Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Датата 30 юни 1971 година и до днес остава една от най-черните за българския спорт. На този ден в прохода Арабаконак смъртта си намират футболистите Георги Аспарухов и Никола Котков. Двамата пътуват от София за Враца с бежовото „Алфа Ромео“ на Аспарухов, като фаталният инцидент става малко след моста над река Бербеш.

Какво се случва всъщност? Автомобилът не успява да спре на Т-образния разклон с пътя Ботевград-Витиня-София и се блъска в движещ се по посока София камион „ЗИЛ“. За нещастие ударът е точно зад шофьорската врата, където се намира резервоарът на колата, който се запалва. Именитите футболисти загиват на място вследствие на пожара. Това са сухите факти. За народа, който е влюбен в Аспарухов и Котков, смъртта им е истински шок. Те ще засвидетелстват признателността си към двамата спортисти на погребението им, което и до днес остава най-масовото в родната история.

Невижданото море от хора хвърля в ужас управляващата партия, която за пръв и последен път допуска такова масово стълпотворение на събитие, организирано не по тяхна инициатива, а действията, които предприема в опита си да го осуети са меко казано неуспешни.

За "Ботев" и "Левски" Аспарухов има общо 247 мача, в които отбелязва 150 гола - 125 за "сините" и 25 за "Ботев".
За „Ботев“ и „Левски“ Аспарухов има общо 247 мача, в които отбелязва 150 гола – 125 за „сините“ и 25 за „Ботев“.

За да си представим по-добре какво са значели за българския футбол, а и като цяло за българите Никола Котков и най-вече Георги Аспарухов по това време, е редно да се пренесем в началото на 70-те години. По това време България е традиционен участник на световни първенства по футбол, а неизменна част от състава й и движеща сила в отбора са именно Гунди и Котков. Аспарухов вече е успял да си спечели и статута на легенда за неговия „Левски“, след като в по-малко от 200 мача отбелязва 118 гола. През 1965 година заема престижното осмо място в класацията на „Франс Футбол“ за Златната топка, а три години по-късно реализира и историческия за България гол насред „Уембли“. Всичко това, както и фактът, че в онези времена посещаемостта на футболните мачове трудно спада под 20 000 души, обясняват защо Гунди и Котков са истински народни любимци, както и едни от най-популярните българи. Смъртта им се оказва истински шок не само за любителите на футбола, а кара народът да потъне в искрена скръб.

В тази атмосфера, крайно интересна е позицията, която заема управляващата партия. Вероятно страхувайки се от масово струпване на хора на погребението на двамата футболисти, а и заради една от най-големите катастрофи в историята на космонавтиката, в която загиват членовете на съветския „Съюз 11“, БКП се погрижват над инцидена, случил се в прохода „Витиня“, да се спусне истинско информационно затъмнение. Доказателство за това лесно може да се намери след кратък преглед на заглавията на най-тиражните вестници по онова време.

Ден след трагедията, на 1-ви юли 1971 година, челният материал най-големия вестник в социалистическа България „Работническо дело“ е свързан с аварията в космоса. Останалите новини, намерили място на заглавната страница, са свързани с предизвикателствата пред селското стопанство и постиженията на тружениците от Пазарджик, които са постигнали добив от 800кг. царевица от декар, както и информация за визитата на гръцкия заместник-министър на външните работи в София. Чак на последната страница на вестника се съобщава за смъртта на двамата футболисти и то в материал без заглавие.

Първата настолна стратегическа игра за българската история е тук!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

Не е по-различно положението и при спортните вестници и телевизията. Нито „Народен спорт“, нито „Спорт“ информират за смъртта на Гунди и Котков в броевете си от 1 юли. Чак на 3 юли вестник „Народен спорт“ публикува снимка от погребението, а на 6-ти вестник „Старт“ посвещава цяла страница на футболистите. Централната емисия на „По света и у нас“ на 30 юни не прави изключение от общия фон – водеща новина е смъртта на съвестките космонавти, а оставащите минути са посветени на постиженията на селското стопанство. Чак в края на емисията е съобщено, че “днес при пътен инцидент загинаха футболистите на “Левски-Спартак” и националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков”.

Кадър от поклонението
Кадър от поклонението

Въпреки масовото информационно затъмнение, мълвата за трагичния инцидент бързо се разпростира из цяла България. В прощалния ден към столицата се стичат хора от цялата страна, а според официални данни на поклонението присъстват 150 000 души. Съвременници на събитията обаче определят тази бройка като сериозно занижена от властите. Сами може да си представите паниката, която обзема управляващите, които не искат да допусат подобно доказателство за народна любов в деня, в който погребват съветските космонавти, да стане факт.

Положението става неконтролируемо, след като цялата столична милиция, военни и пожарникари така и не успяват да въдворят ред на стадиона и се налага политбюро на ЦК на БКП, заедно с МВР да порицаят действията на вътрешния министър Ангел Солаков. Той е определен за изкупителна жертва и е свален от поста си след заседание на 13 юли 1971 година. От разсекретените архиви на ЦК на БКП добиваме представа и за мнението на Тодор Живков, който споделя:

Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров. Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си административно целият ръководещ състав на министерството да участвува. Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.

В крайна сметка, въпреки видимо абсурдните мерки, които взима властта, нищо не успява да спре българите да си вземат последно сбогом със своите любимци. Поклонението пред Георги Аспарухов и Никола Котков, редом с това на цар Борис III, и до днес е най-масовото в българската история и остава като едно от събитията, докоснали най-силно българите през последните десетилетия.

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Как стотици хиляди си взеха последно сбогом с Гунди и Котков
4.6 от общо 123 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

8 КОМЕНТАРА

  1. „Участват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвали в шествието при погребението на Георги Димитров.“ – този абзац казва всичко, както и отношението на повечето българи към режима.

  2. Невероятна статия и то защото е самата истина! Нашият народ, все пак, може да бъде и обединен, нали? Но нека не само на такива безспорни трагедии и загуби, да бъдем сплотени и силни, каквито ни е заложено да бъдем! Плаках през цялото време, докато четох!
    Благодаря за емоцията, невероятно емоционална статия!

  3. Иване, ти си млад,но би трябвало да си гледал док.филм за Гунди, в който участва и жена му.
    Там са показани доказателствени снимки от фотографката, която е била ангажирана с произшествието.Не са се сетили да и вземат негативите обаче. Та тези фотографии доказват по недвусмислен начин , че Гунди и Котков е трябвало да бъдат убити по особено подсигурен начин – тази фадрома,в която са се сблъскали е била не просто огромна, тя е била с огромно ремарке и излиза на пътя на единствения завой ,към който футболистите не са имали добра видимост. Да , мужду другото хората, които са отишли да изпратят Гунди и Котков са били двойно повече, по мои спомени.

  4. Здравейте,
    Относно коментарите, които видях в социалните мрежи:
    1. Реката и едноименния язовир в близост са Бебреш(предполагам в бързината на писане – случва се)
    2. Относно прохода, по онова време вече основен пътен възел е бил прохода Витиня, а не Арабаконашкия(Ботевградския) – проходите за сравнително близко, но злочестия разклон е непосредствено близо до Витиня, където е и паметника на Гунди и Котков

  5. Какво затъмнение ? Отпечатани са афиши , хората са призовани да участват в поклонението , административно е наредено на ръководството на МВР да участва ( „Левски“ беше отборът на МВР ) . Нещо не се връзва с тезата за премълчаване . Колкото до вестниците , даже световна или олимпийска титла не беше повод това да излезе на първа страница . Пишеха си ги кротко на последната , където беше спортът .

    • Здравейте,

      Не, няма редакция, а само модерация. Т.е. коментарите изискват одобряване, тъй като 50% от тях са на ботове или тролове. Не ограничаваме нито един коментар, който не съдържа нецензурни изрази.

      Поздрави!

  6. същата вечер бяхме на занятие на Бетеловото-местност в подножието на Пирин в близост до Банско .На сутринта ефрейтор Еленко Еленков през сълзи ни съобщи тъжната вест. Още помня думите му – копелета отказвам се Левски моите идоли ги НЯМА.

Вашият отговор на Иванов Отмяна на отговора