Описанието на част от събитията, което ще прочетете в следващите редове, е с изцяло легендарен характер.
През съществуване си богомилството, макар и заимствайки идеи от други доктрини, създава уникален пантеон с вярата си.
Походът на Зеления граф срещу България ясно показва колко нехаещи са реално част от западните държави за набиращия сила нашественик.
През 971 година столицата на българското царство Велики Преслав е превзета от ромеите и България губи своята независимост. Византийският император Йоан Цимисхи отпразнува победоносния си поход с грандиозен триумф в Константинопол и наред с празненствата се заема да укрепи властта си над придобитите наскоро територии. Плененият български цар Борис II е отведен в ромейската столица. В Константинопол от него...
Едно от най-забележителните достижения на средновековната техника е без съмнение барута. Появата на „черният прах“ всъщност няма нищо общо с военното дело.
Периодът X-XIII в. бележи безпрецедентно разпространение на ерестта, станала известна като богомилство из по-голямата част от Европа.
Еднозначен отговор на този въпрос не може да бъде даден поне засега. Оставяме на Вас да направите собствено заключение, а това какво историята ще приеме за по-достоверно само времето ще покаже.
Забележително е, че сравнително ограниченото по територия Добруджанско деспотство успява да издържи военно и икономически войните с много по-богатата и силна Генуезка република.
Това е нашествие на нова култура, на нова религия, на едно различно разбиране за отношенията между хората, на един нов ред. Защо тогава европейският християнски свят не обединява своите усилия срещу друговерците? Защо Западът не се притичва на помощ на своите християнски братя от Изтока?
Сред живописните възвишения на Рила, редом до църковните храмове, жилищни комплекси и костници на Рилския манастир, своята снага издига и една сурова на вид сграда от масивни ломени камъни, наречена Хрельовата кула. Нейните дебели зидове не изглеждат никак на място в този храм, посветен на Бога и по-скоро оставят усещането за средновековно укрепление. А всъщност става въпрос именно за...
Въпросът за наемничеството в средновековната българска история остава слабо проучена тема от родната историография. Въпреки множеството податки в изворите за това, че нашите владетели са използвали често и в голям мащаб наемнически сили, тяхната роля остава недобре проучена. Подобно на въпросът за търговията с роби, темата за присъствието на чуждестранни контингенти в българските войски остава задълго на заден план,...
След смъртта на „архонта на многото българи“ Пресиан през 852 година, на трона на плисковските владетели се възкачва Борис – държавник, чието управление българската история щяла да помни и след столетия. Той поема властта във време, в което България се намира на кръстопът между католическия запад и православния изток.До средата на IX в. българската държава все още се придържа...