Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В полезрението на медиите все по-често попада темата за злоупотребите в образованието. Корумпирани университети, корумпирани преподаватели и схеми за източване на публични средства, предназначени за просвета, са част от дневния ред на страната ни. Благодарение на репортажите и разследванията, посветени на тази тема, много разкрития стават обществено достояние, но еднозначното разглеждане на състоянието на образователната ни система днес крие и своите рискове. Оглеждайки се единствено за отрицателните примери, рискуваме да пропуснем онова, което е способно да ни върне надеждата, че в академичните среди работят мнозина съвестни и отдадени професионалисти, готови на всичко да просветят подрастващото поколение.

Срещата ни с гл.ас. д-р Гергина Кръстева се състоя в една топла майска утрин. Събеседникът ни е преподавател по съвременна българска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“. Целта на разговора ни бе не да се фокусираме върху научната й работа, а да успеeм да проникнем през призмата на нейното светоусещане, което със сигурност е повод за успехите й както в науката, така и сред студентите.

Хуманитаристиката като цяло претърпява трудни времена. А филологията е свързана с абстрактно поле на знание, което вероятно създава проблем у младите хора, които вече много сериозно свикват да намират смисъл основно в материални и бързи успехи – тези успехи лесно могат да се контролират, предвидят, пресметнат. Но филологическите дисциплини предполагат бавно усвояване на огромно знание, посредством четенето на много книги. А четенето, макар да изглежда самотно занимание, дава незаменим и специфичен опит, чрез който човек може много по-леко и безконфликтно да се справи с проблемните, с тежките ситуации в живота си.

Д-р Кръстева отбелязва със съжаление, че днес все по-рядко младите хора приемат модела, изграждащ определен морал и ценностна система, посредством художествената литература. Според нея, тази етика, за жалост, е сред нещата, които са дълбоко обезценени днес. Точно както е обезценена човечността, а знаем, че цялата художествена литература е всъщност разказ за човека”, допълва тя. Въпреки това, тя е оптимист и вярва, че филологията е основополагаща наука за създаването на баланса в световния културен развой и не й се ще да вярва, че е възможно да се превърне в екзотичен остров, обитаван от туземци, говорещи свой език, на който периодично повтарят някакви мантри, неразбирани от никого другиго, освен от обитателите на острова”.

Литературата винаги е била едно много фино, ценно и невидимо огледало за цялото ни културно-историческо минало, затова за нас бе важно да разберем каква е гледната точка на преподавателя по въпроса за съществуващите крайно антипатриотични настроения в контраст с псевдопатриотични нагласи у нас. Според д-р Кръстева, крайните състояния са свързани с това, че не познаваме достатъчно собствената си история, а тези празни зони на познание често ни създават един въображаем уют, в който търсим смислеността, уж убеждаваща ни кои сме.

Желанието да имаш самочувстието, че си принадлежен към един народ, е свързано именно с познаването на миналото, но познаването му посредством различни гледни точки, проблематизирането на привидно лесните констатации. Едва ли е нужно да припомням Пайсий и всички онези последвали културни жестове, които повтарят неговото дело. Той тръгва именно от припомнянето и съграждането на паметта, от там насетне идва и всичко останало. Ако ние не притежаваме памет за себе си, всяка крайност е не само лесно решение, но в крайна сметка – и фалшива истина за нас самите.

Гергина Кръстева е родена през 1971 г. Завършила е българска филология във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Редовен докторант (2003-2006) в катедра "Българска литература и теория на литературата" към Филологическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". През 2007 г. защитава дисертационен труд на тема "Аспекти на лирическата самонаблюдателност в поезията на 70-те години на ХХ век". Главен асистент д-р в катедра "История на литературата и сравнително литературознание" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Гергина Кръстева завършила е българска филология във Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“. Редовен докторант (2003-2006) в катедра „Българска литература и теория на литературата“ към Филологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“. През 2007 г. защитава дисертационен труд на тема „Аспекти на лирическата самонаблюдателност в поезията на 70-те години на ХХ век“. Главен асистент д-р в катедра „История на литературата и сравнително литературознание“ в ПУ „Паисий Хилендарски“.

В тази връзка в хода на разговора по естествен начин става дума и за дисциплината „Историческа поетика на българската литература“, която се преподава само в една определен филологическа специалност и то не във всички български университети.

Детайл от тази дисциплина е насочени към едно дълбоко съпоставително вглеждане в художествени текстове от различни литературно-исторически периоди, за да се уловят едни невидими на пръв поглед „подводни течения“, които свързват литературно-историческия разказ от един период с онова, което се случва в следващия. Тя създава усещането ни за памет по един особен, специален начин.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

И въпреки че съхраняването на тази памет, носеща ни културна зрялост, става все по-трудна задача, за преподавателката това е повод да намира все повече основания за вярата си в младите. „Не мога да си позволя да се уморя пред студентите, най-страшното би било да се уморя пред тях. С отегчението идва и скуката, а тя е немислима в процеса на преподаването”, споделя тя.

На всички празници, обвързани с българската просвета и култура, каквито са например 24 май и 1 ноември, е редно да обръщаме погледа си към хора като д-р Кръстева, защото поучителните истории и вдъхновяващи личности не са само в миналото, макар ежедневно да Ви напомняме за тях. Близо час, прекаран в приятен разговор със събеседника ни, се уверяваме, че тя е пример за един енергичен преподавател, който дава сърце и душа, за да изучи, обогати и вдъхнови студентите си. Често определяна за съвременен будител от тях, като за финал питаме филолога кое е това, което не спира да ,,буди’’ всеки ден в себе си и за какво иска винаги да бъдат будни студентите й.

Трудно ми е да определям себе си като будител, но това, което ме държи, и това, което настоявам в работата си със студентите, е никога да не се отказваме от усилието да мислим. Виждам, че става все по-сложно, но само така може да открием смислеността в живота си. И също –  да не се страхуваме от това да сме несъгласни. Нямам предвид празни претенции и недоволства, а желанието да имаме критерии и висока летва и спрямо това, което ни се предлага като възможности, и към собствените ни усилия да усвоим тези възможности. Само ако от двете страни летвата се поддържа постоянно високо, можем да придобием увереността и силата за висок скок.

Настоящият материал е част от рубриката „Лицата на промяната“, в която търсим вдъхновяващите личности и добрите примери от настоящето. Очакваме Вашите предложения за рубриката на team@bulgarianhistory.org

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Преподавателят, който събуди любовта към литературата у своите студенти
5 от общо 8 глас(а)
Ванеса Петрова
Ванеса е 23-годишна студентка, специалност ,,Българска филология’’в Пловдивския унивеситет ,,Пайсий Хилендарски’’. Завършва средното си образование в СОУ ,,Св.Патриарх Евтимий’’ с хумантирен профил с френски език. Още от тогава любовта към литературата и езика не спира да е водеща сила в разнообразните и интереси и начинания. Участник в организирането на множество културни събития, както и научно-изследователски дейности.

3 КОМЕНТАРА

  1. А може ли така „вдъхновяващата“ с клишетата си д-р Кръстева да посочи момент от миналото, в който цял един народ е разбирал филологическата мисъл?

  2. има много добра българска литература
    наскоро излезе и сборник с разкази „Скалата“ на Д. Богданов, който определено си заслужава

Отговор