Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Според речника на българския език дефиницията на думата „телевизия“ е „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Това, обаче, далеч не обобщава цялостното значение на тази дума, защото телевизията се е превърнала в един от символите за напредъка на нашата цивилизация – само за половин век този начин на разпространяване на информация претърпява сериозни метаморфози, от примитивното черно-бяло излъчване до днешната кристално ясна картина. В Народна Република България тази технология също се развива с бързи темпове – БНТ започва да излъчва на 1.11.1959 г. , а само 7 години по-късно, 60% от територията на страна ни е покрита с телевизионен сигнал. Това не трябва да изненадва никого – в някои от материалите ни до момента описахме изненадващо бързите темпове на развитие в някои от ключовите сфери в България през 50-те и 60-те години на миналия век.

Първото лого на БНТ
Първото лого на БНТ

Историята на телевизията в България започва със създаването на екип от учени от Машинно – електротехническия институт (днес Технически университет) в София, начело с проф. Саздо Иванов. През 1951 те започват експерименти за създаването на телевизия в страната, но първите успешни опити идват през 1953, когато за пръв път е осъществена качествена телевизионна връзка – снимка на проф. Ангел Балевски бива предадена чрез кабел от стая до съседна стая. В следващите няколко години развитието на тази технология претърпява значителен прогрес благодарение на труда на подобни телевизионни пионери и така логично се стига до 1959 година, когато Българската национална телевизия излъчва пряко манифестацията по случай 7 ноември (това е първото й излъчване, а официално е открита на 26.12.1959). В началото лукс, достъпен единствено до ограничен кръг от хора, през 60-те години излъчването на телевизия става все по-масово, благодарение на изграждането на телевизионни кули, както и на създаването на завода „Климент Ворошилов“, където започва производството на българските телевизори „Опера“.

Постепенно тази технология навлиза все повече и повече в живота на българина, а ролята й като средство за масова информация нараства значително. Както знаем, управляващата партия БКП контролира изключително строго достъпа до информация, като влияе пряко върху съдържанието и естеството на новините, предавани и по радиото, и по вестниците. Поради тази причина не е изненада, че когато значението на телевизията като осведомително средство нараства, паралелно с него нараства и ангажираността на държавата с тази нова медия, както и ролята на тази медия като идеологически и „възпитателен“ инструмент. Цялата програма бива изготвена по нуждите и пряко подчинена на идеологиите на тогавашната власт. Интересно е да се проследи как политическата ни номенклатура е използвала телевизията, отначало, за да пропагандира своите идеи, а впоследствие, за да прикрива трагедии, престъпления и бедствия.

Модел на телевизор "Опера" снимка: www.detstvoto.net
Модел на телевизор „Опера“
снимка: www.detstvoto.net

Новинарските емисии, които гледаме в момента, нямат нищо общо с новинарските емисии от социалистическа България. Тогавашните „информационни бюлетини“ не започват с гръмки политически или международни събития, а с далеч по-„съществени“ новини – как върви жътвата в България, колко тона въглища са добити през последната седмица в мина „Бобов дол“, как върви гроздоберът по Мелнишко и т.н. Често на малкия екран се появяват образи като Найда Манчева. Тя е известна с това, че е работила едновременно на 40 автоматични стана при норма 4, заради което е обявена за герой на социалистическия труд, а впоследствие става народен представител в 3 народни събрания. Нейният пример е често споменаван, за да мотивира и мобилизира населението да дава всичко от себе си в „труда за родината“. Този модел на изграждане на легендарни образи не е открит от родната социалистическа власт, а напротив – по подобие на Стахановското движение в СССР, оглавявано от Алексей Стаханов (руски миньор, който успява да преизпълни петилетката и да се превърне в еталон за достоен представител на пролетариата).

Проблемите, престъпността и дори бедствията обаче се крият от народа. Постепенно се създава усещане за грандиозни постижения, прогрес и светло бъдеще. Друг пример за влиянието на властта над телевизията са социалистическите сериали, най-известен от които е култовият „На всеки километър“. Той се превръща в абсолютен хит сред всички българи, а всяко дете мечтае да бъде майор Деянов, Митко Бомбата или Войводата и да се бори срещу нацистки подводници и диверсанти, врагове на новия строй в България. Продукцията и до днес остава една от любимите на няколко поколение българи.

Откриването на летните олимпийски игри в Москва, 1980 година
Откриването на летните олимпийски игри в Москва, 1980 година

В историята на българската телевизията не липсват интересни и до голяма степен абсурдни случки. Например, през 1980 година се провежда Олимпиада в Москва, където едно от българските участия е волейболен мач между нашата страна и Южна Корея. Ситуацията е изключително деликатна, тъй като Южна Корея не е призната за независима държава от България. Тогава от Партията спускат нареждане към режисьора да показва картина само и единствено от нашето поле, а към коментатора – да не споменава името на съперника ни. Въпросният коментатор, Никола Йотов, се противопоставя на тази идея с мотива, че цяла България ще му се смее, но от властта му отговарят недвусмислено – по-добре да му се смеят, отколкото от утре да е бивш коментатор. Изпаднал в доста неприятно положение, цял мач Никола Йотов използва изразите „Съперникът напада“ или „Противникът се защитава“.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Друга ситуация, граничеща с абсурда, е трагедията на стадион „Хейзел“ през 1985, когато струпване на хора предизвиква смъртта на 39 души, а множество други са ранени. Тогава всички телевизии излъчват картина от стадиона, а българската и съветската стоят застинали с надпис „Очакваме включване“. Това далеч не е първият път, когато събитие, излъчвано на живо по целия свят, бива „забравено“ от българската телевизия. Фрапантен е случаят с кацането на американската мисия Аполо 11 на Луната, когато цял свят гледа пряка картина от това историческо събитие, а само една европейска телевизия освен съветската предава нещо друго – българската.

И докато изброените по-горе случки са по-скоро „безобидните“ начини на употреба на телевизията като средство за пропаганда и възпитание, то с времето БНТ се превръща в един от най-силните инструменти на Партията за моделиране на обществото – такова, каквото трябва да бъде според комунистическата доктрина. Образът на образцовия гражданин е скромен, трудолюбив, вярващ в идеите на социализма, поставящ всеобщото благо над своето лично. „Западната масова култура“ е заклеймена за упадъчна, пошла и деструктивна, а всичко съветско е издигнато на пиедестал – успехите в индустрията, „правилната“ политика, както и постиженията на съветските астронавти.

Както знаем, комунистическата идеология отрича религията и християнските празници Коледа и Великден не са били официално чествани, дори обикновени хора, които са ги почитали, са били порицавани. Тук отново тогавашната ни политическа класа блясва с хитроумен и ловък прийом как да засенчи тези важни религиозни дати. Излъчвани изключително рядко, западните филми с известни актьори са предизвиквали истински фурор сред българи и неслучайно, когато БНТ предавала подобен филм, масово хората се събирали пред малкия екран, за да го гледат. А може би съвсем „случайно“ в навечерието на Великден, когато по традиция трябва да отидеш и да запалиш свещичка в църквата, в телевизионната програма присъстват най-гледаните шоу програми, както и хитови филми като „Зоро“ от 1975 с Ален Делон. Целта е била хората да останат вкъщи и да предпочетат да гледат филм, отколкото да почетат християнския празник. Цензурата, разбира се, присъства до голяма степен в информационния поток. Така например принудителното изселване на 360 000 български турци от страната ни бива наречено от репортерите „Голямата екскурзия“.

След като описахме как БКП пропагандира, възпитава обществото и прокламира червените идеи, стигаме до събитието, което според мнозина е едно от най-жестоките престъпления на социализма – информационното затъмнение за Чернобилската авария през 1986. Тогава радиационният облак, предизвикан от най – тежката ядрена авария в света – катастрофата в чернобилската АЕЦ на 26.04.1986, достига до България. И то не кога да е, а навръх 1 май – Денят на труда, логично един от най – честваните комунистически празници. Както всяка година са организирани мащабни паради.  Деца, младежи, родители и възрастни, всички участват в тържествата, радвайки се на идващата пролет и манифестирайки под „приятния пролетен“ дъжд.

1 май 1986 година. Манифестация под Чернобилския дъжд.
1 май 1986 година. Манифестация под Чернобилския дъжд.

Докато в съседните ни държави (с изключение на Югославия) се предприемат всевъзможни мерки за обезопасяване на населението, тук върху аварията е спусната тотална информационна завеса. За случая знае само политическата номенклатура и учените, които обаче биват заставени да мълчат, за да „не внасят смут и паника в населението“. Хората буквално са оставени на произвола на съдбата, а много експерти споделят мнението, че България е може би най-засегнатата  от катастрофата държава, именно поради липсата на всякакви действия от страна на властта. И макар телевизията да не е пряк виновник за този абсурд на тоталитарната система, тя е пряк участник в информационното затъмнение за тази катастрофа.

„Телевизия“ – „система за предаване и приемане на образи от разстояние чрез електрически сигнали“. Но с течение на времето, значението на тази „система“ нараства  неимоверно много и тя се превръща в главен източник на информация за масовото население. Именно поради тази причина през втората половина на ХХ век тя е под строгия контрол на БКП, а съдържанието й бива силно цензурирано и филтрирано.

Показахме ви как телевизията бива използвана от един тоталитарен режим, не само за пропаганда и налагане на идеи в обществото, не само за „възпитаване“ на народа, а понякога и за укриване на бедствия, обричащи обикновения човек на мъки и страдания. Иначе казано, мощта на едно от най-използваните средства за масова информация си проличава най-силно в контекста на тоталитарната държава.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как БКП превърна телевизията в свое оръжие
4.8 от общо 15 глас(а)
Филип Йотов
Филип Йотов е студент по "Политически науки" във Виенския университет. На 23 години е, възпитаник на Софийската немска гимназия. Проявява интерес към политикатa, икономиката и историята на междудържавните отношения. Силно се вълнува и от историята на българския спорт и развитието му в Следосвобожденска България.

2 КОМЕНТАРА

  1. A сега ?
    Hе е ли и сега така , със сегашните телевизии ?
    Cкъпи деца ,винаги се ползвала телевизията, радиото ,вестниците за информационно оръжие !
    Bинаги

Вашият отговор на Как БКП превърна телевизията в свое оръжие | Trophy Plus Отмяна на отговора