Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Замисляли ли сте се някога, настанени удобно в хола пред телевизора или пък в киносалона, докато гледате някой от хубавите съвременни български филми, как и кога са поставени основите на българската кинематография?

Васил Гендов
Васил Гендов

Започнало е преди 100 години – на 13 януари  1915 година, когато в София е прожектиран първият български филм – „Българан е галант”. По този повод ще си поставим трудната задача да ви представим най-запомнящите се моменти в развитието на българското кино, събрани в няколко страници.

Първият досег на българина със седмото изкуство е осъществен в Русе на 27- ми февруари 1897 година. Тогава е първата прожекция на филм в България. 20 години след чудото на братята Люмиер във Франция, т. нар. „жива фотография” пристига и в България. Не просто като прожекция на произведение на двамата французи, а като създаването и прожектирането на първия български филм. Заслугата е на един млад българин, родом от Сливен, който със своето желание успява да осъществи това новаторско дело, станало рождена дата на българското кино. Името му е Васил Гендов-  сценарист, режисьор и актьор във филма. „ Българан е галант” за жалост не e запазен в наши дни.  За него се знае, че жанрът му е комедия, черно-бял е, ням е и за първи път е прожектиран в столичното кино „Модерен театър”. Все още няма 100% яснота дали филмът е създаден през 1915 година, като според някои източници, сред които е и самият Гендов, филмът е създаден през 5 години по-рано. Режисьорът оставя и други творби, сред които са и първият филм, посветен на Васил Левски – „Бунтът на робите” от 1933 година, който се явява и първият български звуков филм, както и първата екранизация на Бай Ганьо от 1922 година.

Към пионерите на българската кинематография можем да добавим още няколко имена: Борис Грежов, Васил Бакърджиев. Николай Ларин. Фамилията Вазови, оставила диря в толкова различни сфери, не е подминала и киното. Александър Вазов, племеник на Иван Вазов, е един от първите български режисьори.  Те са част от първия етап в развитието на киното в България, продължил до смяната на политическия строй през 1944 година. От този период са запазени едва 17 филма от около 50 произведения.

След първата вълна, характеризираща се най- вече с ентусиазма на творците, седмото изкуство преминава към своя втори етап на развитие. При него вече не се разчита толкова на личната инициативност и творческа подбуда. Естествено коренната разлика между двата периода е породена от преминаването на България от монархия към комунизъм. Кинематографията вече не може да бъде определена като хаотична и бива умело използвана от властта за пропагандни цели. Идеолозите на новата власт се стремят филмите и манифестациите да достигат до миксимален брой хора. За целта се прилагат седмични отечествени кинопрегледи. Отворени са множествено киносалони дори и в малките населени места. Пряко свързана със следдеветосептемврийската кинематография е фондацията „Българско дело”, която контролира прожекциите на филми във множеството киносалони из цялата страна и се грижи за подбора на „подходящи” филми. Въпреки контрола на тоталитарната машина върху киното, през целия период между 44-та и 89-та в България много режисьори и сценаристи успяват да изложат своите неудобни за властимащите идеи и като следствие на това много филми биват забранени , изрязани или променени.

Захари Жандов
Захари Жандов

През 1946 година е приет първият закон за кинематографията, който предпоставя и създаването на киноархив. Нов закон е приет през 1948 година. Той цели одържавяването на филмопроизводството и заменя фондация „Българско дело” с държавно предприятие „Българска кинематография”.

Първата настолна стратегическа игра, базирана на българската история, ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Първото име от този период, което трябва да бъде споменато е това на Захари Жандов. Роденият в Русе режисьор и сценарист има дълъг творчески живот. Дебютира през 1946 с два документални филма: „Хора сред облаците” и „Един ден в София”. Първият разказва за живота на метеоролозите в планинските метеорологични станции и дори печели международна награда за документално кино във Венеция, а вторият заснема ежедневието на София и въстановяването на столицата от бомбандировките. Последният му филм „Боянският майстор” е заснет чак през 1981 година.

През 1950 година излиза първият комунистически игрален филм- „Калин Орелът” на режисьора Борис Борозованов. Действието се развива през 1893 година, а главният герой е марксист- революционер. Клише, доста популярно за социалистическата кинематография. Друга кинотворби през 50-те години на миналия век е „Тревога” 1951 година на Жандов по пиесата на самоубилия се след 10-ти ноември Орлин Василев. Сценарист е небезизвестният Анжел Вагенщайн. Следващата година Дако Даковски екранизира „Под игото”. „Продукт” на 50-те е и може би първият евъргрийн на българското кино- „Любимец 13” с незабравимия Апостол Карамитев.

Седмото изкуство у нас бележи голям прогрес през 60-те. През 1962 година е създадено държавното предприятие за филмопроизводство- Студия за игрални филми „Бояна”. Силно е влиянието на италианското кино и по- точно от режисьорите Фелини и Антониони. Забелязватр се наченки на изграждането на жанрови форми, в киното започват да работят именити творци от литературата като Димитър Димов, Радой Ралин и Богомил Райнов. На българския кинонебосклон се появяват и много добри оператори, които вдигат нивото на продукциите.  Сред тях фигурират имената на Димо Коларов, Борислав Пунтев, Въло Радев и Виктор Чичов.

Развива се детско кино, продукт на което са филмите „Маргаритка, мама и аз”, „Капитана” на режисьора Д. Петков и „Краят на ваканцията”, както и историческите ленти „Калоян” на Дако Даковски и „Легенда за Паисий” на Йосиф Сърчаджиев. „Инспекторът и нощта”, „Златният зъб”, „Приключение в полунощ” създават традицията на българското криминално кино. През 1965 година е заснета първата ко-продукция със западна държава, носеща името „Заветът на инките” по романа на Карл Май. Жанровото проявление не подминава и комедиите, сред които личат имената на „Старинната монета” и „Специалист по всичко”. Екранизират се някои литературни произведения, сред които класиките „Тютюн” и „Крадецът на праскови”. Утвърждава се първата дама на българското кино, Невена Коканова.

На всеки километър
Сцена от филма „На всеки километър“

През 1969 година  е сътворен и първият български екшън „Осмият” по мотиви от книгата „Боят настана”, както и „На всеки километър”, посветен на 25- годишнината от 9-ти септември.

Тенденцията на обезлюдяване на селата и миграцията към градовете е тематика за няколко филма на Людмил Кирков:  „Селянинът с колелото” 1974 година, „Матриархат”, 1977 година. Сценарист е Георги Мишев- едно от големите имена в тази професия. Двамата сътворяват и „Момчето си отива” 1972 година, който ще се запомни и с песента „Хора и улици” в изпълнение на Мими Иванова и Борис Годжунов. Безсмъртен остава и саундтракът на друг шедьовър от същата година- „Двама” на Мария Нейкова от „Козият рог” на Методи Андонов. Според мнозина това е най- значимият филм в историята на българското кино. Като потвърждение на този факт може да се спомене, че това е единствената родна лента, на която е правен римейк. Катя Паскалева и Антон Горчев оставят зрителя без дъх с играта си и трогателния сюжет.

„Бариерата” на Христо Христов носи сребърен медал от фестивала в Москва през 1979 година. От същата година е „Всичко е любов”, който показва на България рядко срещания талант на Иван Иванов,. Актьорът, по когото жените, които не въздишат,  са били изключение.

Наследството на следващото десетилетие е неизчерпаемо. То ни предлага неотразимите комедии с Тодор Колев „Двойникът”, „Господин за един ден”, „Опасен чар”; шедьовърът  на Иван Андонов „Вчера”, който представя живота на учениците от езиковата гимназия в Ловеч, техните отношения, борби и драми. Не можем да пропуснем и гениалната главна роля на Велко Кънев в „Да обичаш на инат” по сценарий и режисура на Николай Волев, както и екранизацията на романа на Антон Дончев „Време разделно”.

За поколенията остават и емблематични детски филми, които все още ни карат да се усмихваме и да гледаме отново и отново, макар и отдавна да сме преминали възрастта на целевата им група: най- ясен отпечатък остават “Таралежите се раждат без бодли ” ,”Куче в чекмедже”, „Горе на черешата“ и „Васко да Гама от село Рупча”.

10989528_962412840449001_4690863031877978782_n
Култова реплика от филма „Куче в чекмедже“

Преди да преминем към периода след  10-ти ноември трябва да споменем и един сериозен фактор, който съпътства тоталитарния период на седмото изкуство в България- цензурата- много филми са спрени, някои от които с откровено изсмукани от пръстите доводи. „На малкия остров”, „Понеделник сутрин”(явяващ се дебют за Пепа Николова и един от първите филми на Стефан Данилов ), „Кит”, „Привързаният балон”, „Завърнал се от Унгария”, „Прокурорът”, „Една жена на 33”, „Маргарит и Маргарита” са само част от заглавията, неудобни за властта, някои от които никога не виждат бял свят. Сред най- недолюбваните  от режима режисьори е Бинка Желязкова.

Годините след промените са най- трудният период за кинематографията ни. Трусовете в държавата засягат всички аспекти обществения живот, включително и културата. През 1999 година с голяма еуфория и нетърпени е заснет първият сериал след промените- „Дунав мост”, който скандализира общественото мнение и разочарова милионите си зрители с ниска художествена стойност. Новият век донася със себе си нованадежда за българското кино, което особено в края на първото му десетилетие изживява своя ренесанс, за който допринасят и новото поколение талантливи творци. Зорница София с „Мила от Марс”, Явор Гърдев и неговия „Дзифт”, Стефан Командарев и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и съвсем пресният „Съдилището”, Илиян Джевелеков с „Love.net” и още много режисьори, сценаристи, актьори, оператори, гримьори  и прочие ни дават увереност, че най- доброто за българската кинематография 100 години след „Българан е галант” предстои.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

История на българското кино
4.7 от общо 25 глас(а)
Иво Владимиров
Иво Владимиров е бакалавър по международни икономически отношения, част от екипа на сдружението от началото на 2014 година. В момента продължава образованието си във Виена. Иво представя "Българска история" с месечна рубрика в списание "8". Особен интерес за него представлява следосвобожденската история на България.

1 коментар

Вашият отговор на Дулев Отмяна на отговора