В стихотворението „Eлегия“ откриваме възможност да вникнем във философските  възгледи на Христо Ботев. Произведението е публикувано за първи път във вестник „Свобода“ през 1870 година. В творбата народното страдание е изразено чрез синтезирането на фолклорни (образът на смока) и библейски (образът на кръста) символи. Трагедията на сънародниците поражда у лирическия герой две чувства: страдание към мъките и гневно разобличение. Финалът на стихотворението е изпълнен с нетърпимост срещу примирението и бездействието, чакането на „ред за свобода“ е несъвместимо с революционните възгледи на Ботев, според когото  свободата не се дава, а се извоюва.

 


Елегия


 

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

„Търпи, и ще си спасиш душата?!“

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? – кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана – рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Българска история
„Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.