За да повдигнат войнишкия дух и покажат съпричаността на българското общество, Генералният щаб на армията и Софийският университет обединяват усилия и организират поредица от лекции, които се изнасят пред самите войници.
На 5 януари няколко български медии излязоха с новина, че в Скопие са признали Самуил за български цар. Повод за това станаха думите на проф. Драги Георгиев, председателят на македонската делегация в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Македония, създадена след сключването на Договора за добросъседство. В изявлението на македонския професор обаче никъде не...
„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно...
За живота на българите през Възраждането, а и след Освобождението, могат да се намерят достатъчен брой данни, които да ни помогнат да си представим всекидневния им живот. Ситуацията през  XV – XVII век е коренно различна, като до днес са достигнали оскъден брой източници, предимно на чужди дипломати или пътешественици, които обаче разкриват целия нашенски колорит по един неподражаем...
Във втория епизод на "Минало в минути" Мирела ни припомня някои позабравени или пък непознати факти за Апостола на българската свобода.
Като човек със знатен произход Андроник Асен бързо се издига във военно-административната йерархия. В началото на XIV век, по всяка вероятно около 1310 година, той е назначен на длъжността кефалия.
Настоящият текст е част от задълбоченото ни изследване върху Карвунското (Добруджанското) княжество. Първата и втората част на материала може да прочетете тук и тук. Със смъртта на незабравимия Добротица, както добруджанският деспот е наречен в генуезки хроники, златната ера на неговите владения достига до своя край. На престола застава неговият син, наричан в генуезкото официално деловодителство като Иванко. Всъщност, колкото...
Кемал Ататюрк не просто се влюбва в българка, но и завинаги оставя сърцето си в България.
Неотдавна ви разказахме историята на Луи Айер – швейцарецът, който с усилената си работа в следосвобожденска България се превръща в основоположник на българския спорт, а по-късно, сражавайки се за родината ни, губи живота си. Тази интересна и пропита с доблест история не е единствена по рода си. През 1894 година, по покана на българския просветен министър Георги Живков, освен...
Големият проект за просвета моделира националното съзнание на народа ни и подготвя почвата за новите предизвикателства на времето.
Ивайло не е отрицателен, не е дори противоречив образ от нашето минало. Колкото и плакатно да звучи, определението "Смело сърце" му приляга не по-малко в сравнение с филмовия герой на Мел Гибсън и с историческия Уилям Уолъс.
Едно от големите богатства, с които българската държава може да се похвали, е Ориенталската архивна колекция, съхранявана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. След истанбулския архив и този в Кайро, това е третият по големина архив в света, съдържащ документи на османо-турски, арабски и персийски език. Архивът в Кайро например, пази документи, свързани с живота единствено в...

Първата настолна стратегическа игра за българската история ви очаква!

ЖЕЛАЯ ДА РАЗБЕРА ПОВЕЧЕ