Кои са героите на нашето време?

0
474

Да се пише с патос за българската история е лесна задача. Примерите за гордост, които намираме във вековното ни минало, са наистина много. Тежките изпитания през годините възпитават у народа ни редица ценности, позволили му да се съхрани до наши дни. Доказателствата за това са в повечето материали в сайта.

Често в хода на работата се сблъскваме с един прост въпрос, повдиган най-често от вас, читателите: защо липсват примери за героите на нашето време? Критикувани сме, че говорим с приповдигнато чувство за народа и си затваряме очите за негативното в наши дни. Имаме лаконичен отговор: „И днес има герои.“ В днешния материал ще се опитаме да защитим това твърдение, защото вярваме, че има нещо особено в духа на българския народ. Вярваме, че тази необикновена сила се е запазила през вековете. Вярваме, че българинът ще превъзмогне всичките си проблеми, когато спре да вижда само негативното, а отвори очите си и за положителното, което макар по-рядко в последно време, все още може да се открие. Вярваме, че независимо от мрачните статистики и прогнози в обществото ни все още има място за хора, които проповядват доброта и човеколюбие и са готови да подадат ръка на човек в нужда. Доказателството за това има в кратките истории на 5-те личности, които ви представяме.

Дядо Добри

светецътотбайловоНяма как този текст да не започнем с историята на Дядо Добри, роден на 20 юли 1914 г. Едва ли са много онези, които не са чували за святото дело на Добре Добрев, известен сред хората като Божия странник, Безсребърника или просто Светеца от Байлово, дарител на българските църкви. Автентичните шаячни дрехи, цървулите и пластмасовата чашка, с която моли за милостиня, са само част от  отличителния външен вид на беловласия старец, дошъл сякаш от миналото, за да отвори слепите ни за доброта и чудеса очи.

В хода на съществуването си Светецът от Байлово поема по чистия и смирен път на аскетичното и духовното, отрича се от материалното. До 2000 г. дарява всичките си имоти на църквата, поради което семейството му го прогонва от собствената му къща. Той и до днес продължава да живее в малка пристройка към двора на храма “Св. св. Кирил и Методий” в родното си село.

През 2005 г. Дядо Добри дарява 10 000 лв. на църквата  “Св. св. Кирил и Методий” в село Байлово, а две години по-късно осигурява с дарение от 25 000 лв. реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата в село Горно Камарци, както и ремонта на църквата в Калофер. Никой обаче не може да повярва, когато през 2009 г. бедният старец Добри прави най-голямото дарение за катедралата  „Св. Александър Невски’’-  35 700 лв., нечувано в стогодишната история от изграждането на храма.

Надеждата и вярата в доброто са силата, която го вдъхновява да живее, и крепи духа му несломим. ‘’Дела трябват, а не думи’’ – пише преди повече от  140 г.  Левски до Раковски. Отказал се от материалния свят, предпочел не да говори, а да изпълнява смирено мисията си, Дядо Добри показва на нас, търсещите истината и българския дух, че човек може да изпълнява делото и завета на Апостола.

Пламен Петков

пламен петков2През май 2012 г. един българин смайва милиони хора с делото си, което с право можем да наречем подвиг. 32-годишният Пламен Петков загива, докато спасява 5-годишно момиченце от удавяне на 26 май на плажа Уест Уитъринг в Съсекс, Великобритания. Той забелязва в морето надуваем гумен пояс с дете, което се отдалечава от брега, и влиза, за да помогне. Момичето успява да се измъкне от пояса и да се покатери на главата и раменете на Пламен, който плува обратно към брега. Българинът успява да подаде детето на притекла се на помощ жена, която го изважда на сушата. Самият той обаче попада на силни подводни течения и се удавя на метри от брега. Спасителните екипи в продължение на 40 минути реанимират младия мъж, но усилията им са неуспешни.

Криминалистите и съдебните лекари, които се заемат със случая, признават, че в дългогодишната си практика не са се сблъсквали с подобна проява на храброст и доблест. Цяла Великобритания е трогната от жертвоготовността на българина. Роденият във Враца Пламен Петков е награден посмъртно с Кралския Орден за храброст от английската кралица. Отличието се дава за изключителни прояви на храброст предимно на цивилни граждани.

Няма думи, подходящи за представянето на този подвиг. Няма почест, която да е равностойна на саможертвата на този достоен българин. Една година след смъртта на Пламен Петков за нас не остава нищо друго, освен да отдадем почест и уважение на паметта му и да сме благодарни, че съществуват хора като него.

Отец Иван

Отец ИванМедийният шум около отец Иван, роден през 1945 г. в монтанското село Благово, не остава в периферията на вниманието делото му, но тук е мястото да разкажем за този свят човек, отдал живота си да помага на хората в нужда. Независимо от опитите образът на духовника да бъде опорочен с дребните, типични за обществото ни скандали, ние дълбоко вярваме в искреността и добротата му.

Приютът на отец Иван в с. Нови хан, Софийска област, е място, което той създава сам преди години. Там към момента закрила намират 110 души, много от които майки с малки деца. В къщите, които отец Иван купува в село Якимово, област Монтана, живеят още 111 души. Половината от тях са малчугани. Срещат се и възрастни, тъй като един дом без беловласи старци не е истински дом. Някой трябва да поучава младите, да им предава житейски опит, да им дава кураж и да ги съди, когато грешат. Тук всеки помага с каквото може.

Когато в далечната 1988 г. отец Иван решава да събори полуразрушената постройка край църковния храм в Нови хан и да вдигне триетажен дом за безпризорни, идеята му се приема с насмешка. Откъде пари у един поп за такова грандиозно начинание? С много труд духовникът успява да съгради своя „храм“, чрез който се е превърнал в същински пратеник на Бога за хората в нужда.

„Дал съм обет пред Бога да вдигна храм за бездомни. Да помагам на майки с дечица. Всеки ден се молех на Господ да ми даде сили за това“, казва отец Иван искрено и скромно, присъщо на маниера на свещеник от едни отминали времена. В дните, в които духовността и принципността на българската църква са поставяни под съмнение, този човек връща вярата на всички и ни показва еднозначно, че и днес има герои.

Марио

МариоТочно преди година едно 15-годишно момче трогва цяла България. Марио е изоставен от родителите си и заедно с тримата си братя живее в дом за деца в Белоградчик.

За него 23 ноември 2012 г. не се различава с нищо от другите дни в сиропиталището, докато не чува викове за помощ откъм белоградчишките скали. Там играта на двама второкласници завършва с падане на едното дете в 10-метрова пропаст. Марио излиза от дома без разрешение и се втурва да помага. Заварва момчетата отчаяни и плачещи. Без да се замисля, Марио се спуска между скалите, за да извади от там падналото дете.

„Слязох в пропастта по камъните. Главата му беше сцепена и беше в кръв. Питаше ме това сън ли е. Слязох при него, казах му да се качи на гърба ми. Излязохме от дупката. Слязохме от скалата по стръмното”, спомня си Марио. „Свалих го от гърба и започнах да го нося на ръце”, добавя той.

Възхищавайки се на делото на Марио, даваме ли си сметка колко от нас наистина биха помогнали на човек в нужда? Колко биха жертвали живота си за непознат? Очевидно Марио счита, че стореното от него е нещо обикновено. Той уточнява:  „Не се чувствам герой. Вика ли се за помощ, помагам с каквото мога.” За нас той обаче е герой.

Марио мечтае да стане голям футболист и вече има успехи – играе в „Белоградчик Балкан”. Надява се да има свой спортен екип и топка. След години се вижда в английския „Челси”. Пожелаваме му да сбъдне мечтите си, защото той сбъдна една наша – доказа, че герои се срещат и днес.

Кубрат Пулев

Кубрат Несъмнено Кубрат Пулев е най-прочутият от всички българи, представени в горните редове. Завършваме този материал с историята му, защото тя е специална за нас. Макар боксьорът да е професионалист в своята област както мнозина други българи, той намира място в текста ни. Защо ли?

Две са причините да считаме Кубрат Пулев за герой на нашето време. Първата е, че чрез думите и делата си той доказва неведнъж, че е гордост да си българин – думи, позагубили смисъла си поради грешното тълкувание на понятия като „патриот“ и „националист“. Благодарение на поредицата големи победи на Кобрата многократно е предлагано да се състезава за други държави. Той отказва  с аргумента, че за него е чест да се бие за България. Така постъпва преди близо 100 г. и друг легендарен българин – борецът  Дан Колов.

Втората причина да считаме Кубрат Пулев за герой е свързана с една болна тема на днешното общество – липсата на кауза, способна да обединява. Десетките международни успехи на българина карат всеки един да изпитва особено чувство на гордост. В дните, в които народът ни се нуждае повече от всякога от пример за подражание, Кобрата може да мотивира както децата, така и възрастните да не спират да вярват, че мечтите могат да бъдат реалност, стига да се борим за тях.

Спортист № 1 на България за 2012 г. притежава духа и енергичността на сънародниците ни от миналото, които сякаш са тласкани по пътя към великите си дела единствено от родолюбие и чувство за принадлежност към отечеството. През 2013 г. Кубрат Пулев получава приза  „Родолюбец“ номер 1.

Героите, които са представени тук, нямат нищо общо помежду си. Те са посветили живота и работата си на различни дейности, но отдадеността и енергията, с които си служат при изпълнението им, ни карат да смятаме, че  имат нещо много сходно помежду си. Делата им са само капка в морето, но с тях се чувстваме по-добри и по-човечни, имаме повод да се гордеем, че сме българи.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Кои са героите на нашето време?
4.5 от общо 2 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

Отговор