В края на XIV в., докато Западна Европа е раздирана от сраженията на Стогодишната война, а Балканите горят в пламъците на османската експанзия, някои държави от Източна Европа все още са съхранили достатъчно сили за борба с мюсюлманските нашественици. Една от тях е Унгария, съумяла да запази военния си капацитет, поради относителната си отдалеченост от главните направления на османските завоевателни походи.

С надеждата да причисли към владенията на своята корона териториите на някогашните български царства, енергичният унгарски владетел Сигизмунд I провежда през 1396 г. мащабен кръстоносен поход срещу неукрепилите все още своите позиции на Балканите османци.

Начинанието обаче завършва с катастрофално фиаско, когато край Никопол – последната столица на Второто българско царство, кръстоносната армия е разгромена от мюсюлманските войски и голяма част от лидерите й загиват. Прекалената самоувереност на християнските военачалници довежда до гибел този първи сериозен опит за възпиране на османската инвазия в Европа.

Вероятно споменът за тази жестока загуба подтиква Сигизмунд, вече в качеството си на император на Свещената Римска империя, да учреди под своята егида през 1408 г. специална организация, участие в която взимат най-изявените противници на османците на Балканите и в Европа.

Този съюз остава в аналите на историята с названието, което никога не му бива дадено официално – Орденът на Дракона. Известен още като Societas Draconistarum или Обществото на драконитите, към него се присъединяват и много от наследниците на някога могъщите български, сръбски и албански владетелски династии.

Сред тях е и Фружин – син на последния търновски цар Иван Шишман. Някои от членовете на новата огранизация таят надежда тя да се окаже средство, чрез което да се сдобият с така нужните им ресурси и военна помощ за да продължат борбата срещу османците. За други, като Фружин, огромното влияние с което се ползва основателят на ордена – Сигизмунд, е последен шанс да си върнат изгубената земя на своите предци.

За разлика от сродните си формирования от близкото минало, Орденът на Дракона се отличавал с една характерна особеност – неговите членове били тясно свързани с крал Сигизмунд като глава на Ордена и реално се явявали негови васали и продължители на унгарската политика на Балканите.

Имперските апетити на Сигизмунд едва ли са представлявали някаква тайна за членовете на Ордена, но вероятно са възприемали, като по-приемлива възможността да са банове (вицекрале) на католическия владетел на Балканите, отколкото да сменят изцяло религията си и да се надяват на съмнителната вероятност да имат същия властови статут при османците.

 

КАКВА Е СЪДБАТА НА ОРДЕНА НА ДРАКОНА И ИМА ЛИ КЛЮЧОВА РОЛЯ ФРУЖИН В НЕГО? ТОВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ В ЕДНА ОТ ТЕМИТЕ НА НОВИЯ БРОЙ НА СПИСАНИЕТО, ПОСВЕТЕН НА ЗАЛЕЗА НА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. ПОСЛЕДВАЙТЕ ТОЗИ АДРЕС ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ.

 

 

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.