Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...
Към момента за първи предводители, повели въоръжена сила срещу османците с целенасочената задача да възпрат тяхното проникване на български територии, се считат Иван Асен IV и Михаил IV Асен.
Падането на българската държава под византийска власт е съпътствано от условия и предпоставки, които предхождат управлението на Самуил с повече от век.
Атентатът срещу Стефан Стамболов е събитие, което се оказва преломно в развитието на българския политическия живот. Българският държавник среща смъртта си по особено мъчителен начин, в центъра на София, пред очите на десетки свои привърженици и врагове.
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
Макар българските земи да са в благоприятно географско положение от гледна точка на заплахата от вулканични изригвания или цунами, земетресения неведнъж са сривали цели градове до основи.
В българската средновековна история, страдаща от липсата на достатъчно извори, има много дискусионни моменти, един от тях е този около края на Второто българско царство.
Нощта на 29 октомври срещу 30 октомври 1913 година на пода в наетата квартира от семейство Яворови на ул. “Раковски” № 136 лежат жена и мъж. Жената, на име Лора, е мъртва, а мъжът – Пейо, е тежко ранен в главата. С рана, чието следствие е прогресивно ослепяване.