Стихотворението „Вечната“ е първото произведение в цикъла „Вечната и святата“. Целият цикъл е част от книжката „Златорог“, издадена през 1925 година. Творбата е посветена на противоречието „смърт-безсмъртие“ – утвърдено е становището, че жената-майка не може да умре, защото нейната кръв преминава в рожбата ѝ.

 

Вечната

 

Сега е тя безкръвна и почти безплътна,

безгласна, неподвижна, бездиханна.

Очите са притворени и хлътнали.

и все едно – дали Мария, или Анна е,

и все едно – да молите и плачене, –

не ще се вдигнат тънките клепачи,

не ще помръднат стиснатите устни –

последния въздъх и стон изпуснали.

И ето че широк и чужд е вече пръстенът

на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен

на рожбата й в люлката съседна?

Там нейната безсмъртна кръв е минала

и нейната душа на тоя свят отседнала.

Ще минат дни, години и столетия

и устните на двама млади, слети,

ше шепнат пак „Мария“ или „Анна“

в нощта сред пролетни благоухания.

А внучката ще носи всичко: името,

очите, устните, косите – на незримата.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.