Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

В следващите редове ще ви представим една личност, чието име дълго време несправедливо тъне в забрава. Това, както много често се случва в историята, се дължи на политически причини и по никакъв начин не бива да поставя под съмнение приноса на този човек към родината ни и по-точно към българското военно дело.

След 1944 г. името и делото на ген. Иван Колев са подложени на целенасочена забрава, заради това, че се сражава срещу руснаци, а най-вече за това, че си позволява да ги побеждава. За щастие в последните години името на героя на настоящия разказ бе изтупано от от прaхта като дори през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов паметник.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), разположено на 25 км източно от Болград и създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област през 1821 г.

Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му. Той се записва доброволец и решава да се отдаде на военна кариера. През 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Като русофил участва активно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отстранен за кратко от Военното училище. Все пак успява да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино.

Отдал се изцяло на армията, той няма време за личен живот. Успява да се ожени едва през 1897 г. и много му тежи, че няма деца. Вероятно поради това прекарва цялото си време в казармата.

Може би защото не е „паркетен лъв”, заради участието му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все пак Иван Колев 4 години е командир на елитния Лейбгвардейски конен полк.

С началото на Балканската война той е отстранен от конницата и местен като щабен офицер на различни места. Все пак качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен боен опит в реална ситуация, въпреки че не стои в щаба, а на бойната линия.

Септември 1918 година. София е в опасност, след като тълпи разбунтували се войници се насочват към нея, за да търсят разправа с правителството и цар Фердинанд. Страната е на прага на братоубийствена война, а противниковите войски вече са готови да я окупират.

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на  Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има реален принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 г. област.

Конната дивизия на ген. Колев

През май 1915 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а единствено в Добруджа има благоприятни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава такъв командир – енергичен и неуморим, ген. Колев се е сраснал с конницата и искрено я обича. За кратко време успява да я стегне и превърне в добре смазана бойна машина. Тя е модернизирана, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части.

Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си, ген. Колев лично участва в бойните действия. Легендарен е случаят, в който лично той, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника.

На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с руски войски. Той – русофилът, трябва да се сражава срещу руснаци. И го прави без сантименти и колебания. При това се сблъсква с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит. Емблематични са думите му, които той изрича пред подчинените си:

„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!”

Както признават разбитите казаци: „Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и десет човека атакуват четиридесет.”

Ген. Колев и фелдмаршал Фон Макензен

Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват противника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската конница да не приеме сражение, обикновено срещу превъзхождащ по численост противник. Но не само това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите действат, вдъхновени от чувството за мъст за неправдата от 1913 г., а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не допринася във войната.

Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов пише:

„Не конница – буря
От бесни демони…
Не конница – лава
В димящи талази.”

За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев.

Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди, само и само да не изпусне инициативата.

Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат.

Траурната процесия на ген. Колев

С разклатено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял сред куршуми и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична смърт. На 29 юли 1917 г. той умира едва на 54 години, с видението за своята любима дивизия в разгара на сражение. Последните му думи са: „Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в атака! Марш! Марш!”

Както казва един негов подчинен: „Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си образа на една велика и обединена България…”

От триумфa по бойните полета на Средновековна България, през дните на изпитания по време на войните за национално обединение, до личните истории на достойни българи.

Ние разкриваме пред теб богатия свят на българската история!

Подкрепи ни в Patreon

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Ген. Иван Колев – бащата на българската конница
4.5 от общо 52 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

5 КОМЕНТАРА

  1. „БЪЛГАРИО-
    За тебе те умряха“

    за да могат сега „най-добрите“ ти чеда да те разкъсват-под чужд диктат.

  2. Уважаеми Г-н Тачев,
    Благодаря Ви за това, което правите. Да се събуди гордостта на българина със спомените за неговите забравени герои, сега е толкова необходимо. Както пишете, всяко българско семейство има своя герой-участник във войните за национално обединение.
    Казвам се Димитър Гъчев Митов, точно както се казваше и моят дядо – поручик от Първа конна батарея, Първа конна дивизия, Трета армия – носител на ордени и медали, вкл. Ордени за Храброст, вкл. Първа степен, получен за проявен героизъм в боевете при Тулча. От ДВА получих само потвърждение за наградата, но не и причината. От разказите на баща ми, знам за някои истории за наградите, но не конкретно. Дядо почина когато бях на 5 години -1959г. и имам много смътни спомени за него, но притежавам доста негови и на семейството снимки. Не ми е известно и къде и в какво формирование е бил и по време на Балканската и Междусъюзническата войни.
    Братът на дядо – Генко Гъчев Митов, автор на книгата „На война с 28-ми пехотен стремски полк“е също поручик и носител на Орден за Храброст. За неговото участие във войните знам повече, но със сигурност – не достатъчно. Двамата братя са били студенти в чужбина. Когато започва Балканската война се връщат в България и се записват доброволци в армията. И така , до края на ПСВ, когато преминават в запаса.
    Г-н Тачев, ако тези редове стигнат до Вас, моля да ми отговорите, как мога да се добера до повече информация от ДВА за дядо и неговия брат.
    С уважение :
    Д. Митов
    /Users/dimitarmitov/Pictures/Photos Library.photoslibrary/resources/proxies/derivatives/0e/00/e1f/UNADJUSTEDNONRAW_thumb_e1f.jpg

  3. Уважаеми господин Митов,

    Моля за извинение, чак сега виждам коментара Ви. Чест и почитания за славните Ви предци. Притежавам екземпляр от книгата на Генко Митов, една от най-хубавите книги за Първата световна война. Най-добрият начин да се сдобиете с информация за конкретен офицер, подофицер или войник е да отидете на място в ДВИА-Велико Търново. Срещу скромна такса можете да разгърнете документите, свързани с Вашия дядо и неговия брат. За наградите, особено на офицерите, би трябвало да има подробна информация, полковият архив със сигурност пази боен дневник, релации от деня на проявата, както и информация за самата бойна проява, довела до наградата.

    Надявам се да съм успял да Ви помогна, макар и с голямо закъснение.

    Поздрави,

    Стоян Тачев

Вашият отговор на Димитър Митов Отмяна на отговора