Атентатът срещу Стефан Стамболов е събитие, което се оказва преломно в развитието на българския политическия живот. Българският държавник среща смъртта си по особено мъчителен начин, в центъра на София, пред очите на десетки свои привърженици и врагове.
Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...
За далновидността и дипломатическия талант на цар Борис III е изписано много и с основание днес мнозина използват името му за синоним на умел и хитър политик. Историята, която ще ви разкажем в следващите редове, доказва именно тези качества на българския монарх. Тя ни пренася в началото на 30-те години на XX век, които се характеризират с много динамика...
Българо-гръцкото противопоставяне е може би най-сложното и всеобхватно противоборство сред балканските народи. Докато за османците може да се каже, че са чужд във всяко отношение субект, българи и гърци гледат на себе си като претенденти за средновековното наследство, което се оспорва взаимно.
Идеята да се построи град, който да бъде „първа столица на социализма” се заражда много скоро след промените от 1944 година. Причините са ясни – социалистическа България се нуждае от селище, което да се превърне в символ на новия строй и да свидетелства за неговите успехи. Димитровград трябва да се различава от израсналите по време на „буржоазната“ епоха градове и да...
Конституционната тема е дело на двамата големи на последната четвърт на ХІХ век в България – Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
Военният съюз и свързаният с него политически кръг „Звено“, водени от опитните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев, подготвят преврат още от края на октомври 1933 г. Цар Борис, разбира се, е наясно със случващото се. След разкритията на Анри Пози за намеренията на държавите от Балканската Антанта и предвид на ставащите все по-ясни сигнали, царят решава да действа.
Младотурската революция, известна още като Хуриета, по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II.