бегълци). За по-малко от шест месеца бунтовниците водят девет битки с турските полицейски и военни части и установяват превъзходството си над тях.

През юни 1879 година, след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от генерал Скобелев. Той също е приет от самия руски император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния. По-късно войводата продава имението, за да уреди живота си в България.

На следващата година капитанът се заселва във Варна, където се жени за Рада Кравкова от Казанлък, която е от рода на известния капитан Георги Мамарчев. Това е вторият му брак, след като по-рано се жени за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря, с която живеят в Ипсала, докато излиза хайдутин.

Голяма е ролята и значимостта на Петко войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май 1896 година по инициатива на него и други родолюбиви българи в град Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „Странджа“ за защита интересите на българското население, останало след Освобождението в пределите на Османската империя. С него се поставя началото на освободителната организация на българските бежанци от Тракия.

В началото на 90-те години на XIX век Петко Кирков влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Той бива наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. Турчев търси лично отмъщение и буквално съсипва достойния българин – месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от свои сънародници. След падането на Стамболов той се завръща в дома си във Варна, но на 7 февруари 1900 година, заради разклатеното си след мъченията и униженията здраве, големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи умира. Хилядно множество се стича на погребението му, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.

Капитан Петко войвода има над 22 паметника в цяла България – в Кърджали, Крумовград, Ивайловград (село Плевун), Чепеларе, Варна, на Бунарджика в Пловдив, Стара Загора (в парк Тракия), Асеновград, в Морската градина в Бургас и други. За най-внушителен се смята този в Хасково, открит през 1955 година.

По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 година, на хълма Джаниколо в Рим бе открит друг негов паметник (автор професор Валентин Старчев), редом с този на Джузепе Гарибалди.


Не забравяйте да ни последвате в Instagram и да се абонирате за образователните ни видеа в YouTube. Изтеглете сега приложението на магазина ни BULGARIANHISTORY.SHOP за iOS и Android и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Защитникът на Тракия – капитан Петко войвода
4.5 от общо 326 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

8 КОМЕНТАРА

  1. Аз не мисля, че Петко Войвода трябва да е в рубриката „Забравените герои“. Едва ли има българи, които да не знаят за него, особено след като има и такъв хубав и исторически достоверен сериал с Васил Михайлов в неговата роля.

  2. не само на о-в Крит , бие се в Сърбия , в всички земи на балканите той самия по времто на освобудителна вонйа 1877-1878 той спасява беломорскто христинянско население от турските потери , чрез неговите стого дисциплинирани войници , чрез саможертва и стратегическо умение на водене на битка
    през битките на сръбско -турската война той има отряд и има и в доклад какво е казал след съперничество със сръбските военачалници : „“На бойното поле си траете а в града вдигате шум от влаченето на ятаганите и буздуганите“
    Велик Българин …. един от най -великите … впрочем неговата любима го спасява от гибел след като го предупреждава,че гръцкия владика иска да го отврови … тя самата се самоубива след като турски потери се гаврят с нея ..

  3. Драги сънародници ! В Дена на Съединението отново предлагам името на защитника на Тракия да се изписва с главни букви – Капитан Петко Войвода, както името на първия български светец Иван Рилски,както името на Апостола на Свободата Васил Левски. На 12-ти май т.г. се навършиха 120 години от началото на организирано тракийско движение в България,основоположник на което е тракийския водач и ние му дължим това признание !

  4. „Той бива наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. “ България винаги е управлявана от хора които са били в затвора или предстои да влязат там!!!

  5. Голям българин, но след Освобождението малко едностранно са представени събитията. Петко е запален русофил до края на живота си. В Русия завършва военно училище и получава като подарък имение, което продава и в България се връща доста заможен. Дали от умора или от прекалено русофилство, но Петко не взима участвие в Съединението и в последвалата Сръбско-българска война. Във филма епизодите около мъченията, измислени от гадните стамболовисти са доста преувеличени. Имайте предвид какво е било времето – с руска финансова подкрепа се извършва преврат и опит за преврат. Има опит за военен метеж. Извършват се убийства на български дипломати и политици, които са против превръщането на България руска губерния. Всичко това е доказано финнасирано от Русия. В този смисъл Петко има нещастието да попадне в този див балкански партизански конфликт. Подозират го, че е руски шпионин. Въпросният Турчев наистина е бил кофти човек и е използвал поста си за лично отмъщение и облага. Петко умира от рак на стомаха. Най-вероятно е живял с тази страшна болест повече от 5 години. И е твърде верятно заболяването му да няма връзка с политическите репресии, които изтърпява. Просто малшанс. Или съдба. Но е бил велик българин.

  6. Това е 1 велик,истински прекрасен човек.Когато бях младеж се запознах с автора му-николай Хайтов,за съжаление скоро след това ни напусна.Но аз мисля,че за Н.Хайтов и Капитана не може да се говори в минало време-те са сред нас.За съжаление-1-я днес е руски шпионин,другият-некадърник,крадял?Що за народ сме?Народ ли сме,или мърша?Тия гадове -русофоби величаят престъпника-мародер Стамболов,а Петко войвода-предател.
    Вечна слава на Хайтов и Капитана,вечно проклятие за всички,които ги ненавиждат!

Вашият отговор на Драгомир Донев Отмяна на отговора