Великденската акция е кулминационният момент в борбата на българите за църковна независимост. На 3 април 1860 година по време на тържествената великденска служба в храма „Св. Стефан“ в квартал Фенер, в Цариград, митрополит Иларион Макариополски извършва този смел акт на неподчинение към Цариградката патриаршия, поставяйки българските национални интереси над тези на църквата. Цитатът от произведението „Българският Великден или страстите...
Настоящото изследване обхваща причините за появата на т.нар. „Народен съд“, хода на неговите заседания и последствията от решенията му. Анализът се основава на документи и спомени, като се стреми да представи тази така полемична тема по един обективен и достоверен начин, оставяйки на заден план емоциите и политическите пристрастия. Народният съд продължава да бъде едно от най-дискутираните събития от българската...
Когато българската войска влиза в Силистра и населението се събира да ги посрещне, от румънския бряг артилерията открива огън с бризантни гранати по тях. На парчета са разкъсани 38 души.
Самостоятелното управление на БЗНС в периода 1920-1923 година е един от най-противоречивите периоди в историята на Третото българско царство. Макар и дошли на власт чрез демократични избори, ръководителите на Земеделския съюз извършват редица действия, които са в разрез с представите за демократично управление. Целта на настоящата статия е да хвърли трезв и обективен поглед върху някои от недемократичните стъпки...
След скъсването на дипломатически отношения между Руската империя и България в началото на ноември 1886 година, опасността за съществуването на Княжеството като самостоятелна държава продължава да бъде налице. Начело на държавата са тримата регенти Стамболов, Муткуров и Живков, правителството е съставено от представители на Консервативната, Либералната (радослависти) партии и един безпартиен (полковник Данаил Николаев). Българският трон е вакантен, тричленна...
След преврата на 9 август 1886 година и написаната под диктовката на капитан Радко Димитриев абдикация на княз Александър I от българския престол, група влиятелни политически и военни дейци, начело със Стефан Стамболов и подполковник Сава Муткуров, организират контрапреврат и връщат държавният глава обратно в България. Твърдо убеден, че Русия и нейният император Александър III не биха му позволили да...
Последствията от формирането и действията на Балканския съюз са видни и до днес, над век след сключването му. Междусъюзническата война слага края на това крехко обединение и потапя в кръв региона.В наши дни повечето исторически извори хвърлят вината за развалянето на съюза на балканските християнски държави върху България. Все още битува мнението, че страната е предала братските православни народи...
Датата 22 септември 1908 година завинаги остава в родната историография като един от моментите, в които българският политически елит показва завидни умения и възползвайки се от благоприятната международна обстановка успява да извлече максимума за държавата. В следващите редове ще разгледаме този безспорен успех на българската дипломация, реакцията на Великите сили и причините това събитие да се случи точно през...
Макар българските земи да са в благоприятно географско положение от гледна точка на заплахата от вулканични изригвания или цунами, земетресения неведнъж са сривали цели градове до основи.
За едни походът му е безумие, безразсъдство, болна амбиция, която му струва живота, а за други – подвиг, гордост, величие за целия ни народ. Какво ли не се е изписало и изговорило през годините за Христо Проданов.
След Освобождението на България и установяването на границите ѝ от Берлинския договор, през годините те неведнъж са били изменяни в резултат на различни външни фактори. В началото на ХХ в. на Балканския полуостров, а и в европейски и световен мащаб се случват събития, които неминуемо оказват влияние върху държавите – били те малки или големи, победителки или загубили. Каква е...
След героичната битка при Стара Загора, разиграла се от една страна между българските опълченци и войниците на ген. Гурко, и от друга с десетократно превъзхождащия ги противник, освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка.