Тридесетте години на ХХ век често са наричани „златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерен европейски град, а основна заслуга за това имат двама градоначалници – ген. Владимир Вазов и инж. Иван Иванов. Последният стъпва в длъжност през май 1934 г. и към днешна дата е най-дълго управлявалият кмет на столицата....
Велико народно събрание. Зад това гръмко название всъщност стои орган с богат опит в решаването на особено важни въпроси за нацията и държавата. В България тази институция се появява за първи път с Търновската конституция от 1879 година. Още в нейния първи член се посочва, че: „Намаляване или уголемяване територията на Българското Княжество (след 1908 година. Българското Царство – б.а.)...
От зората на съществуването си до днес Народното събрание е ставало свидетел на какви ли не невероятни случки, много от които за съжаление не са повод за гордост. Един такъв епизод е най-големият бой в сградата на парламента, състоял се по време на заседанието от 2 юли 1914 година, а едва ли ще ни изненада, че причината е свързана...
Няколко познати и непознати факта за изящните ни букви.
video
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryОще в детските години всеки от нас се е срещал с легендарните хайдути, онези безстрашни исполини, които защитават народа от османските произволи. В нашето съзнание веднага изплуват разказите за хора като Чавдар войвода, Сирма войвода, Дельо хайдутин, Шибил и много други. Тук обаче възниква въпросът каква е...
video
Ако искаш да гледаш още подобни видеа, подкрепи ни в Patreon 👉 https://www.patreon.com/bulgarianhistoryПрез лятото на 1913 г., България преживява своята Първа национална катастрофа. Зле преценените възможности на страната я вкарват в пагубната Междусъюзническа война. Съседите започват политика на асимилация и репресии срещу българското население, като най-тежка е съдбата на българите в Източна Тракия, които са избити или изселени от османските власти....
След Първата световна война българският народ преживява тежко краха на националния идеал. Ньойският договор не просто разкъсва българското етническо землище, той унижава неимоверно българската гордост. Армията и полицията са сведени до общо 33 хил. души. На представители на Антантата България трябва да предаде 1 200 000 пушки, 5000 картечници, 300 млн. патрона и 6 млн. снаряда. Буквалното изпълнение на тази клауза...
„Интересни факти” е рубрика, в която ще ви представяме онези куриози от миналото ни, които и до днес са обект на множество дискусии. Несъмнено историята ни изобилства от случки и събития, които се оказват предопределящи за развитието на страната ни през годините. Тук ще се опитаме да ви изложим най-интересните от тях и да ви ги представим по възможно...
През първото десетилетие на XX в. в Персия се развиват бурни събития. Националистическото движение в комбинация с т.нар. Конституционна революция довеждат до създаването на Меджлис (народно събрание) и конституция, но в крайна сметка страната бива разделена на три сфери на влияние с договора между Русия и Великобритания в Санкт Петербург от 31 август 1907 година. На пръв поглед вътрешните...
На 5 януари няколко български медии излязоха с новина, че в Скопие са признали Самуил за български цар. Повод за това станаха думите на проф. Драги Георгиев, председателят на македонската делегация в Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси между България и Македония, създадена след сключването на Договора за добросъседство. В изявлението на македонския професор обаче никъде не...
Водени от силния читателски интерес към първата част на статията, в следващите редове ще Ви запознаем с още бележити за българския спорт постижения. Златният медал на Таня Богомилова от Сеул ‘88 Плуването не е сред спортовете, считани за “традиционно” български, въпреки това българските плувци доказват първенството си в дисциплината, донасяйки заслужена слава на страната ни. Като особено силен период се отличават 80-те...
Малцина знаят, че малко преди Освобождението в София са обесени четирима софийски книжари. Петият се спасил по чудо. Смъртните присъди са изпълнени на 15 ноември 1877 година.