Елисавета Багряна – вечната и противоречивата

4
3916

Днес ние от „Българска история“ ще Ви представим една личност, която оставя пареща следа в литературната ни история. Нейният образ е крайно противоречив и разделя контрастно обществото ни в мненията си за него. Обичана или мразена, осъждана или разбрана, гранддамата на българската литература – Елисавета Багряна, остава незалязваща и незабравена.

багрянаВъпреки навлизането на модернистичното възприятие в литературата, при което личността на автора и неговата творба са неделима цялост, обществото ни сякаш оставя творчеството на Белчева на заден план, за да се вкопчи, разнищи и оцени само създадения ù образ. А фактите зад него са противоречиви и нееднозначни. Багряна е един от малкото ни творци, при който творчество и личност се припокриват изцяло и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поединично. Творбите ù са огледало на живота ù, потвърждение и утвърждаване, но и прозорец към съвсем личния ù свят, отвъд догматичните присъди на обществото и сухите факти за постъпките ù. Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги стихия и само чрез тях достигаме до пълнокръвния образ на една жена, която може би първа застава като творец срещу патриархалните порядки и условностите на обществото; една жена, която се осмелява да разобличи привидността.

Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля чрез действията си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете, и в частност мястото на жената в обществения живот, вече навлиза. Патриархалните навици се превръщат само в условности, а присъдата за прекрачването им е главно привидна и вече губи своята крайност. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход.

Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

Елисавета Багряна на посещение в училището в село Недялско, 1983 година
Елисавета Багряна на посещение в училището в село Недялско, 1983 г.

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 г. в София. След като завършва гимназиалното си образование, работи като учителка в с. Недялско, в Югоизточна България. Там получава непосредствени впечатления от живота на селската жена. По-късно следва Славянска филология в Софийски университет. Започва да пише стихове около 14-годишна и през 1915 г., подтикната от Йордан Йовков, публикува две свои творби в сп. „Златорог“. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г., донасяйки ù широко признание и популярност. Багряна е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 г. е номинирана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература. Стиховете на Багряна са преведени на 30 езика и са издавани във Франция, Италия, Полша, Румъния и др.

През 1919 г. Багряна сключва брак с офицера Иван Шапкарев. Само след четири години вече е настъпило дълбоко разтройство в отношенията им. Елисавета заминава за Германия, където остава една година. Когато се връща, заживява отделно. Багряна решава да събере багажа си от общия им дом. Датата е 16 април 1925 г. – денят на атентата в църквата „Света Неделя“.  Йордан Василев, съпруг на Блага Димитрова, разказва случилото се така: „Макар и разделени, той кавалерски я придружава и помага. На връщане минават край църквата „Света Неделя”, защото той като офицер е длъжен да присъства там на погребението на генерал. На входа на църквата дежурният офицер го връща – опелото вече е започнало, а най-важното – в своето разстроено състояние той е забравил да си вземе задължителните офицерски принадлежности: пелерина и ръкавици. След като той се отдалечава, трясва страхотен гърмеж – атентатът. И полк. Шапкарев добави с мъка: „Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“

„Женскитѣ изкуства за щастливо съпружество“ е любопитен поглед към живота на българската градска жена в периода на Царство България. Автентичното издание е налично за предварителна поръчка с 15% отстъпка

ПОРЪЧАЙ ТУК

Плод на любовта им е единственият син на Багряна – Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема от семейството на съпруга ù. Това е и главната причина поетесата да се крие зад различни псевдоними – ЕлБленова, Ничия Долче и др. Младата жена е принудена да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù – необразована жена с лют и властен характер, вдовица на известния фолклорист Кузман Шапкарев, следи всяка нейна крачка. Свекървата смята, че снаха ù не си гледа женските задължения по дома и съпруга, а се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо. Лиза се измъчва в тази атмосфера, намирайки я за еснафска и дребнава. Творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан. Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си Любчо. Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците. След смъртта на Багряна, Любомир казва, че я обожава: „Когато пораснах, баща ми обясни всичко – казва той. – Никога не съм обвинявал майка ми, че ме е изоставила. Тя беше много деликатна и говореше с мен не като със син, а като с приятел. Никога не плачеше, не съм я чул и да обвинява някого, дори във връзка с нападките заради Вапцаров“. 

Елисавета се омъжва само още веднъж. Избраникът ù се казва Александър Ликов – дипломат, много интелигентен и магнетичен мъж. По времето, когато Ликов се запознава с Багряна, е сгоден за Дора Габе. Дори има и определена дата за сватбата им. Но точно докато Габе трескаво подготвя всичко, Багряна я моли за прошка. Двете заравят томахавката, която остава помежду им след болезнения триъгълник между тях и Боян Пенев. Дора Габе лично представя годеника си на Лиза преди представление в Народния театър. След това Ликов спира да отговаря на обажданията на годеницата си и скоро тя разбира, че той и Багряна са венчани в дома на общи познати, благословени от самия патриарх Кирил. Бракът на Лиза и Александър продължава до 1954 г., когато той почива. По-късно тя изявява желание да бъде погребана до него.

Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев (Боян Пенев е мъжът вдясно)
Дора Габе, Елисавета Багряна и Боян Пенев (Боян Пенев е мъжът вдясно)

Любовният триъгълник между професор Боян Пенев, съпругата му Дора Габе и Елисавета Багряна остава емблематичен за литературните ни среди. Разпространено е схващането, че по-младата Лиза отмъква коварно съпруга на Дора Габе. Според биографи, техни близки и изследователи на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна започват любовта си, той не живее със съпругата си вече от шест години, макар и да не са официално разведени. Те остават женени до смъртта на професора, въпреки че той съжителства с Лиза. Бракът на Багряна с Шапкарев вече е непоправимо разстроен и тя живее отделно, когато се среща с Пенев. Двамата се запознават в дома на Маня Милетич и Начо Букурещлиев. По-късно заминават за Франция, живеят в Париж и пътуват из страната. От това пътуване се ражда изящната стихосбирка „Бретан“. Когато се връщат в България, професорът е решен да получи развод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, но умира неочаквано по време на рутинна операция, оставяйки след себе си пареща вражда между двете гранддами на българското литературно общество.

Процесът срещу Никола Вапцаров и ролята на Багряна в него са една от най-спорните точки в нейната биография. Тази част от биографията на писателката получава най-крайната обществена присъда. Дали Елисавета е могла да спаси поета и доколко всъщност показанията, направени от нея и от другите призовани свидетели, имат значение или решението за съдбата на арестуваните през пролетта на 1942 г. е вече взето, са въпроси, на които едва ли има кой да даде еднозначен отговор. Едно е ясно – на 23-ти юли 1942 г. Софийският военнополеви съд издава 12 смъртни присъди. По-късно същия ден Никола Вапцаров, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов и Георги Минчев, е разстрелян. Според войниците, които изпълняват присъдата, осъдените посрещат смъртта с песен по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.

Доскорошни приятели на Вапцаров – политиците Никола Мушанов и Таско Стоилков – се укриват, за да не бъдат призовани в съда. Багряна, заедно с художника Константин Щъркелов, се явява като защитник на поета. Но двамата никога не поделят обвиненията на обществото, макар Щъркелов да отговаря далеч по-плахо и безотговорно, въпреки по-близките си отношения с Вапцаров и семейството му. Ето какво споделя за процеса самата Багряна в анкета с Иван Сарандев:

„Трябва да кажа, че самия Вапцаров аз лично не познавах. Когато през лятото на 1927 г. ходих с Щъркелов в Банско, Вапцаров го нямаше. Преди процеса не съм следила поетическите му прояви. И никой от приятелите му по време на процеса не дойде при мен да ме подготви, да ми разкаже за живота и поезията му. Вечерта преди да се явя като негова свидетелка, при мен дойде Матвей Вълев и ми донесе стихосбирката „Моторни песни“, екземпляра на Б. Ангелушев. И аз цяла нощ ги четох. На сутринта отидох в съда и ме държаха на едно слънце, което печеше толкова силно, че едва не ми прилоша. Когато влязох вътре, председателят ме предупреди да не гледам в залата и да му отговоря на три въпроса с „да“ или „не“.

Първият:

– Познавате ли лично Никола Вапцаров?

Отговорих:

– Не го познавам!

Втори:

– Познавате ли неговата поезия?

– Да, познавам я! (Макар да не беше истина, защото аз се бях запознала само през нощта. Други неща не бях чела.).

Трети въпрос:

– Има ли родолюбие в неговата поезия?

– Да, има!“

Лични вещи на Багряна, изложени в НИМ
Лични вещи на Багряна, изложени в НИМ

Това са известните факти, отнасящи се до участието на Багряна в делото. Дали и какво повече би могла да направи тя, щом дори Елена Вапцарова – майката на поета, въпреки личното си познанство с Борис, ­­не успява да издейства помилване, също са въпроси без еднозначен отговор.

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години. Интересен е слухът, че от суета поетесата крие истинските си години и може би е на повече от 100 лета по времето на смъртта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня. Според секретарката ù, Багряна умира пренебрегната от близките си и сама.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

Елисавета Багряна – вечната и противоречивата
4.5 от общо 26 глас(а)
Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.

4 КОМЕНТАРА

  1. НАЙ-ГОЛЯМОТО НАКАЗАНИЕ ЗА ЧОВЕКА Е САМОТАТА !!! ЗАТОВА И СЪЗДАТЕЛЯТ Е СЪЗДАЛ ДВАМА ДУШИ – АДАМ И ЕВА – ЗА ДА НЕ БЪДАТ САМОТНИ ! НА ВСЕКИ ИСТИНСКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА МУ СТАНЕ МНОГО МЪЧНО КОГАТО ВИДИ НЯКОЙ САМОТЕН ЧОВЕК ! МОЖЕ ДА СИ ИМАШ ДЕЦА И ВНУЦИ, НО ТЕ СИ ИМАТ ЖИЛИЩА И ПРОБЛЕМИ…А ТИ СЕ ВРЪЩАШ У ДОМА СИ …СЪВСЕМ САМ !? МОЖЕ ДА НЕ СИ СТИГНАЛ ДО МИСЪЛТА ЗА САМОУБИЙСТВО, НО ТОВА НЕ ТИ ПРЕЧИ ДА СИ ЗАДАВАШ ОТВРЕМЕ НАВРЕМЕ ВЪПРОСА: „ЗА КАКВО ТОЧНО ЖИВЕЯ, КАТО СЪМ САМ САМИЧЪК ?“ ЗАТОВА БЪЛГАРСКАТА ДУМА „ДРУГАР“, ЗНАЧИ „ДРУГ- АР“…“АР“ ЗНАЧИ ЧОВЕК, А „ДРУГ“ ЗНАЧИ ДРУГИЯ КАТО ТЕБЕ…А „ДРУГАР“ ЗНАЧИ „ДРУГИЯ ЧОВЕК КАТО ТЕБЕ“…ЗАТОВА ОТ НАЙ-ДЪЛБОКИ СТАРИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ДУМАТА „ДРУГАР“ Е ОЗНАЧАВАЛА МНОГО ! ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА Е ПОЧИНАЛА…БЕЗ „ДРУГАР“ !!!

  2. Е, че тя е надживяла всички! И детето си! Живот заради творчеството не го разбирам аз това…има, има доста неудобни моменти в биографията си. Спомням си, чако четох една от малкото биографии (не помня вече от кого, много време мина) имаше някакви не много успешни опити да се замаже всичко неудобно. В деня на погребението на Боян Пенев, тя е разговаряла с някого как не можела да избере цветът на чоропогащника си – имала съображения: черното би й отивало, ако е вдовица, а пък сивото (не знам какво си). Не плачела, просто избира чоропогащник (или може би дълги чорапи (не съм сигурна какво беше)!!! Хубаво е биография да се пише, без, както казваше Нушич да се прекрояват постъпките на човека! Прочие, добре е да се издирят и съберат на едно място всички спомени. Ето, била съм малка ученичка, не знаех още коя е Баграна, но си спомням едно интервю на Кеворкян с нейната секретарка ли беше, болногледачка ли от старческия дом. Струва ми се безвъзвратно загубено!

Отговор