Попълни своята книжна историческа колекция с предложенията ни, валидни до края на настоящата седмица!

КЪМ ПРОМОЦИЯТА

Рубриката „Архивите говорят“ ще е мястото, в което ще събираме документи, писма, речи и кадри от миналото. Винаги сме казвали, че историята, разказана от съвременниците й често се оказва най-истинската, тъй като не е пречупена през призмата на времето.

В този брой на „Архивите говорят“ няма да ви запознаем с реч, произнеса пред широката общественост или пък в заседателната зала на НС пред политическия елит на XX век. В това издание на рубриката ще ви покажем какво остава един от най-прочутите пълководци на България след себе си и в какво се състои завещанието му. Какви са неговите завети към България и как той иска да посрещне смъртта си. Става въпрос за противоречивата личност на генерал Михаил Савов – отговорникът за едни от най-успешните военни акции, както и за някои от най-пагубните. Генералът, който чрез харизматичността и умението си да въздейства на хората е оказал изключително влияние върху значими събития от историята ни. Смятаме, че има какво да извлечем от завещанието му и да се замислим. Приятно четене!

 

ОТДЕЛ ПЪРВИ

“ 1. в случай, че се помина, желая тялото ми да се пренесе и погребе при моите родители в София;
2. Пренасянето и погребението да стане на мои разноски при най-скромна обстановка. Ако правителството пожелае, погребението ми да стане на държавни разноски, то това предложение да се отклони по един най-вежлив начин, тъй като не се считам достоен за тая висока чест;
3. От гарата тялото ми да бъде пренесено на треторазредна кола нощно време в църквата на гробищата и поставено там, за който случай църквата да бъде драпирана в черно. Тялото ми да остане изложено там един ден и една нощ, за да могат моите приятели и познати, които биха пожелали, да ми направят последното посещение и си вземат сбогом с мене. Два свещеника да се поставят да четат подходящи за случая молитви през цялото време, докато тялото ми бъде изложено. За през нощта да се наемат също двама вардачи.
4. погребението ми да се извърши на следующия ден, след една къса заупокойна служба, без всички ония церемонии, предвидени в устава за гарнизонната служба при погребението на военни лица. Да не поставят никакви военни команди, никакво поставяне тялото ми на лафет, така също предвидената стрелба при спущане на тялото в гроба да не се прави.

Не желая и ордените ми да се носят и излагат, както това става при подобни траурни случаи.
Никакви речи да не се държат.
Не желая никакви венци да се полагат. Единствен венец може да положи само любимата ми дъщеря и нейното семейство.
На гроба ми да се постави плоча точно с следующия скромен подпис:
Тукъ почива Михаилъ Савовъ. Роденъ на 27 Ноемврий 1857 година и починалъ на…

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква за предварителна поръчка!

РАЗБЕРИ ПОВЕЧЕ

От лявата ми страна, на лявото ми рамо, да се постави малък пиедестал от Витошки гранит, на който да се тури бюста ми, направен по фотографията, приложена тук. Бюстът ми да бъде обърнат към Македония. На пиедестала да се гравират следните думи:
На грядущите поколения да реализират идеята, към която са обърнати моите очи, и който идеал нашите генерации не можаха да реализират поради отсъствието на единство в партиите по въпросите, засягащи външната и вътрешната ни политики.

ОТДЕЛ ШЕСТИ

Целия си живот аз посветих в служене на Отечеството.
Умирам с спокойна съвест, че съм изпълнил до край дълга си добросъвестно. Смятам, че моята дейност като началник на 4-та Преславска дивизия, като началник на Военното училище и като дългогодишен Военен министър (1891 – 1894 и 1902 – 1907 години) е оставила дълбоки следи в средата на българското войнство.
Архивата на Военното министерство, тая на Народното събрание и Държавната архива ще установят, че инструментът, с който моите бойни другари, заедно с мене, опирайки се на яките мишци на храбрия български войник, покрихме с неуведаема слава нашите военни знамена по бойните полета на Тракия и Македония през 1912 – 1913 години, на ¾ във всяко отношение е създадено от мене.
Никой не е непогрешим в своята дейност. И аз, през време на тая дълга, разнообразна и много сложна дейност, не съставлявам изключение. Но смятам и съм дълбоко убеден, че ония, които ме атакуваха, направиха много по-големи грешки.
Една криво разбрана династическа политика, която намираше интерес да компрометира и унищожава всички характерни и издигнали се с заслужен авторитет държавници и висши военни, намери пълна подкрепа в тоя начин на действие в някои наши политически групи. И ето защо, в тежките критически обстоятелства, които преживява Отечеството, не се намериха личности, около които да се групира нацията, за да излезе от тежката морална криза, в която изпадна, поради събитията.
И днес има признаци, че старият начин на действие от надлежните фактори не е забравен. А между това, политическото положение на нашето отечество е сто пъти по-трудно, отколкото в миналото. Черни облаци се вият над бъдещето на България и грозят да я обградят.
Само едно по-голямо съгласие между всички поменати по-горе фактори ще я изведат на спасителния бряг.
Тоя трудолюбив, храбър и доблестен български народ напълно заслужава една по-добра участ.
Бог да пази България.“

Генерал-лейтенант Михаил Савов

София, 25 юли 1928 година

BULGARIANHISTORY.SHOP винаги ще ви предложи нещо ново и вълнуващо.

Изтеглете сега приложението ни и пазарувайте бързо, лесно и сигурно.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

ген. Михаил Савов или завещанието, което българската политика получи
4.4 от общо 7 глас(а)
Иван Кънчев
Иван Кънчев е един от създателите на проекта "Българска история" и автор на четири книги. Бакалавър по "Международни отношения" в Софийския университет "Свети Климент Охридски", а към днешна дата се готви за магистърска степен по "Реторика". Най-засилен интерес проявява в областта на съвременната българска история - периода след 1944 година, демократичните промени в България и съпътстващите ги социални промени. Като любими свои теми посочва географията на селищата в България и инфраструктурните проекти.

1 коментар

Отговор