Вестта за извършването на Съединението през 1885 година предизвиква вълна от небивал възторг у българския народ. Едва ли могат да се намерят по-верни и по-истински думи от тези на съвременниците на този величав момент в нашата нова история. Съединена България празнува с пълно сърце. Направена е първата крачка към осъществяване на националния идеал – обединяване на българското етническо землище в една държава.
Русия неохотно се съгласява да играе ролята на арбитър – страхът от преждевременен военен конфликт е голям, но възможността да създаде блок на антиавстрийска основа е примамлива – един съюз между Сърбия и България би укрепил позициите на Русия на Балканите.
До ден днешен се спори дали референдумът за отпадането на монархията в България е законен. Най-често се говори за фалшифицирани гласове, а допитването до народа е просто параван, зад който се установява плавно, но много сигурно, диктатура.
След скъсването на дипломатически отношения между Руската империя и България в началото на ноември 1886 година, опасността за съществуването на Княжеството като самостоятелна държава продължава да бъде налице. Начело на държавата са тримата регенти Стамболов, Муткуров и Живков, правителството е съставено от представители на Консервативната, Либералната (радослависти) партии и един безпартиен (полковник Данаил Николаев). Българският трон е вакантен, тричленна...
Обирът на орханийската хазна в прохода Арабаконак е печално известен случай от българската история. В настоящия материал изследване преките последници от революционната акция.
Датата 20 април 1876 г. остава в народното съзнание като един от най-светлите и същевременно най-трагични дни в новата ни история. Априлското въстание е доказателство и залог за това, че нашият народ може и трябва със собствените си ръце да построи светлата сграда на своето бъдеще.
Съединението на Княжество България и Източна Румелия днес е празник, който ни обединява. В далечната 1885 година обаче на политическата сцена у нас се разиграва такова разделение, каквото дори на нея рядко може да бъде видяно.
Младотурската революция, известна още като Хуриета, по своята същност е държавен преврат, състоял се по време на управлението на султан Абдул Хамид II.