В началото на XIII в. Византия изпаднала в тежка икономическа и политическа криза. За зла участ на империята този период съвпаднал с организирането на т.нар. Четвърти кръстоносен поход, иницииран от предприемчивия папа Инокентий III. Подготовката на похода започнала на 28 ноември 1199 г., когато редица благородници се събрали на рицарски турнир във феодалния замък Екри, собственост на граф Тибо. Планирало се в армията да бъдат включени общо 4500 рицари, 9000 оръженосци и 20 000 пехотинци. Стратегическият замисъл на кръстоносците бил да достигнат с кораби до Египет, откъдето те трябвало да се доберат до Светите земи по суша.

През лятото на 1202 г. във Венеция се събрала значително по-малка кръстоносна армия от очакваното – едва около 4500-5000 рицари и 8000 пехотинци. Кръстоносците имали и сериозни финансови затруднения. Те можели да заплатят едва 35 000 сребърни марки. В същото време венецианците подготвили 50 бойни галери и около 450 транспортни кораба. Възползвайки се от ситуацията, венецианският дож Енрико Дандоло предложил вместо да издължат остатъка от парите рицарите да нападнат търговския конкурент на Венеция – Зара, който по онова време бил унгарско владение. Малцина били тези, които отказали да участват в превземането на Зара. От своя страна папата възнегодувал и дори отлъчил от Църквата всички, които участвали в превземането на далматинския град. След няколко месеца обаче той отменил наказанието.

Междувременно синът на сваления византийски император Исак II Ангел – Алексий, започнал да търси съюзници, с които да си възвърне законно полагащата му се власт. Той се обърнал за помощ към своя зет Филип, херцог на Швабия (дн. Югозападна Германия), който пък бил братовчед на Бонифаций Монфератски. По този начин Алексий се опитал да отклони кръстоносците от посоката на похода и да ги използва за личните си цели. Той им обещал да поеме целия дълг към венецианците, да изплати още 200 000 сребърни марки, да изпрати 10 000 души, които да се включат в кръстоносния поход, да поддържа 500 рицари в Светите земи, византийският флот да транспортира кръстоносната армия до Египет, да позволи на папата да получи власт над Източноправославната църква и др. Кръстоносците приели примамливото предложение на Алексий, а официалното споразумение било подписано на о. Корфу (Керкира) в Йонийско море.

Рицарите от Четвъртия кръстоносен поход достигнали до византийската столица Цариград. След  триседмична обсадата по суша и вода градът паднал. Това дало началото на Латинската империя, която в периода 1204 – 1261 г. щяла да бъде новия могъщ съсед на Българското царство. Върху руините на рухналата Ромейска империя се издигнали и три неовизантийски държави: Никейска империя, Трапезундска империя и Епирско деспотство. В борбата за византийското наследство се включила и България.

От военно-религиозна кампания, предприета за освобождаването на Божи гроб от мюсюлманите, Четвъртият кръстоносен поход се трансформирал във венецианско търговско начинание, което завършило с превземането и разграбването на византийската столица Цариград. Тези събития опорочили самата същност на кръстоносното движение и задълбочили конфликта между Православната и Католическата църква.

Прочетохте акценти от статията на гл. ас. д-р Красимир Кръстев – „По следите на Четвъртия кръстоносен поход“, поместена в новия  брой на списание „Българска история“. Списанието може да бъде поръчано в електронния ни магазин.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Хареса ли ви статията?

По следите на Четвъртия кръстоносен поход
4.7 от общо 19 глас(а)
Българска история
От създаването си до днес „Българска история” работи в посока опресняване на историческата памет, засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности и епизоди от близкото и далечно минало. Екипът ни е убеден, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ. Нашата мисия е да достигнем до всички, които проявяват интерес към науката, а с приоритет е подрастващото поколение.

1 коментар

  1. Purvo-greshno e da se kazva Tzarigrad. Toi oshte e bil Konstantinopol. A da se prevzeme s obsada za tri sedmitzi e smeshno da se i pomisli. Krustonostzite sa bili prieti kato gosti v grada, no te togava pokazvat istinskite si namerenia.

Отговор