rakovskiНа 2 април 1821г. е роден един от хората, отдали живота си на България, благодарение на които ние днес можем свободно да се наречем българи. Създател на редица организации, издател на вестници, ръководител на легии и въстания, Георги Раковски отдава целия си живот на една кауза – освобождението на България. Нека ви разкажем малко по-подробно за житейския път и дейността на този велик българин.

Георги Раковски е роден в началото на месец април в град Котел. Рожденото име на героя е Съби Попович, като той по-късно приема името Сава. Баща му е заможен търговец и занаятчия. Някои историци твърдят, че Раковски наследява своя бунтовен характер от майка си, Руска Мамарчева. Тя е роднина  на един от големите български борци срещу Османското робство – капитан Георги Мамарчев, който участва в Руско-турската война от 1829г. като капитан в императорската армия, води български отряд и дори достига до Сливен. Скоро след края на войната е един от организаторите на българското въстание от 1835г., наречено Велчова завера. Младият Сава Раковски е впечатлен от жертвоготовността и силната фигура на вуйчо си и именно затова по-късно той приема неговото име – Георги.

Произходът на Раковски му помага да се превърне в един от образованите за времето си българи. Той учи в килийното училище в Котел, а по-късно продължава в Карлово, където обаче не завършва заради върлуващата чумна епидемия, а заминава с баща си за Цариград. Учи в елитно гръцко училище, където изучава най-различни предмети. Независимо от близките контакти с гръцките си учители обаче, Георги Раковски е силно повлиян от фигурите на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски, което го подтиква да се включи в борбата за независима българска църква.

След няколко години престой в Османската столица Раковски оформя своите възгледи за ситуацията на Балканите. Той, подобно на много други млади българи, започва да милее по родината и да желае искрено нейното освобождение. През 1841г. започва активно да работи по въпроса. Тръгва за град Браила, където се сдобива с гръцки паспорт и започва да учителствува, като същевременно взима участие в т.нар. Браилски бунтове. По-късно заради това е осъден на смърт от турците, но с помощта на приятели той успява да избяга и заживява в Марсилия.

Дългът към родината обаче го зове. След близо две години прекарани във Франция Раковски се връща в родния Котел, където местните еснафи водят активна борба срещу чорбаджиите. Те, заедно с Георги, са наклеветени и осъдени като бунтовници. Раковски е изпратен в затвора в Цариград, където излежава присъдата си близо 3 години, но престоят му там далеч не успява да повлияе на родолюбивите му идеали. Веднага щом излиза на свобода, Раковски се захваща още по-пламенно с революционната дейност и продължава да търси пътища за освобождението на България.

В началото на 50-те години между Русия и Високата порта избухва Кримската война. Тогава в столицата на султана група българи начело със самия Георги създават Тайно общество, което да предава информация на руснаците. Съзаклятниците заедно с Раковски постъпват като преводачи в турската армия, но делото им скоро е разкрито и те са арестувани. Георги успява да избяга и се спасява от съда. Преминава на българска територия и повежда чета от 20 момци, с която действа из Балкана и отново прави опит да съдейства на руснаците. Великите сили обаче застават на страната на Османската империя, императорските войски на Петербург са отблъснати и Раковски се вижда принуден да разпусне своята чета. Той се връща за кратко в родния си Котел, където написва прословутата си поема „Горски пътник“, заминава за Букурещ и я редактира, а по-късно се премества в Нови Сад (Австро-Унгария) и я отпечатва заедно с първия брой на вестник „Дунавски лебед“ .

пбоПрез 1857г. от Високата порта решават да предприемат действия срещу българския революционер. Оказан е дипломатически натиск и в крайна сметка Раковски е принуден да напусне Австро-Унгария. Заживява за кратко във Влашко, а по-късно се премества в Русия. Зад граница той продължава да твори, събира български народни песни и пише съчинения. Отново поема на път и се установява в Сърбия, където продължава издаването на „Дунавски лебед“.

През 1861г. революционерът изготвя два много важни документа, „План за освобождението на България“ и „Статут за привременно българско началство в Белград“. Планът за освобождение е приеман от повечето историци като твърде наивен, но той допринася за това българската революционна борба да започне да се организира. Стихийните проявления на четничеството в следващите години ще бъдат заменени от комитети и сериозни дейци, а планът на Раковски дава началото на една идея, която по-късно ще бъде доразвита от личности като Любен Каравелов и Васил Левски.

В плана се предвижда да се образува българска военизирана част, която да премине в родината и да вдигне на бунт местното население. Революцията трябва да бъде водена от българско правителство в Белград. Именно такова е създадено през 1862г. в сръбската столица, а председател става самият Раковски. Още същата година е създадена и военната част под името Първа българска легия – в нея влизат много българи, сред които и самият апостол на свободата Васил Левски. В начало легията се приема добре и дори преминава през своето бойно кръщене, като се бие с турския гарнизон на Калемегдан. Обстоятелствата на Балканите обаче довеждат до разпускането й – умелата политика на османците успява да подобри отношенията между двете държави и да принуди българите да търсят други пътища за своята свобода.

Въпреки неуспеха на легията, Раковски продължава да защитава вярванията си. Заминава за Влашко и се установява в Букурещ, където издава вестниците „Бъдущност“ и „Бранител“, както и списанието „Български старини“. Той продължава да вярва, че Османската империя трябва да бъде сломена с помощта на всички балкански държави. Раковски има идеи за създаване на Балкански съюз и дори се опитва да ги приложи на практика, като води разговори с редица гръцки и сръбски политици, но това не дават резултат. Опитва се да създаде и българо-румънски съюз, но идеята му отново не среща успех.
През 1866г. революционерът създава Върховно българско гражданско началство и Таен централен български комитет (ТЦБК). Някои историци твърдят, че самият Раковски не знае за създаването на ТБЦК. Организацията започва да функционира и да координира действията на българските чети, изпращани отвъд Дунава. През 1867г., на 1 януари, е издаден т.нар. „Привременен закон за народните горски чети за лето 1867-мо“, в който са записани правата и задълженията на четите и техните войводи, както и организационните им особености.

Големият идеолог обаче така и не доживява да види своята родина свободна. Той ляга болен от една от най-страшните болести по онова време – туберкулозата. Тя отнема живота му на 9 октомври 1867г. Фигурата на героя обаче остава да блести в родната история и до днес, дълги години след неговата смърт. Георги Раковски е една от най-светлите личности на революционното движение и от неговия опит и идеи са се учили герои като Васил Левски и апостолите на Априлското въстание, за които заветът му остава отчетлив и ясен.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Георги Раковски – основоположникът на националноосвободителното движение
4.7 от общо 37 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

3 КОМЕНТАРА

  1. Статията на г-ца Йорданка Радева – учител по история и цивилизация в СОУ“Г.Ст.Раковски“ В.Търново,посветена на живота и грандиозното революционно дело на този велик българин е доста задълбочена и правилно насочва читателите към основните характеристики на тактиката и стратегията за водене на борба с турския поробител, а така също и с основните достижения на писателя Раковски в публицистиката и лириката на 19 век в България!

  2. Здравейте! Силно ме интересува, на поместената в статията трета снимка, кои са заснетите.
    Предварително благодаря за отговора! Поздрави!

Отговор