Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

През първото десетилетие на XX век  Съюза на българските гимнастически дружества „Юнак“ осъществява тесни връзки с организацията „Хърватски сокол“, подпомагаща спортното и национално развитие на хърватите в рамките на Австро-Унгария. Група от 180 българи взима участие в Първата среща на хърватските соколи в Загреб през 1906 година, а 4 години по-късно делегация от 640 хървати, водени от Франьо Бучар, е част от V събор на българското гимнастическо дружество, провел се между 27 и 29 юни.

Един от участниците в събитието – Мариян Алкович, написва пътеписа „Пътя Белград – София – Цариград“, в който разказва за впечатленията си от българската столица и българите като цяло. Предлагаме ви откъс от него в следващите редове

Има хора, които уважаваш дори и без да познаваш, които са ти симпатични, дори и никога да не си ги виждал преди. Подобно е нашето чувство, когато стъпваме на българска земя, към която изпитваме уважение и симпатия, още когато сме далеч от нейните граници и имаме готовност и задължение да ѝ свалим шапка. От всички държави на Балканите, България единствена от този полуостровен концерт успя да се превърне във важен и съзнателен участник, избрал предимствата на европейския финес, на което държат и най-гласовитите представители на големия дипломатически и политически западноевропейски свят.

Българите са познати като трудолюбив народ по отношение на своята покъщнина, а тази тяхна характеристика е валидна и за националното и политическо поле. Те работят и не спират, докато не си изработят свободата и не поставят внимателно солидните основи на своята държава. Българският народ влиза в ролята на османците, но не на запад, а на изток. Те печелят терен след терен и ако погледнем в исторически план виждаме как постепенно те разпространяват просветната и християнска идея на все по-голяма територия.

Корицата на пътеписа

Хърватите се гордеят със своя Загреб, а българите със своята София. Ако се хвалят, то хвалбите им са истина и могат да се гордеят със столицата си. Не бе толкова отдавна времето, в което тя се е освободила, но се е развила много за този период. Строителството в София показва смисъла на концепцията за модерния живот на народа. Аз си мислех, че се намирам в една малка Виена и такова е впечатлението, което остава върху всеки, който не е жител на София. За няколкото часа престой по нейните улици ние й се насладихме и се почувствахме като у дома си. От Ориента бяха останали малко следи, което ми доказа колко е силна и полезна българската народна мисъл и култура. Българската култура, съдейки по външните признаци е пълна със сила, а нейната София е първото и най-добро доказателство за това.София се старае да имитира всичко, което има във всеки голям град по европейски вкус. Всички главни улици имат тротоари и място за пешеходци. Най-нужните неща като канализация, електричество и водопровод са вече вече въведени в нея. Трафикът по улиците е оживен като на всеки голям град, трамваи и карети хвърчат на всички страни, а съдейки по това, че травмаите са пълни, софиянци с радост се возят на тях. Мислих, че в София ще намеря истински балкански свят, а като съм там не забелязвам нищо, което да прилича на очакваните ниски степени на развитие на балканските народи.

Българите са средни на ръст, бих казал кокалести, с тен, а главната характеристика на лицата им е, че са винаги усмихнати. Това, което ни изненада бе жестикулацията и мимиките при негативен и позитивен отговор, която е обратна на нашата. Софийските улици са равни и широки. Направи ми впечатление стила на къщите. Много малко от новите такива са на 2 етажа. Българите предпочитат едноетажните къщи и е много красива гледка да видиш права улица с еднакви по размер къщи. За разхубавяването на града спомагат парковете, зеленината и редовете дървета по улиците.

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Както казах, София не изостава от градовете, които са известни със своята красота. Тя не е помпозно или с парижки външен вид, но е елегантна и направена с вкус. От големите сгради бих споменал Народното събрание. Когато стъпих на входната стълба очаквах някъде там да се появи таблица с азбуката. Не я намерих, а преводача ми каза, че в българския парламент всички могат да четат, при това гладко. Подписват се с метални пера и на нито един акт не се вижда някой да се е подписал с палец. Интериорът на събранието отговаря на фасадата и изглежда като някой театър или голям салон. Пейките са полирани, а столовете – плюшени. Седнах на първата пейка в дясно и това ще остане моя спомен от импровизираното заседание на Народното събрание без председател.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

България през погледа на един хърватски сокол
4.8 от общо 17 глас(а)
Теодор Борисов
Доктор по съвременна българска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, занимаващ се с отношенията "спорт-политика" в социалистическа България. Съавтор на „50 места от българската история отвъд България“ и автор на „Как Цар Футбол превзе България“. Дългогодишен спортен журналист, работил в БТА и вестниците „Телеграф“ и „Меридиан Мач“. Възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“.

Отговор