Възможно ли е историята да бъде обективна? Както добре е известно, „историята се пише от победителите“ и така се превръща в елемент от политиката. Познанието за миналото е сила, която създава образи и стереотипи, които впоследствие много трудно се отхвърлят. Историята често влияе върху отношенията между цели държави и народи.

Историята се тълкува по различен начин от всяка една държава, от всеки един народ, дори от всяка една социална група. Колкото и да не ни се иска, изкривяването на историческата истина е често срещано и то засяга всяка една национална история, включително и нашата. Въпреки това изкривяването на историческата истина понякога достига граници, които изненадват и най-опитните изследователи.

ПРЕВОД: Борбата за Македония е необичайна форма на конфронтация, която изправя едни срещу други хора, изповядващи една и съща християнска вяра, но борещи се за контрол над окупираната от Турция Македония. Двата основни противника са гърците и българите. Първоначално, от 70-те години на XIX век до края на века, борбата се води в полето на образованието и църковната принадлежност. По исторически причини гърците заемат доминираща позиция в сферите на образованието и културата. Нещо повече, мнозинството от гръцкото православно население на Македония не желае да се дистанцира от Патриаршията и да се присъедини към схизматичната Българска Екзархия, създадена от Високата порта след намесата на руските панслависти. Гръцката културна и църковна доминация в Македония предизвиква агресивна реакция от страна на нейните противници, поддръжници на Екзархията: тази агресия приема изключително насилествен характер под формата на набези от страна на въоръжени банди (известните комитаджии) в македонската провинция. През пролетта на 1895 година банди от България – около 600 души общо – нахлуват в Македония, с цел упражняване на терор върху свещениците, учителите, учените и най-общо върху всички онези, които са на влиятелни позиции в местните общности. Положението на гърците започва да се влошава след злополучния развой на войната между Гърция и Турция от 1897 година. В крайна сметка яростта на комитаджийските нападения и намесата на гръцките македонски организации в Атина, принуждава гръцкото правителство да вземе по-решителни мерки, като изпрати специални въоръжени сили в Македония, съставени от доброволци и офицери от гръцката армия и флота, както и от цивилни. Към тях се присъединяват бойците от местната съпротива, които стават известни като македономани и започват да действат от 1904 година. До 1908 година, когато е провъзгласена новата турска конституция, сложила край на дейността на всички въоръжени групи в Македония, гръцката доминация е до голяма степен възстановена в немалка част от оспорваните зони на западна, централна и източна Македония. По тази причина гръцката борба за Македония се поставя хронологично между 1904 и 1908 година.

Подобен е случаят с част от информацията, поместена в гръцкия военен музей в Солун, който екипът ни имаше възможност наскоро да посети. В музея са поместени артефакти, свързани с военната история на страната от освобождението ѝ от османска власт до края на Втората световна война. В една от залите пък е описана ситуацията в Македония от края на ХIX и началото на ХХ век и войните на Балканите в периода 1912-1918г. (виж превода вляво).

В специално табло за борбата между гърци и българи в Македония, се посочва, че ферманът, с който е създадена Българската екзархия е резултат от „намесата на руските панслависти“. Българското националноосвободително движение от своя страна се определя като агресивно и насочено срещу гръцката „културна и църковна доминация в Македония“ – категорично неистинно твърдение. Текстът продължава с още груби неточности, касаещи четническата акция на Върховния македоно-одрински комитет от 1895 година, която е проведена с цел „тероризиране на свещеници, учители, учени и най-общо всички онези, които са на влиятелни позиции в местните общности“.

В заключение се говори за „яростта на комитаджийските нападения“ и че „гръцката доминация е до голяма степен възстановена в немалка част от оспорваните зони на западна, централна и източна Македония.“

Този необективен очерк се прави без да се вземат предвид десетките гръцки зверства срещу българското население като клането по време на сватбата в село Загоричане и агресивната политика на Цариградската патриаршия срещу онези българи, дръзнали да се противопоставят на нейната власт като Димитраки Хаджитошев. Не се държи сметка например за факта, че гърци участват в управителното тяло на Странджанската комуна по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година, по покана на „комитаджиите“.

Пропагандата продължава и при войните от 1912-1918 година. Цялата вина за избухването на Междусъюзническата война е хвърлена върху България, а пътят на гръцката армия е представен като победоносна серия, вследствие на която „Източна Македония и Западна Тракия са освободени от гръцката армия.“

В таблото за Първата световна война се говори за „ключовата роля на гръцката армия“ в съюзническата победа при Яребичина, която дава тласък за капитулацията на България без да се посочи, че тя всъщност няма стратегическо значение, а изкуствено се раздухва с пропагандни цели и най-вече за повдигане духа на гръцката армия. Не е казано нищо обаче за големия брой жертви, които съюзниците дават за постигане на победата.

В заключение е необходимо да отбележим две неща. Работата на един военноисторически музей естествено е да популяризира славните мигове от военната история на една нация и в това отношение Солунския музей се е справил блестящо. От друга страна не може да пренебрегнем очевидните неистини и преувеличения при представянето на историческото минало. Тук критиката ни не е насочена единствено към гръцките ни колеги – въпросът е какво правим всички ние за популяризирането на българската гледна точка за тези събития, които предизвикват определени чувства и настроения в неутралния наблюдател…

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКАТА ВОЙНА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: СНИМКА НА ТАБЛОТО ЗА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Мартин Чорбаджийски
Мартин Чорбаджийски е бакалавър по „Международни отношения“ и магистър по „История“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той е бивш председател на Студентския дипломатически клуб при Университета и бивш заместник-редактор и автор в студентските списания „International“ и „Международник“. Специфичен интерес има към историята на българското националноосвободително движение и историята на българската външна политика и дипломация.