Стихотворението „Към брата си“ е написано от Христо Ботев в първите месеци от живота му в Румъния. Издадено е във вестник „Дунавска зора“ на 12 февруари 1868 година. Лирическият говорител е страдащ човек, разпънат между любовта към народа и омразата към поробителя. Лиричното пространство е също раздвоено – между вътрешния свят и външния. Основното послание на творбата е, че човек трябва да мине през страданието, независимо дали то е физическо, или душевно, за да се извиси и да достигне до възмездието и свободата.

 

Към брата си

 

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий – плач народен!

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.