Димчо Дебелянов
Димчо Дебелянов

Мотивът за раздвоената човешка душа, търсеща смирение, хармония и познание, лутаща се между живота и смъртта е характерен за Дебеляновото стихотворение – „Черна песен”. Самото заглавие, което е оксиморон, веднага отвежда до идеята за разколебаната и съмняваща се душа. Душата на лирическия Аз бленува, мечтае за така невъзможното прозрение и хармония, но същевременно, ако този копнеж се сбъдне, той ще причини болка, страдание. Затова душата на лирическия герой се опитва да „избяга ” от тази си раздвоеност – това какъв е и какъв иска да бъде. Дори когато лирическият Аз намира изход от това съмнение в смъртта „пристан”, тя сякаш бяга от него. Тоест желанието му да се избави от „разноликата”, страдаща и плачеща душа, ще остане нечуто и неизпълнено, а героят ще продължи своя „неживян живот” (безсмислен).

 

Черна песен

 

Аз умирам и светло се раждам —

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

 

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря — край мене

всеки вопъл и ропот замре.

 

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

 

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,

и плачът ми за пристан умира

низ велика пустиня развян.

Защо не се абонирате за нашия бюлетин?

Деница Бисерова
Деница Бисерова има бакалавърска степен по връзки с обществеността и отговорностите ѝ в екипа на „Българска история“ са да се грижи за доброто външно и вътрешно общуване. Извън задълженията, интересите й са свързани с изкуството: художествено, литературно и приложно. В тази връзка тематичните области от българската история, които я привличат и желае да опознае по-задълбочено, са битът, културата и архитектурно-историческото наследство на народа ни.