Тук започва пътуването на Бертрандон дьо ла Брокиер в задморските земи през 1432 година. За да спечелим и привлечем сърцата на знатните хора, които желаят да видят света, по заповед и нареждане на високопоставения ми всемогъщ господар, към когото изпитвам страхопочит, Филип, по милост божия, дук на Бургундия, на Брабант, на Лимбург и на Лотие, граф на Фландрия, на Артоа...
Когато през 1759 година Волтер публикува новелата си „Кандид или оптимизмът”, векът на Просвещението е в своя разцвет. В две последователни глави Волтер говори за „българите“, те са негови персонажи, нарича ги страшни и силни. Те водят битки с аварите и тормозят главния герой Кандид. В сюжета българите слагат окови на краката на Кандид и го отвеждат в полка. Карат...
Гагаузите не могат да бъдат отделени от останалите българи по нито един качествен признак. Разбира се, освен езика, който е доминиращ при общуването помежду хората в дома, селището, общността.
При Черномен през 1371 година християните не просто губят битка – те се прощават с възможността да спрат зараждащата се мощ на исляма.
Със смъртта на Константин ХI Палеолог рухва държавата на римляните, но римското наследство продължава да живее и до днес. Фактът, че в последния римски император е текло не малко българска царска кръв не е за подминаване.
В този брой на рубриката задаваме пет исторически въпроса на Христо Петров, познат на всички нас с професионалния си псевдоним Ицо Хазарта.
Александър поема курс на колаборация с османците, придържайки се към максимата „Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях“.
Нощта на 29 октомври срещу 30 октомври 1913 година на пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.
Годината 1453-а и превземането на Константинопол бележат края на Балканската игра на тронове – вековното съперничество между владетелските династии на Българското царство, Сръбското кралство и Византийската империя. Но надиграни в собствената си битка България, Сърбия и Византия се превръщат единствено в свидетели на залеза на своето могъщество и възхода на една нова империя, чиято роля подценяват до момента, в който за противодействие вече е твърде късно.
Благодарение на неуморния труд на книжовници, художници, занаятчии, строители и на огромната подкрепа, която оказвали княз Борис I и цар Симеон, България изживяла своя „Златен век“ на българската култура.
Сблъсъкът при Люлебургас е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.